2019-03-13 0
Всички сме виждали предложението на Dacia в C-SUV сегмента и съм сигурен, че никой не е равнодушен към този автомобил. Специфичният чар на всъдехода често поляризира мненията, но едно е сигурно - той вече има многобройни фенове и заради функционалните си качества. Ако не вярвате - питайте някой от собствениците, които толкова обичат Duster, че регулярно се събират сред природата, за да отпразнуват свободата да можеш да се движиш и извън пътя.
Няма как да сте пропуснали и появата на второто поколение по улиците преди почти година и половина. Неговата външност е станала много по-рафинирана, зряла и дори престижна. Това се дължи на умело "пипнатите" пропорции и форма на детайлите на екстериора, което за наша гордост се с случило с активно българско участие. Отличният баланс на дизайнерските елементи успява да внуши здравина и "апетит" за приключения, без да раздува размерите, което е важно и за офроуд качествата. Съвсем в духа на съвременните предложения Duster разполага с уникални LED дневни светлини и отличителен рисунък на задните светлини, така че индивидуалността му не може да бъде скрита дори нощем. За индивидуалността значително допринася и свежия избор от цветове - най-вече онова огнено оранжево, което просто няма как да пропуснете или забравите.
Повод отново да се порадвам на Dacia Duster сред природата стана пускането на специалното издание Red Line, което крие интересни и приятни изненади, не всички от които са видими на пръв поглед. Самият факт, че моделът е стигнал до специална версия, говори достатъчно за неговата фаза на развитие, а в случая с Red Line акцентите наистина са на място и придават допълнителна свежест на модерния дизайн.
Сред тях са по-големите джанти (17") със специални капачки за централния отвор, червени линии по таблото и вратите, както и по тапицерията и праговете. Всичко това добавя още характер и емоция, а в днешно време те са високо ценени.
Red Line идва и с две добри новини. Първата е, че ценовото позициониране не е над текущата топ версия, а втората - страхотния турбо бензинов двигател с обем 1,3 литра. Той е еволюция на предшественика си, който имаше съвсем малко по-малък работен обем, но конските сили значително са нараснали до класическата цифра 150. Въртящият момент на новия мотор се равнява на убедителните 250 Nm, които са налични още при 1600 об/мин. Трансформацията на цифрите в лични впечатления предизвика немалко одобрителни възгласи и усмивки по лицата на изпитателите.
Планинските пътища с много завои, изкачвания и спускания бяха чудесно предизвикателство за задвижването и окачването на Duster Red Line и колата се впусна в тях с истинско удоволствие. Идващият много рано въртящ момент, който остава почти непроменен при бързото качване на оборотите, веднага създава усещане за динамика, на което могат да завидят и дизеловите събратя. Гъвкавостта на 1,3-литровия двигател осигурява комфорта за сигурно изтегляне без обезателна нужда водачът да връща предавка надолу. Изненада беше и много тихата му работа - трябва да вкарате мотора във високи обороти, за да започнете да чувате присъствието му. Този двигател наистина пасва чудесно на Duster не само като динамика, но и като акустика, защото актуалното поколение може да се похвали с много добра шумоизолация.
Duster създава удоволствие не само при ускорение по криволичещи пътища, а и с поведението си в завои, което е приятна изненада за кола с такава височина. Позиционирането на четирите колела спрямо купето позволява на румънския SUV да стои стабилно на пътя с неутралното си поведение и да се справя безпроблемно в ситуации, които на много биха се сторили на прага на критичното. Версията Red Line, която тествах, беше само с предно предаване, но това по никакъв начин не се отрази негативно на пътното поведение - задницата остана послушна и в острите завои, а предницата имаше достатъчно тракция и при по-агресивно настъпване. Хората, настроили окачването, заслужават голяма похвала - не само защото то е с оптимален ход и осигурява спокойствие и предсказуемост, но и заради отличния комфорт на возене и по много лоша настилка, както и заради впечатляващо тихата му работа във всякакви условия.
Похвала по отношение на удоволствието от шофирането категорично заслужава и добре настроеното кормилно управление - директно и точно, без да е тежко и вибриращо. Дори по време на шофиране по черен път с камъни и висока скорост няма да получите груби удари в ръцете си, а полезна информация за това какво се случва под гумите на автомобила.
Ако първото поколение на модела предлагаше по-скоро скромен интериор и набор от екстри, това завинаги се е променило при последното издание. 7-инчовият цветен тъч дисплей подхожда отлично на инфотеймънт системата, която включва и навигация на български. Управлението е без загадки, единствено бутонът за усилване на звука има странна форма и разположение. Недостатък на дисплея е по-слабата му четимост при силно слънце - картината от камерите често се оказва безполезна, ако наоколо е твърде ярко.
Интериорът спокойно може да се окачестви като съвременен и добре изпълнен. Доказателство за това е пълната липса на паразитни шумове по време на движение. Материалите, разбира се, не са най-скъпите, но категорично не дразнят с вида и покритието си. Седалките са добри - не се пързалят при силен наклон и не уморяват при по-дълго пътуване. Тяхното подгряване със сигурност е най-бързото, на което съм попадал до момента.
Ергономията също е на ниво - воланът се регулира във всички посоки, километражът и борд компютърът са ясно четими и не изискват взиране. Накратко, трябват ви по-малко от 10 минути и вече ще знаете къде да намерите всеки от контролните уреди на Duster - той е лесен за каране от всеки с минимален опит. В купето спокойно се настаняват четири човека като и на задния ред мястото е достатъчно за пасажери със средностатистически размери.
Обзорът също е напълно приличен и макар да не виждате точно къде свършва предницата, лесно можете да прецените разстоянията. Назад не се вижда много (и с това като че ли вече свикнахме) - тук трябва да разчитате повече на камерата.
Dacia Duster реално е оборудван с всичко необходимо по отношение на комфорта и безопасността и само най-разглезените има какво още да си пожелаят (например двузонов климатроник или електрическа задна врата). За ценовия клас в който е позициониран, обаче, предлаганите качества никак не са малко.
Всъщност основен акцент при представянето на Duster винаги са били възможностите му за разходка извън пътя. И, повярвайте, това нито са празни приказки, нито преувеличения. На два пъти имах възможност да карам Duster извън пътя - в различни държави, в различни сезони, по различни терени, с различно задвижване - 4х2, 4х4, дизел, бензин, ръчна и автоматична кутия - и спокойно мога да кажа, че повечето потребители изобщо не подозират на какво е способен този SUV. Без да има претенции, че може да мине през всичко, Dacia Duster безгрижно се движи по черни пътища, горски поляни, покрити с кал, влажни хълмове и дори през плитки реки. Клиренсът и задвижването са напълно подходящи за разходки сред природата и то не само до там, докъдето стига пътя, а на практика, докъдето решите, стига това да не е пресечена местност или гъста гора.
Групата, която се движеше из горските пътища и поляни в района на с. Чавдар и Панагюрище под вещото водене на Димитър Илиев - многократен рали шампион на България и лице на марката - разполагаше с няколко Duster-а 4х4. Редом с нас се движеше и новата Red Line, карана също от журналисти. Макар и само с предно задвижване, тя се справи с всички предизвикателства на трасето, което на места не беше никак леко - топящият се сняг беше разкалял сериозно голяма част от пътищата и моравите. С това не искам да ви разубеждавам да си купите версията 4х4, защото тя с лекота може да ви придвижи до много диви места, а да похваля цялостната компановка, която е много удачна за лек до умерен офроуд. Само не забравяйте да пазите крачолите си при слизане - праговете на Duster обикновено са, ами... прашни.
След лекия първоначален шок от безгрижното придвижване на Dacia Duster по неблагоприятни терени, човек естествено се отпуска и продължава да вдига нивото на предизвикателствата извън пътя. Втората част на зимното офроуд приключение беше за по-ентусиазираните представители на медиите и включваше по-стръмни и неравни участъци - къде по черни пътища, къде директно по тревните хълмове и между нивите. Тук на помощ идват полезни екстри като функцията за автоматично спускане и четирите камери, с които доста точно може да се води колата през различните препятствия. Изводът за всички, доказан вече многократно, беше, че Duster може да стигне далеч, стига водачът да има базови офроуд умения и да атакува правилно препятствията. Дори да карате SUV-а в града, винаги е приятно да знаете, че имате машина, която лесно ще преодолее изненадите на пътя и не се плаши от липса на асфалт.
Ако всичко това ви звучи пресилено, можете лесно да прецените сами за себе си като просто се обадите за тестово шофиране. На мен то ми донесе много приятни изненади.
48%
52%
2393 гласували
• GDPR продукти
• Правен софтуер
• Онлайн книжарница
• Училищна СТЕМ среда
• Bulgarian Laws in English
