родителски права

[Никола Поповски]

Женен съм и имам 3 малолетни деца. Живея разделно със съпругата си и близо 3 години не съм виждал децата си, тъй като съпругата ми се противопоставя на това. Завел съм дело за родителски права по чл.72 СК с искане децата ни да бъдат разделени между нас двамата родители, като двете момичета останат при единият родител, а момченцето - при другият, като се постанови и режим на свиждане. Искът ми беше отхвърлен от РС с мотив, че режим на свиждане се постановява след процеса за развода.
Въпросът ми е трябва ли да пусна иск за развод, за да получа режим на свиждане? и Имам ли някакъв шанс за разделяне на децата между нас, като имам и съответните аргументи за това. Като това, че жена ми живее на село и там няма нито училище нито детска градина, а тук в града училища много и също предлагам по-добри условия за живот за децата си от тези на село при съпругата ми.

[*********************]

Да.

[Ива]

Няма закон в България, който да ви попречи да се виждате с децата ви, при условие, че не сте лишен от родителски права. Чудно как е успяла съпругата ви да ви попречи.
А сега на въпроса - режимът на свиждане предполага, че има заведено дело за прекратяване на брака, и има определение на съда за временно предоставяне на родителските права /до приключване на процеса с влязло в сила решение/, или влязло в сила решение, с което съдът се произнася по въпроса за вината на съпрузите, за ползването на семейното жилище, за евентуалното определяне на по - голям дял от семейното имущество на единия съпруг, и не на последно място-относно предоставянето на родителските права и режима за свиждане и за издръжката.
По втория ви въпрос единственият компетентен орган е съдът.

[bgjurist]

Съгласен съм с колегите. Бихте могли да търсите и наказателно-правна защита, тъй като явно се касае за изпълнението на състава на чл.182,ал.2-НК. Тази защита се преследва по тъжба на пострадалото лице, т.е., от Вас.

[Никола Поповски]

1. Моля за РАЗЯСНЕНИЕ върху отговорът Ви за родителски права, изпратен на 30.09.2002.

От една страна ми пишете: че няма закон в България, който да ми попречи да виждам децата си. Това е логично и добре.

От друга страна: режимът на свиждане предполага, че има заведено дело за прекратяване на брака...

Моят случай: До сега няма заведено дело за прекратяване на брака - нито от мен, нито от съпругата ми. В действителност обаче от 3 години живеем разделно и от толкова време не съм виждал децата си, поради пречки от страна на съпругата ми и родителите и.

Въпросът ми е: Имам ли право да искам от съда режим на свиждане или не ?

2. При наличие на 3 малолетни деца - бащата има ли шанс чрез съда да получи поне 1 от децата си ? И ако има - при какви обстоятелства е възможно това ?

3. Във връзка с издръжката на децата, съпругата ми разчита единствено на баща си. Но той е с разклатено здраве и това създава несигурност за децата.

Въпросът ми е: По какъв начин да предвижа здравословната експертиза на този баща, щото тя да се изпълни, а не да се отхвърли от съда ?

[era]

Възползвайте се от бързото производство по ГПК чл.126а б(.е

[ssss]

Това което искате да разделяте децата, ще е най-голямата грешка в живота Ви която ще направите. Родителски права не се иска по чл.72 от СК, а по чл.106 от СК, може да си отворите кодекса и да видите. Подавате иск за развод и като привременни мерки по чл.106 от СК искате родителските права и всички производни изхождайки от него - издръжка, режим на свиждане, жилище. Но да разделяте децата, едните да живеят на село, другите в град, просто няма ли да ви тежи на съвестта за другите деца, те да не са нещо по различно, помислете и дори всеки би ви посъветвал, ако се борите за децата се борете и за трите деца. Всички други аргументи ги оставете настрани. Аз съм майка и много добре разбирам и съм работила в брачна колегия като съдия и знам детската психика по добре от Вас. За това си помислете или трите деца или нито едно от тях. Това ще е удар за децата. Дори и на село има училища и детски градини ние все пак живеем в 21 век. не мислете че живота в града е по спокоен и по надежден. Само погледнете от къде са родени нашите министри и депутати, незная дали има и 10 от тях да са родени и да са живяли в града. Всички са отраснали по селата и са станали все пак хора. Вие искате да вземете само момченцето а на жена ви да оставите тежестта за две деца, това не е ли егоизъм от ваша страна. Но явно няма истински родителски чувства във вас, щом искате да разделяте децата на момичета и момчета. Приберете всички при вас в града тогава. Или ви е страх за отговорността. Да може би това, мъжете ги е страх от отговорността, и навярно, ще дадете детето да го гледа баба или някои друг.

[Никола Поповски]

Уважаема госпожо,

Благодаря Ви за мнението.
Аз съм родител и еднакво ме боли за всичките ми деца, но изхождам от техните интереси към момента. За мен е без значение дали съдът ще ми даде на мен двете момиченца а на майката момченцето ни или обратно. Но двете ни момиченца са по големки и им предстои да започнат училище те са на 6 и 5 год.
А в града има по-добри условия за обучение в елитни училища. На село при съпругата ми ще трябват да пътуват до съседно село на 8 км. за училище и зиме и лете.
Съвсем не се отказвам и от третото ни дете, но той е все още твърде малък и затова съм предложил все още да остане при майка си. Когато стане време и той да посещава училище ще го приобщя и него към сестрите си. Това което искам е временно решение произтичащо от интересите на децата. Защото както знаете образованието е като нишка, която като веднъж се прекъсне, после трудно се възстановява.

В момента завършвам следването си в университет и след следващата година ще имам повече време да заделям за децата си. Но дори и в момента винаги мога да разчитам на безрезервната помощ на родителите си.

[Д-р Ковачев]

Уважаеми г-н Поповски,
При положение, че засега не желаете да се развеждате, вашият проблем следва да се реши чрез прилагане нормата на чл.71, ал.2 от СК, който текст гласи следното: "Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата, след като бъдат изслушани, ако са навършили десет години. Решението може да се обжалва по общия ред". Що се отнася до евентуално разделяне на децата, абстрахирайки се от емоциите, въпорсът е твърде комплициран и се решава с оглед на всички специфични обстоятелства и за всеки конкретен случай.

[Таис]

Уважаеми г-н Поповски,
на първо място искам, да споделя мнението на ssss, Вие в никакъв случай не бива да разделяте децата, пък и не виждам кой съд би постановил такова решение, твърде неразумно е! (Винаги се гледа интереса на децата)
Второ, Вие си противоречите, първо заявявате, че желаете при вас да остане момчето, а след това твърдите, че е много малко и е по-добре да вземете дъщерите, какво в крайна сметка искате?
И как така, Вие 3 год. не потърсихте правата си - за човек който толкова държи на тях - това звучи несериозно - този, който милее за децата си винаги ще намери начин да ги види и нищо няма да е в състояние да му попречи!
Правният път да си потърсите правата над децата е като заведете дело за развод, но бъдете сигурен, че при тези обстоятелства, които вие посочвате, в никакъв случай няма да получите някое от децата, освен, ако нямате сериозни и неоспорими доказателства срещу съпругата си, но не забравяайте, че в съдебно заседание се изслушват и децата и е от особена важност, какво ще кажат те!
Единствено дело за издръжка може да заведете без да имате развод, но това Вас не касае, тъй като децата не живеят при Вас!
Желая Ви успех и дано желанието да одглеждате децата си е искрено, но ако е така - защо ще ги разделяте?

[example]

mai si malko gadnichak.Zashto li te zaminaha na selo?

[example]

ne se zablujdavaj che sled universiteta vsichko e med i maslo i lesno shte se spravish.
majkati i bashtati njama da jivejat s orlite ta da gledat i decata ti zashtoto trjabva da zi jivnesh kato momchence

[Съвестта на Попопвски]

Абе Попопвски, ти защо не плащаш на дечицата издръжка, бе келеш ниеден?
Кой ще те пусне тебе с диплома, като си психопат.
Я бегай на лечение, а не виси тука в нета.

[Anonim]

Защо психиатрично-психологическата експертиза за пригодност да бъдеш родител не се изисква във всеки подобен съдебен спор?
Всъщност на какво основание и в какъв вид съдебно производство може да се поиска подобно нещо?