Здравейте, казусът е следният:
Ищецът подава искова молба, като искът му е недопустим поради липса на правен интерес. Съдът дълго време не прави нищо и едва след 3 месеца разпорежда на ищеца да обоснове наличието на правен интерес, в противен случай ще прекрати делото. Междувременно обаче, през тези 3 месеца са настъпили факти, които обуславят правен интерес от този иск. Т. е. ако искът би бил предявен по това време, той вече би бил допустим. Ищецът посочва тези факти като обосновка за правния си интерес. Въпросът ми е: трябва ли съдът да разгледа делото или все пак е длъжен да го прекрати, тъй като по време на подаването на исковата молба не е бил наличен правен интерес.
Или, накратко казано, допустим ли е иск, правният интерес от който е възникнал след подаването на исковата молба?
- Дата и час: 11 Дек 2024, 17:26 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Допустимост - липса на правен интерес?
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
7 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Допустимост - липса на правен интерес?
Да, допустим е. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Съдът трябва да разгледа делото, процесуалните пречки са преодолени.
- bvoykov
- Потребител
- Мнения: 572
- Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43
Re: Допустимост - липса на правен интерес?
"които са от значение за спорното право" не означава ли, че трябва да са от значение за решаване на спора по същество, а не за процесуалната допустимост? Още повече, че този текст се отнася до постановяване на решението.
Интересно е, че не намерих никаква подобна съдебна практика. А не би трябвало да е рядко срещано явление.
Интересно е, че не намерих никаква подобна съдебна практика. А не би трябвало да е рядко срещано явление.
- krastinko
- Младши потребител
- Мнения: 48
- Регистриран на: 16 Ное 2013, 12:59
Re: Допустимост - липса на правен интерес?
Хем така, хем така. Като всяко нещо.
Съдът може във всяко положение на процеса да прецени дали искът, с който е сезиран е допустим. Допустимостта на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора. Определение № 16 от 12.01.2011 г. по ч. пр. д. № 621 / 2010 г. на Върховен касационен съд
Практика има, само да Ви се търси. Всички тези определения и решения са свързани с реални производства, по реални казуси. Гаранция, след няколко часа търсене, да откриете вашия казус, решен от друг съдебен състав.
Ако искът е осъдителен, според мен, ще се отсъди, че е допустим. Ако искът е установителен, ще се отсъди, че е недопустим.
Знам ли ? Каквъв е искът ? В какво се изрязава липсата на правен интерес ?
Съдът може във всяко положение на процеса да прецени дали искът, с който е сезиран е допустим. Допустимостта на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора. Определение № 16 от 12.01.2011 г. по ч. пр. д. № 621 / 2010 г. на Върховен касационен съд
Практика има, само да Ви се търси. Всички тези определения и решения са свързани с реални производства, по реални казуси. Гаранция, след няколко часа търсене, да откриете вашия казус, решен от друг съдебен състав.
Ако искът е осъдителен, според мен, ще се отсъди, че е допустим. Ако искът е установителен, ще се отсъди, че е недопустим.
Знам ли ? Каквъв е искът ? В какво се изрязава липсата на правен интерес ?
- hristev
- Потребител
- Мнения: 475
- Регистриран на: 14 Юни 2022, 10:07
Re: Допустимост - липса на правен интерес?
Аз не виждам разминаване в практиката от това, което съм изложил по-горе. Съгласно последното цитирано определение № 144/23.04.2014 по ч.гр.д. № 1358/2014 г. на ВКС действително такава проверка може да бъде направена и в по-късен момент, но със сигурност в това определение не се споменава за настъпване на нови обстоятелства, касаещи процесуалното право на иск. Убеден съм, че всеки адвокат в този форум, защитаващ ответника, би възприел становището, че ако първоначално са били налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск, но в един по-късен момент същите вече са отпаднали (примерно отпаднал е правният интерес), то тогава производството е недопустимо и следва да се прекрати. Е, тогава, по аргумент от противното, щом съдът може да съобрази настъпилите процесуални пречки в един по-късен момент от етапа на предявяване на иска, защо да не може да съобрази настъпилите в по-късен момент положителни процесуални предпоставки за неговото предявяване?
- bvoykov
- Потребител
- Мнения: 572
- Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43
Re: Допустимост - липса на правен интерес?
Аз точно това си мислих, аргумент от противното. Точно за това последното. Както Вие. Домързя ме да пиша, обаче.
В крайна сметка, все още ми е интересно да разбера какъв е иска. Вежно е също как е напусан петитума.
В крайна сметка, все още ми е интересно да разбера какъв е иска. Вежно е също как е напусан петитума.
- hristev
- Потребител
- Мнения: 475
- Регистриран на: 14 Юни 2022, 10:07
Re: Допустимост - липса на правен интерес?
Искът е отрицателен установителен - да се установи, че ответникът не е носител на дадено право. Няколко месеца след подаването на исковата молба ответникът прави заявление, че той Е носител на това право за пръв път - преди това никога не е претендирал за него.
В логиката на bvoykov намирам едно слабо място - ако искът е изначално допустим, а впоследствие основанието за допустимост отпадне, действително има съдебна практика, че съдът може да прекрати делото. Но обратното - ако искът изначално е бил недопустим, съдът е трябвало още в началото да пректрати делото, а не да изпрати исковата на ответника и да му дава срок за отговор. Ако впоследствие (и то след немалко време) се случи събитие, което да обоснове допустимостта на такъв иск, излиза, че няколко месеца сме имали висящо дело, което реално не е трябвало да съществува в правния мир. И сега изведнъж го "узаконяваме". Т. е. има разлика.
Благодаря на hristev за споделената съдебна практика, но за мен тя не дава еднозначен отговор на въпроса.
В логиката на bvoykov намирам едно слабо място - ако искът е изначално допустим, а впоследствие основанието за допустимост отпадне, действително има съдебна практика, че съдът може да прекрати делото. Но обратното - ако искът изначално е бил недопустим, съдът е трябвало още в началото да пректрати делото, а не да изпрати исковата на ответника и да му дава срок за отговор. Ако впоследствие (и то след немалко време) се случи събитие, което да обоснове допустимостта на такъв иск, излиза, че няколко месеца сме имали висящо дело, което реално не е трябвало да съществува в правния мир. И сега изведнъж го "узаконяваме". Т. е. има разлика.
Благодаря на hristev за споделената съдебна практика, но за мен тя не дава еднозначен отговор на въпроса.
- krastinko
- Младши потребител
- Мнения: 48
- Регистриран на: 16 Ное 2013, 12:59
7 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 21 госта