Детето отказва да ходи при баща си,законово?

[mariamar]

Здравейте,
Имам влязло в сила решение за развод с режим на виждане с бащата.
Детето обаче напоследък отказва да ходи при баща си, казва, че не се чувства добре там (на 12 години е).
Бащата го заплашва, че ще го вземе принудително със съдия изпълнител и детето се стресира.
Как седят законово нещата?

Много моля, без морални словоизлияния на обидени бащи!

Интересува ме юридическата страна и ще съм много благодарна да получа адекватна информация. Благодаря!

[errant_lawyer]

Здравейте,

ситуацията, в която Вие сте готова да предадете детето на баща му, но детето не желае да посещава баща си, не е регулирана от закона. Самият аз нямам практически опит с подобни казуси, но все пак бих си позволил да Ви представя общата теоретична картина така, както я виждам аз.
Ако бащата образува изпълнително дело, на Вас ще Ви бъде изпратена покана за доброволно изпълнение (чл. 528, ал. 1 ГПК). Важно е в тридневен срок да отговорите на поканата, в противен случай съдебният изпълнител има право да Ви наложи глоба. Съдържанието на отговора на поканата е описано в чл. 528, ал. 2 ГПК - готова ли сте да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време сте готова да предадете детето.
Личното ми мнение е, че трябва да съдействате в пълен обем на съдебния изпълнител. В отговора до него бих посочил освен готовността за предаване на детето и т.н. и че детето по всяка вероятност ще откаже да тръгне с баща си. В тази връзка бих поискал от съдебният изпълнител да поиска съдействие от дирекция "Социално подпомагане".
Ако Вие се явите на определените ден, час и място и оказвате съдействие на съдебния изпълнител, след отказа на детето да тръгне с баща си, може би с това ще се приключи, т.е. Вие ще се приберете със сина си у дома, а бащата ще се прибере вкъщи сам.
Както казах, нямам практически опит с подобни казуси и ми се иска да вярвам, че при отказ на детето да тръгне с баща си няма да се стигне до принудително вземане, дърпане и т.н. Ако там присъстват служители на дирекция "Социално подпомагане" или полиция, шансът да се стигне до подобна ситуация според мен е по-скоро малък.
Ако има хора с практически опит, може би те ще Ви разяснят в по-големи подробности какво може да се случи в действителност.

[nikodim77]

Aми юридическата страна е, иск пред съда досежно изменение – режима на свиждане, и ако е необходимо срещите да се осъществяват в присъствието на служител от отд. закр. д..
Като говорим (пишем) за юридическата страна, то обръщате се към адвокат! Може и към форумния корифей в правните науки - guest1, който няма да Ви чете морал за обидени бащи.

Вижте! Правете каквото знаете с таткото на детето, което е в много фина възраст, само не травмирайте същото и не го ползвайте като инструмент за уреждане на взаимоотношенията си!!! (не издържах относно морала… не съм от обидените бащи, напротив от щастливите съм).

[mariamar]

Сърдечно благодаря за отговорите. И интересът и спокойствието на детето ми са винаги на първо място. Убедена съм, че има прекрасни бащи, които не проумяват как някой може да вреди на детето си, но светът е шарен. Бъдете здрави.

[roshen]

На мен ми се струва, че едно 12-годишно дете не би следвало да е в позиция едностранно да решава дали да осъществява контакт с баща си. Предвиден е ред дете на такава възраст да бъде изслушано, но не и да решава. Ако желаете бащата да не контактува с детето и смятате, че наистина има основателни причини за това - заведете дело. Ако не - обърнете се към психотерапевт.

[berto]

Прочетете чл. 59, ал. 9 /СК, чл. 15 /Закона за закрила на детето, чл. 528/ ГПК и си помислете на спокойствие как ще убедите съда / как детето ще убеди съда, че не иска да се вижда с баща си.

В духа на казаното от колегата roshen бих допълнил (по мое мнение), че едно 12-годишно дете би трябвало да си е доста с акъла в сравнение с останалите деца на тая възраст, за да вземе такова решение. От друга страна да кажеш пред съд, че няма да се виждаш с баща си е доста тежко решение и защо не иска да го вижда си знае само детето. Ако може да артикулира достатъчно убедително и да изглежда самостоятелно и независимо (доколкото може да е самостоятелно и независимо едно 12-годишно дете за каквото и да е), то може да се получи. Зависи и от "обстоятелствата", както е казал законът, а тук обстоятелствата са много - майка, баща, възраст, психолог (защото на делото ще има и психолог според мен, или социален работник), както и интересите на детето, ама не тия, дето законът вменява, а онова, което е интересно на детето.

И въпреки казаното дотук аз бих позволил такова нещо, защото все в един момент човек трябва да почне да взема значими решения (защото решението с кого се срещаш и с кого общуваш е такова). Ако може да се разчита на бащата и няма да се обиди на едно евентуално отрицателно за него решение на съда и ако въпреки решението детето си смени решението в един следващ момент и няма опасност бащата да се почувства използван (щото, нали, и той е човек), аз бих го позволил, защото бащата Е родител, а родител ако не за цял живот, то човек е поне до навършване на пълнолетие на детето си, т.е. ЗАКОНОВО (на което Вие наблягате) на бащата трябва да се разчита поне до тогава.

[atanasn]

Детето е от мъжки пол, което налага категорично присъствието на баща при израстването и формирането на качества и ценностна система. И най-добрите грижи на майката, както и присъствието на други лица от мъжки пол - дядовци, приятели и т.н., не могат да заместят влиянието и да формират поведението на детето така, както връзката “баща-син".
Следва да имате предвид, че изпълнението на решението, относно личните отношения с родителя, при когото детето не живее, изисква определен вид поведение от страна на другия родител, което поведение не само във физически, но и в психологичен план, да изпълнява изискванията на закона за изпълнение на решението. Това означава, че родителят, за да изпълни съдебното решение, следва не само да осигури материални предпоставки за контакт с другия родител, но и да създаде у детето дадени нагласи, които да благоприятстват, а не препятстват този контакт. От описаното се установява, че съзнателно не сте създала условия за осъществяване на постановеният с решението режим, чрез мотивация на детето към общуване с бащата. Вие очевидно не сте възпитавала у детето нагласа и не сте стимулирала отношение, което да подтиква детето към връзка с бащата, обосновавайки необходимостта ѝ по начин, съобразен с възрастта и емоционалната му зрялост.
Детето не иска да си мие зъбите, не иска да учи, не иска контакт с баща си... така де, каква сте Вие, че да му се бъркате на детето в работите.
Синдром на родителско отчуждаване – PAS в неговия медицински и клинично-психологически смисъл,
представлява и домашно насилие върху засегнатите деца /в случая вашето/, както и върху бащата. Родителското отчуждение в тежка степен е форма на домашно насилие над детето! Една от най-тежките форми на насилие въобще – психологическо и емоционално. Да, това насилие не оставя синини. Но нанася тежки поражения върху психиката и емоционалното развитие на децата.
Съдебната практика е в същата посока, като това насилие не се упражнява от родителя, от който детето е отчуждено, а извършител е родителят, който го отглежда и насажда самото отчуждение. От 1974 г. българският съд разполага с постановление на тогавашния Върховен съд за отчуждаващото поведение на родител и предлага санкции, ако манипулациите върху детето застрашават неговото правилно развитие (Постановление N:1 от 12.XI.1974 г., Пленум на ВС,).
“Психологично насилие” над дете, съгл. МКБ T74.3 се определя като модел на поведение от страна на родител или настойници, което може сериозно да възпрепятства когнитивното, емоционалното, психическото или социалното развитие: т. 3 - “изолиране” - родителят възпрепятства детето от нормални социални отношения с членове на семейството и възрастни.
В случая, Вашето поведения попада в хипотезата на домашно насилие над дете.
Осуетяването и неспазването на влязло в сила съдебно решение за режим на лични отношения е ограничаване на личната свобода и правата на децата, както и на другия родител . Поддържането на такива лични отношения се налага, както в интерес на детето, така и на родителя с който детето не живее. Същевременно, това е и в съответствие с изискванията на обществения интерес, а също на морала.
Относно евентуално завеждане на ново дело от Ваша страна за промяна на РЛО с бащата, трябва да имате предвид, че ще се наложи психологична експертиза, която да отговори на следните въпроси:
1. Какви негативни емоции изживяват децата, които са лишени от личен контакт с единият от двамата си родители?
2. Какви краткосрочни и дългосрочни последици има за децата отчуждаващото поведение на родител?
3. Родителското отчуждаване причинява ли страдание?
4. Как се отразява на децата отчуждаващото поведение на родител?
5. Колко време е необходимо за преодоляване на последиците върху децата от отчуждаващото поведение на родител?
6. Допринася ли майката активно за изграждането на враждебния образ на бащата?
7. Притежава ли майката необходимите личностни качества, психическа способност и родителски капацитет да разбере колко е важно децата да имат нормален контакт с бащата?
8. Как може да се подходи срещу по-нататъшните травматизиращи манипулации на родителя, който упражнява родителските права?

[ivan_lawyer]

Не трябва да травмирате детето, ще берете ядове, ако стане глезено, то няма да има никакви творчески заложби, а - повярвайте в живота не всичко се решава с пари, една куха психика е страдание и за носителя на този мозък.

Детето трябва да има пълноценен достъп до книги, филми, игри, срещи с връстници.

Това, което ме е изградило като човек са училището и родителите, роднините, трябва да има нормална - не студена среда, не казвам да се гушка непрекъснато, но детето ще пострада.

Свидетел съм на всякакви събития, включително и здравословно неразположение на деца, които са прекалено обгрижвани и - нямат хубав имунитет. Вследствие на това боледуват често.

Войната със живота не трябва да минава през главите на децата.