ТР по ТД 2/2013

[neutralen]

Нещата са много прости. До приемането на ТР2 неправилно се приемаше, че докато трае изпълнителния процес "давност не тече". С изтичане на 2 годишния срок настъпва перемпция, делото се прекратява по силата на закона и давността се прекъсва. От прекъсване на давността започва да тече нова давност. Сега според цитираното ТР2, давността се прекъсва с всяко извършено изпълнително действие. От прекъсването на на давността започва да тече нова давност. С изтичане на 2 годишния срок настъпва перемпция и делото се прекратява по силата на закона. Разликата е тази че вече перемцията не прекъсва давността и давността продължава да тече и изтича ако са минали 3, съответно 5 години от последното изпълнително действие въз основа на което е настъпила перемцията. 3 годишния срок на давността е когато изпълнителното основание не е съдебно решение, примерно Заповед за изпълнение. 5 годишния давностен срок е когато изпълнителното основание е съдебно решение.

[nikonikov]

Това което обясняваш е ясно.Въпросът ми е какъв е смисъла на "Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ ...до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица." Означава ли това,че след като с поискването и налагането на запор в/у заплата е прекъсната давността и по сметката на СИ постъпват суми от ТЗЛ,то 3/5 год. след първото плащане ако не е предприето друго изп. действие давността ще изтече,тъй като следващите след първото плащане вече не прекъсват давността.
И друго.Ако две години след поискване на запор на вземане и съответно постъпване на средства от ТЗЛ,взискателят не поиска друго изп. действие,ще се пермира ли ИД на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК,въпреки,че редовно постъпват плащания от ТЗЛ или от длъжника?
Разсъждения и мнения може да има много,включително и на светила,но важна е практиката на ВКС,а не намирам такава.

[neutralen]

Това е смисъла на промяната - не само първото, а всяко плащане на пари прекъсва давността. Всяко плащане на пари представлява отделно изпълнително действие в рамките на съответния изпълнителен способ - примерно способа "запор". От прекъсването на давността започва да тече нова 3/5 годишна давност. Смисълът на закона е че ако в продължение на 2 години не се извършват нови изпълнителни действия, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, давността не се прекъсва и ако Взискателя не предприеме действия за образуване на ново изпълнително производство в рамките на оставащия давностен срок, съответно 1/3 години, окончателно се погасява правото му да търси вземането си по реда на принудителното изпълнение.
Що се отнася до факта, че няма практика на ВКС по горните въпроси, обяснението също е много просто. Според новия ГПК/2008 г/, Длъжникът няма право на жалба против незаконни действия на СИ, в частност против бездействието на СИ да прекрати с Постановление изпълнителното дело след изтичане на 2 годишния преклузивен срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С издаването на такова Постановление, право на Жалба има Взискателя, но дали в хода на обжалване делото ще стигне до ВКС зависи от много допълнителни условия, включително и от селективното производство по чл. 288 ГПК - допускане до касационно обжалване.

[nikonikov]

Това е смисъла на промяната - не само първото, а всяко плащане на пари прекъсва давността. Всяко плащане на пари представлява отделно изпълнително действие в рамките на съответния изпълнителен способ - примерно способа "запор"

Така беше до преди ТР2.
тук има разсъждения по темата.Авторът изтъква за изп. действия,че "Те могат да не са успешни и да не са довели до намаляване на общото задължение на длъжника. В този случай те ще са прекъснали погасителната давност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД, защото в законовата разпоредба се поставя единствено условието да бъдат предприети – арг. от Решение № 1416 от 24.06.1969 по гр. д. № 884/1969 г., I г. о. на ВС.[3]" Какъв тогава е смисъла на обсъждания текст "...до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица."
А текста на т.8 от Чл.433 е : взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.Така,ако в продължение на 2 год. постъпват плащания от ТЗЛ (давността е прекъсната според теб) и взискателят не поиска извършването на ИД,то СИ следва да прекрати ИД на основание чл.433,ал.1,т.8 което да доведе до обезсилване на следващите ИД,така поне излиза от буквалното тълкуване на текста.Голямо объркване настава с това ТР.Оглеждам се за практика...

[neutralen]

Просто не е за вярване - изрично съм писал, че всяко изпълнително действие прекъсва давността и от прекъсване на давността започва да тече нова давност. От това следва, че всяко плащане на пари от ТЗЛ, прекъсва давността и почва да тече нова давност. След като ТЗЛ престане да плаща вече няма изпълнителни действия и ако от последното плащане са изминали 2 години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. Неправилно е вашето виждане, че въпреки постъпващите плащания от ТЗЛ с изтичането на 2-годишния преклузивен срок изпълнителното производство се прекратява по силата на закона

[manol0]

Има резон в разсъжденита на колегата nikov.То и колегата ivanov_p преди година разсъждаваше,че искане за изпълнително действие след настъпила перемция прекъсва давността,тъй като на практика с него се образува ново Изп. Дело(нещо с което и аз съм съгласен),но за жалост съдебната практика опроверга това.
Дори и всяко плащане от ТЗЛ да прекъсва давността на вземането(нещо в което вече не съм много сигурен),то не поискването на изпълнителни действия от взискателя в продължение на две год.(тъй като длъникът/ТЗЛ си плаща редовно) ще доведе до перемция на ИД, което ще доведе до обезсилване на следващите изп. действия(плащанията след втората год.).

А колкото до смисъла на "Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ ...до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.",все още не съм срещнал смислено и обосновано тълкуване.И аз ще се радвам,ако някой го посочи.

[neutralen]

Има резон в разсъжденита на колегата nikov.То и колегата ivanov_p преди година разсъждаваше,че искане за изпълнително действие след настъпила перемция прекъсва давността,тъй като на практика с него се образува ново Изп. Дело(нещо с което и аз съм съгласен),но за жалост съдебната практика опроверга това.
Дори и всяко плащане от ТЗЛ да прекъсва давността на вземането(нещо в което вече не съм много сигурен),то не поискването на изпълнителни действия от взискателя в продължение на две год.(тъй като длъникът/ТЗЛ си плаща редовно) ще доведе до перемция на ИД, което ще доведе до обезсилване на следващите изп. действия(плащанията след втората год.).

А колкото до смисъла на "Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ ...до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.",все още не съм срещнал смислено и обосновано тълкуване.И аз ще се радвам,ако някой го посочи.

Очевидно юзъра Маноло не схваща смисъла на понятието "прекъсване на давността" - чл.116, буква "в" ЗЗД - Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Чл.117 (1) ЗЗД - От прекъсването на давността почва да тече нова давност. Като се има предвид че всяко плащане от ТЗЛ представлява отделно принудително изпълнително действие, очевидно е че давността се прекъсва и почва да тече нова давност, съответно 3 или 5-годишна. За да настъпи "перемпция", трябва от последното плащане от ТЗЛ да са изминали 2 години. Защо да е трудно да се разбере такова просто нещо?

[nikonikov]

Очевидно юзъра Маноло не схваща смисъла на понятието "прекъсване на давността" - чл.116, буква "в" ЗЗД - Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Чл.117 (1) ЗЗД

В случая обсъждахме перемцията,а според чл.433,ал.1,т.8 тя настъпва ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка(интересно защо не са включили и обезщетенията).Мисля че има разлика между предприемане на действия за принудително изпълнение и поискване извършването на изпълнителни действия.Знам,че съдебната практика до преди ТР2 беше такава,че след като ТЗЛ/длъжника плаща по изп. дело(извършва се исп. действие),то се приема,че не необходимо да се искат нови изп. действия от взискателя.Намирам такива решения на втора инстанция(без да са обосновани с ТР или с решение на ВКС),но те са от преди ТР2.
Смущава ме текста "Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ ...до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.",на който така и не намерих смислено тълкуване.Имаше тълкуване в този форум,че смисълът е,че само изп. действия които водят до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица прекъсват давността.Публикувани в последствие анализи(част от които съм посочил по-горе) опровергават това.Така би могло да се окаже,че смисъла на текста е,че с предприемането на поредица от изп. действия се прекъсва давността(всяко от тях) до момента до като се получи плащане,като следващото плащане вече не е изп. действие(плащането не е сред изброените в ТР2 действия които прекъсват давността).
За това се опитвам да намеря съдебна практика от времето след публикуването на ТР2.Ще съм благодарен на колегата neutralen ако и той даде неговото тълкуване на обсъждания текст.

[svettoslav]

Смущава ме текста "Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ ...до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.",на който така и не намерих смислено тълкуване.Имаше тълкуване в този форум,че смисълът е,че само изп. действия които водят до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица прекъсват давността.Публикувани в последствие анализи(част от които съм посочил по-горе) опровергават това.Така би могло да се окаже,че смисъла на текста е,че с предприемането на поредица от изп. действия се прекъсва давността(всяко от тях) до момента до като се получи плащане,като следващото плащане вече не е изп. действие(плащането не е сред изброените в ТР2 действия които прекъсват давността).
За това се опитвам да намеря съдебна практика от времето след публикуването на ТР2.Ще съм благодарен на колегата neutralen ако и той даде неговото тълкуване на обсъждания текст.

Тълкува се в смисъл,че прекъсва давността докато спрат да плащат. Щом ТЗЛ спре да плаща,вече имаш интерес да действаш.Пък и това си е логичното продължение. "До постъпването на плащания от ТЗЛ" .
А причини за спиране плащането-най-разнообразни.

[manol0]

Очевидно юзъра Маноло не схваща смисъла на понятието "прекъсване на давността" - чл.116, буква "в" ЗЗД - Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Чл.117 (1) ЗЗД - От прекъсването на давността почва да тече нова давност. Като се има предвид че всяко плащане от ТЗЛ представлява отделно принудително изпълнително действие, очевидно е че давността се прекъсва и почва да тече нова давност, съответно 3 или 5-годишна. За да настъпи "перемпция", трябва от последното плащане от ТЗЛ да са изминали 2 години. Защо да е трудно да се разбере такова просто нещо?

Просто правя разлика м/у "прекъсване на давността" - чл.116, буква "в" ЗЗД и прекратяване на ИП-чл.433,ал.1,т.8
Чудя се,в случай че СИ не е прекратил ИП по чл.433,ал.1,т.8 и следващите изп. действия са обявени за невалидни в исков процес по чл.124 ГПК,дали може да е успешен иск по чл.49 ЗЗД с/у ДСИ или по чл.45 от ЗЗД с/у ЧСИ от взискател,който е загубил правото на съдебно изпълнение поради изтекла междувременно давност?
Взискателят няма вина,че СИ не е прекратил делото с постановление и така последващите изп. действия са обезсилени,съответно давността си е текла и е изтекла без взискателят да разбере.Взискателят е плащал такси и разноски,а и ако в резултат на изп. действия е събрал някакви суми ще трябва да ги върне с лихви,а и СИ е събрал от тях такси.Така В ще понесе загуба от това,че не може да събере вземането си и че ще плати таксите на СИ и лихви на Дл. върху събраното от обезсилените изп. действия.От кого да търси обезщетение,освен от ЧСИ/Мин. на правосъдието?

[ivanov_p]

Не търсете никаква логика в ИП, тя беше отменена с ТР. Сега не се ръководим от ГПК, а от библията - каквото е рекъл Господ, това ще стане. Няма как да се извади камък, хвърлен в морето от тълпа луди с тоги. Сега ще се въведе и 10 годишна абсолютна давност за ФЛ, която на практика е 2-3-5 годишна, зависи кога е заведено производството, на колко инстанции ще се гледа и добре ли ще се укрие длъжника. ЮЛ вече така набиха врат, че даже не искат да си продават фирмите на "клошари", много добре знаят, че задълженията не са техни и вече няма длъжник който да не е на максимална заплата като управител, барбар с целият род, а един хитрец, освен жена си, е назначил и любовницата, веднъж в максимална заплата и отделно на граждански договор. Периодично си вадят ИЛ срещу дружеството и го присъединяват, естествено като работници са в първата редица, а защото не плащат и осигуровки и данъци набъбват вземанията и на вторият кат хитреци, нападжиите.
Винаги съм казвал, че пари се събират с химикалка или бухалка, но очевидно едното взе да отпада като метод, затова тръгвайте по фитнеси, от четене и мислене полза няма.

Хората са го разбрали:

[gridiron]

Освен фитнеса .се обграждайте с хора на които така наречените бг магистрати.вещи лица и т.н им ближат писалките. Под ръка да имате лъжи свидетели.Както се заделят пари за погребение .така отделяйте пари за Корупцията .Съдиите се оставят да ги лъжат. както и преписват от този адвокат.който по "шик" напише писменото си становище.от него ще препишат

В бг това е ключът на успеха

[lawchoice]

...
Чудя се,в случай че СИ не е прекратил ИП по чл.433,ал.1,т.8 и следващите изп. действия са обявени за невалидни в исков процес по чл.124 ГПК,дали може да е успешен иск по чл.49 ЗЗД с/у ДСИ или по чл.45 от ЗЗД с/у ЧСИ от взискател,който е загубил правото на съдебно изпълнение поради изтекла междувременно давност?
...

К`во се чудиш - пробвай се, ако ти стиска...

[neutralen]

Взискателя следва сам, или чрез адвоката си да следи за изтичането на различните видове срокове - преклузивен или давностен и да вземе съответните мерки за защита на интересите си, въпреки бездействието на СИ. За това един иск срещу СИ ще се окаже неоснователен

[lawchoice]

Взискателя следва сам, или чрез адвоката си да следи за изтичането на различните видове срокове - преклузивен или давностен и да вземе съответните мерки за защита на интересите си, въпреки бездействието на СИ. За това един иск срещу СИ ще се окаже неоснователен

Да, точно това илюстрира разликата между този, който мисли и този който просто възпроизвежда това което е прочел, така както на него му харесва или така както го е възприел, когато го е учил!

[ivanov_p]

Взискателя следва сам, или чрез адвоката си да следи за изтичането на различните видове срокове - преклузивен или давностен и да вземе съответните мерки за защита на интересите си, въпреки бездействието на СИ. За това един иск срещу СИ ще се окаже неоснователен

Сигурен бях, че адвоката е за оправяне!
По така дадената опростена фактическа обстановка взискателят ще загуби делото, защото тежестта е върху него, но на друго основание, начало и край на двугодишния срок са негови действия. Ако е наел адвокат може да се жали на арменския поп, т.е. колегията. По-подобен начин ще седи въпроса и при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, там вместо от адвоката ще се жали от СИ, може и в съда, а може и да изкара някой лев. Аз никога не правя такова възлагане и не знам с точност. Също така може да има и непозволено увреждане, напр. СИ е извършил изпълнителни действия, съдът ги е обявил за незаконни, взискателят е понесъл щети и тогава може да иска възстановяването им от СИ, разсъждавам теоретично, защото ако я докараш да си събираш парите от СИ си я закършил.

[bird_of_paradise]

Хайде и аз да задам един, не няколко "умни" въпроса:
Изпълнително дело, образувано пред ДСИ в далечната 2001г. ( примерно). След време самото ИД е изпратено на ЧСИ ( липсва молба за такова действие, но пък има съобщение от самия ДСИ, че го изпраща по молба на В). При ЧСИ е изпратено в цялост ИД, водено от ДСИ- в него не се съдържа посочената молба!
При питане, как така е преместено делото ЧСИ казва "по молба на В". Питам: къде е молбата?. Ами няма я, но няма проблем.
Има ла проблем, Иванов, според теб? ( щото се изживяваш като корифей по изпълнителното ). Може да е формализъм от моя страна, но намирам, че проблем има и съобщението на ДСИ не може да замести формалното действие.

И, следващата питанка: ЧСИ правил, каквото правил, и изведнъж година по-късно се вижда една молба на В, в която го упълномощава по чл. 18 . Добре. Чета аз многотомника и стигам до три години, в които нищо не е правено. Абсолютно нищо , но стигам до три поредни страници, в които ПЧСИ удостоверява някакъв разговор в присъствието на юк на ЧСИ, че бил се той обадил на В и последния бил казал: "искам да насочите принудителното изпълнение като наложите запор върху трудовото възнаграждение на Д". Действия, които да подкрепят изпълнение на това искане не са извършвани- абе просто три години, по едно и също време ПЧСИ и юк. на ЧСИ били телефонисти и смело удостоверявали едни изявления.... Имам предположение, какво точно е станало, ама няма как да докажа отрицателен факт.

Изтекъл ли е срока по чл.433,ал.1,т.8 според вас? Дори и да приемем, че В е поискал извършване на действия ( онея три листа), ЧСИ не е предприел нищо по въпроса и според мен прекратяването е настъпило по силата на закона. Е, да, ама не.

[lawchoice]

...

Изтекъл ли е срока по чл.433,ал.1,т.8 според вас? Дори и да приемем, че В е поискал извършване на действия ( онея три листа), ЧСИ не е предприел нищо по въпроса и според мен прекратяването е настъпило по силата на закона. Е, да, ама не.

Ще има такива извращения, докато има съдебни актове, постановени по обжалване действията на СИ, писани от хора, притежаващи точно толкова капацитет, колкото някои от списващите по темата!

[ivanov_p]

В никакъв случай не съм корифей в изпълнителното! Ще те изненадам, но дори не съм чел и половината от членовете в ГПК за изпълнителното, просто съм набил врат и каквото ме интересува ми го казват съдебните изпълнители, затова ако не съм ги питал вече за нещо ми трябват два дни за отговор.
Иначе съм имал такива случаи с дела от същият период образувани пред ДСИ, а след това прехвърлени при ЧСИ и ако твоето е при № 728 нищо чудно да е и мое и от уважение веднага ще пусна молба за прекратяване. Иначе от чиста човещина правя компромиси по такива перимирани дела и винаги съм готов да опростя голяма част от дълга, ако се плати доброволно, със споразумение и извън ИП. На един даже му писах молби до НАП да му опростят задълженията, че много щеше да му дойде на човека да плаща по перимирани и на държавата и на мен.

По разкази ми е трудно да дам мнение, защото ... Защото не знаеш кога,къде и с каква дата ще се появи резолюция, предвидени ли са други мерки срещу давността от опитен взискател и съвестен ЧСИ и т.н. Твоят случай обаче не е такъв и със сигурност делото е перимирано, а действията на помощника и ю.к. показват, че не са взети предварителни мерки по давността. Вече изпълнителното не е съдебно, но няма начин някъде из законите да не е споменато, че молбите до ЧСИ са писмени, все пак трябва да се сложи входящ номер, резолюция и т.н. Почети малко, не се прави на Пейчо, той е набил врат. Особено внимание обърни на регистрите на ЧСИ, това е някъде из ЗЧСИ, как се водят, какво се пише в тях.
Молбата за прехвърляне не би трябвало да те тревожи, от една страна делото не може да се прехвърли без молба, от друга прехвърлянето не прекъсва давността и съм сигурен, че още там са се събрали над две години.

[bird_of_paradise]

Делото е перемирано още по време на държавното изпълнение, но чакам Д да вземе своето решение( казвам си становището, никого не принуждавам- давам право на избор). Вярвам, че след кратък или не до там размисъл може да го вземе- лихвата е два пъти главницата, а цялото бреме е 6 цифрена сума .

Не ме разбирайте неправилно - недолюбвам длъжниците по обясними причини, но когато същият този длъжник е в позицията на крепостен селянин и му се тъпчат правата ... вътрешно правя задно салто ( язе, очевадно съм си някакъв не пораснал идеалист ) .

и ако твоето е при № 728 нищо чудно да е и мое и от уважение веднага ще пусна молба за прекратяване.

Благодаря за уважението, много мило , но не съм твоя човек ( всъщност не си първия, който ми прави предложения за такива ъъъъ "бонуси" - при спор за недължимост на част от начислените в сметката ДТ чувам реплика " защото се познаваме отдавна, работим от толкова години и в израз на добра воля ще опростя част от д.т."....
Не искам никой да опрощава нещо, което неправилно е начислил, обяснявайки ми, колко ..." сме си близки".
Ако нещо искам в този живот, то искането ми е сведено до това всички да работим по правилата на играта. Без опорочаване.