Възражение и ЧЖ след 417 от ГПК

[gomor]

Имам въпроси относно изпълнително производство и ако някой е минал по този път моля да даде насоки.
1. При заведено изпълнително дело срещу кредитополучател и ипотекарен длъжник /поръчител/, с подаване на възражение от страна на поръчителя /ипотекарен длъжник/ и часта жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, без да е подадено от кредитополучателя /длъжник в изпълнителното дело/ възражение, съдът длъжен ли е да укаже на взискателя /кредитор/ да заведе иск за установяване на вземането си по чл. 415 от ГПК?
2. Ако заедно с възражението и частната жалба кредитополучателя /длъжник в изпълнителното производство/ също подаде или се присъедини към подаденатите от поръчителя възражения, съдът длъжен ли е да укаже на взискателя, че трябва да заведе иск за установяване на вземането си?
3. Кой съд /районен или окръжен/ ще е компетентен да разгледа делото по установителния иск на взискателя след възражение по чл. 414 от ГПК при материален интерес над 25 000 лв.?

[bradshow]

Здравейте,
Колега ли сте ?

[Pause]

Ами то го пише ,съдът дава указание на заявителя относно това да………Чл415ГПК.Подсъден е окръжен съд ,само че един съвет ако решите да протакате с възражение бъдете сигурни понеже идва солено накрая.Успех

[pitasht]

а каква е държ такса за частната жалба- 1/2 от внесената или фиксираната сума за частна жалба?
тук имаме противоречива практика и се чудех кое е правилно

[Гост.]

чл. 19 от ТДТССГПК- 15 лева.

[inspectora]

чл. 19 от ТДТССГПК- 15 лева.

Тъй би следвало да е по тарифата ... напоследък обаче не било баш тъй ... че и ВКС-то си е дало веке "благословията" за 1/2 от д.т. по заявлението ...
... тъй че противоречието много скоро ще бъде преодоляно "тълкувателно" в полза на фиска на съдебната система

При проверка редовността на подадената частна касационна жалба от "Е" АД - В. съдът констатира, че при администрирането й Силистренският окръжен съд не е съобразил чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК при обжалване на въззивно определение постановено в производство за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 410 от ГПК. С разпоредбата на чл. 413 от ГПК е определен само редът, по който заявителят може да обжалва разпореждането. Подадената срещу определението жалба има характер на частна касационна жалба, тъй като по нея се дължи произнасяне по основателността на подаденото заявление. Оттук следва, че дължимата държавна такса за разглеждането й е 50 на сто от дължимата се държавна такса за първоинстанционното производство върху обжалваемия интерес, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за ДТ, които се съдират от съдилищата по ГПК. В случая държавната такса пред първата инстанция е в размер на 506,53 лв., т. е. дължимата ДТ за касационното обжалване е в размер на 253,27 лв., от които жалбоподателят е внесъл 30 лв. Следователно същият следва да довнесе по сметка на ВКС още 223,27 лв.
С оглед на изложеното производството по делото ще следва да бъде прекратено и преписката върната на Силистренския окръжен съд за събиране на пълния размер на дължимата се държавна такса /чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 261, т. 4 ГПК/.
По изложените съображения ВКС-ТК-Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. т. д. № 253/2010 г. на Върховния касационен съд - Търговска колегия, Първо отделение.
Делото да се изпрати на Силистренския окръжен съд за отстраняване нередовността на частната касационна жалба.

И мисля, че има и други аналогични за въззивното ... и те така, че бъде веке ...

Я, намерих едно таквозе:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Я. К. срещу Разпореждане № 3121/25.01.2010г. постановено по гр. д. № 13628/2009г., ХVII-ми състав, на Варненския районен съд, с което е върната частна и жалба вх. № 26359/29.12.2009г., срещу Разпореждане № 36193/16.12.2009г., с което е отхвърлено заявлението и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Въззивницата твърди, че разпореждането е неправилно и претендира отмяната му.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по заявление на Д. Я. К. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист солидарно срещу "Б. Т." ООД и Й. Й. Й., въз основа договор за заем с нотариална заверка на подписите от 18.05.2009г.
С Разпореждане № 36193/16.12.2009г. заявлението е отхвърлено с мотив, че представеният договор за заем с нотариална заверка на подписите е копие, а не оригинал на изпълнителното основание, при което е невъзможно да се извърши проверка за редовност от външна страна.
Срещу Разпореждане № 36193/16.12.2009г. Д. Я. К. е депозирала частна и жалба вх. № 26359/29.12.2009г., към която е приложила доказателства за платена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15,00 лв.
С Разпореждане № 466/07.01.2010г. производството по частната жалба е оставено без движение и жалбоподателя задължен в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка *** не в размер на 265,00 лв.
Съобщението за това разпореждане е връчено на въззивницата на 15.01.2010г. В дадения едноседмичен срок доказателства за внесена такса в размер на 265,00 лв. не са представени, което е мотивирало първоинстанционният съд да постанови обжалваното разпореждане, с което е върнал частна жалба вх. № 26359/29.12.2009г.
При така установеното, съдът намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Приложимата разпоредба за определяне размера на държавната такса дължима по частна жалба срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съгласно която дължимата такса е в размер на 1/2 от определената по чл. 12, т. 1 и т. 2 от Тарифата, дължима държавна такса в заповедното производство. Последната е в размер на 2 % върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Определена по този ред държавна такса в случая е в размер на 280,00 лв. С депозиране на частната жалба са внесени 15,00 лв. Доказателства за внесен остатък от 265,00 лв. не са представени в дадения от ВРС срок. Следователно, частна жалба вх. № 26359/29.12.2009г. подлежи на връщане така, както е сторено с обжалваното разпореждане.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 3121/25.01.2010г., постановено по гр. д. № 13628/2009г. ХVII-ми състав на Варненския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на препис от същото от въззиваемия с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Забележка: Определението не е допуснато до касационно обжалване - виж Определение № 506 от 5.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 322/2010 г.

[Гост.]

Подадената срещу определението жалба има характер на частна касационна жалба, тъй като по нея се дължи произнасяне по основателността на подаденото заявление. Оттук следва, че дължимата държавна такса за разглеждането й е 50 на сто от дължимата се държавна такса за първоинстанционното производство върху обжалваемия интерес

Добре де, инспекторе, като оставим настрана причината за фискализацията( и скритата- оттърсване на властните от съдебните несгоди човешки, че си е зор да пишеш бланкетни О), да те питам, че не ми е ясно- каква основателност на претенцията, обективирана в заявлението, когато иде реч за производство по чл. 410 ГПК?

Плащаш, за да се установи извършена ли е , и доколко коректно, проверка за подсъдност, заявлението е ли утвърдения образец по Наредбата, платена ли е ДТ съгласно интереса, претенцията е ли индивидуализирана в сума по основание и период и...? т.е. по редовността на заявлението.
Горното би имало смисъл само ако се домогваш до евентуално правопогасяващо възражение и разчиташ на евентуално бездействие от страна на З, защото за последния винаги стои възможността да плати 4 % и да предяви осъдителен.
Не знам, изобщо не разбирам смисъла да се ходи до касация в тези производства, защото на повечето въпроси вече е даден отговор от ВКС.

[inspectora]

... аз само ви казвам каква практика се налага ... за да си знаете ... дали е правилна, или не ... не съм мислил, защото няма и особен смисъл ...
Без да искам да подронвам авторитета на съда и да се меся в работата му, но качеството на правораздаването /говоря за граждански дела, защото не се занимавам с наказателни/ пада с всеки изминал ден ... за съжаление ... много от съдиите, включително и от ВКС, не са по-компетентни от много от юристите извън съдебната система, но трябва да се примиряваме с фактите ... много малко от качествените юристи избират мизерната съдийска заплата, съответно кариера в системата, съответно и зависимостите, под които ще попаднат там, пред свободната професия ... казвам го със съжаление, но това е истината ...
Не искам да обидя никой, защото има и изключителни юристи в съдебната система, просто отбелязвам тенденцията, която наблюдавам!

[konseliere]

Даа, звучи малко като оплакване, но си много прав инспекторе.

[pitasht]

Благодаря внесох 15 лева, но разликата в това дело не е голяма и можем да довнесем още 10 на лева ако ни укажат.
Само да спомена че по моя преценка голяма част от съдиите дори със сериозен стаж не могат да си смятат държавните такси и не мислят много-много като ги смятат. Може много лесно да се реши проблема като просто се направи едно обучение. И за адвокати да има пак ще е от полза защото пък има адвокати дето викат съдът да ми сметне таксата. Пък сметнял му я грешно-голяма работа.
Наскоро по трудов спор за заверен препис ми искаха 9 лева- какво остава за другото?
сещате се че не ги платих ама една разправия падна-идея нямате какво стана.

[error]

inspectora не е прав.
Практиката на ВКС не е такава.
Цитираното разпореждане е по частна жалба срещу отказ за издаване на заповед по чл.410 ГПК или по чл.417 ГПК. Там таксата си е пропорционална.
Тук питането е за частна жалба по чл.419 ал.1 ГПК т.е. само в частта за незабавното изпълнение. В този случай си се дължи простата такса от 15 лв.

[inspectora]

inspectora не е прав.
Практиката на ВКС не е такава.
Цитираното разпореждане е по частна жалба срещу отказ за издаване на заповед по чл.410 ГПК или по чл.417 ГПК. Там таксата си е пропорционална.
Тук питането е за частна жалба по чл.419 ал.1 ГПК т.е. само в частта за незабавното изпълнение. В този случай си се дължи простата такса от 15 лв.

Приемам забележката - така е! Може би не съм съвсем разбрал питането, но ми се стори, че pitasht има предвид именно ч.ж. по отказ /отговорът ми беше по повод неговата питанка/ ... Т.е. първоначалният въпрос май в действителност касае чл.419, докато pitasht май имаше предвид чл.413 ... та от тук ... но пък в практиката, която съм цитирал е ясно за какво става въпрос ...
Иначе таксата за жалба по чл.419 си е 15 лева и там мисля няма противоречива практика ... дано не съм подвел някой ...

[lawyer2016]

Здравейте, колеги!
Не исках да отварям нова тема, затова пиша тук. Въпросът ми е следния:
При подаване на възражение срещу заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл. 417 и сл. ГПК, задължена ли съм да подавам и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение или мога да си подам само възражението по образец (без обосновка), тъй като съм в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителното производство така или иначе ще бъде спряно, т. е. нямам интерес да подавам и частна жалба. Чета мнения на колеги, че задължително се подава с възражението и частна жалба, като дори възражението трябвало да се обосновава, с което аз не съм съгласна.
Моля за Вашето мнение и предварително Благодаря!

[bobi9]

Не сте съгласна, но е така. Проявление на принципа за добросъвестно водене на процеса. Два функционално свърани акта са, и закона изрично предписва да се обжалват и двата, чрез двата различни способа. Ако не ви се пише, можете да ги обективирате в една жалба.

[Melly]

Не сте съгласна, но е така. Проявление на принципа за добросъвестно водене на процеса. Два функционално свърани акта са, и закона изрично предписва да се обжалват и двата, чрез двата различни способа. Ако не ви се пише, можете да ги обективирате в една жалба.

Това пък, с тази категоричност за задължителност, откъде се пръкна?

[lawyer2016]

Аз също не знам защо някои колеги го тълкуват по този начин, но за първи път ми се налага да пусна възражение срещу заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и ми е важно да знам дали задължително трябва да пусна и частна жалба... Проблемът не е в писането, както спомена колегата, просто искам да избегна излишни разноски за клиента си, тъй като възраженията, които имам не подлежат на разглеждане в производството по частната жалба, а в исковото (евентуално). Т. е. да пусна и частна жалба при положение, че знам, че актът на съда по нея няма да е в наша полза е абсурдно...
Аз тълкувам чл. 419 и чл. 414 от ГПК така: ако държа да пусна частна жалба, то задължително трябва да пусна и възражение, но не и обратното, т. е. ако искам да пусна възражение, не съм длъжна наред с него да пускам и частна жалба, но както вече споменах чета различни мнения по този въпрос...

[ivanov_p]

С възражението отричаш дължимостта на вземането, както като несъществуващо, така и поради порок на документа по чл. 417 ГПК. С частната жалба по чл. 419 ГПК жалиш правото на съда да издаде заповед за незабавно изпълнение заради порок в основанието.
Частната жалба срещу действията на съда винаги върви с възражение, защото липсата му означава признаване на вземането, без значение от редовността на документа. Неподаването на частна жалба с възражението не го прави нередовно и не влошава положението на длъжника, защото в производството по чл. 422 ГПК той наистина няма да може да оспори процеса по издаване на ЗНИ, но ще оспори нередовния по материалния закон документ.
Разумният човек не спори със съда и не гадае, а пуска каквото има за пускане и чака съдът да му укаже какво да плати или внесе още. На мене два различни състава в един и същ съд, при едни и същи страни и основание ми определят различни по размер такси и тава в няколко съдилища - едните смятат иска за лихви като отделен и искат пълна държавна такса, другите го прибавят по размер с главницата и определят обща. Каквото ми напишат, това плащам, никога не споря.

[Melly]

.................
Аз тълкувам чл. 419 и чл. 414 от ГПК така: ако държа да пусна частна жалба, то задължително трябва да пусна и възражение, но не и обратното, т. е. ако искам да пусна възражение, не съм длъжна наред с него да пускам и частна жалба, но както вече споменах чета различни мнения по този въпрос...

Това е правилното тълкуване на нормите.
Възражението по чл.419 ГПК обикновено се налага да бъде подадено ведно с възражението по чл.414 ГПК (еднакви преклузивни срокове) в хипотезите на чл.417, т.2 ГПК, за да бъде подложено на инстанционен контрол Разпореждането за издаване на ЗНИ! и при уважаването му да бъде искано спиране на изпълнението по издадената ЗНИ при наличие на достатъчно убедителни доказателства за това обстоятелство, но не засяга самата ЗИ - тя си стои в обективната действителност и би била предмет на иска по 422 за съществуване на претендираното вземане при подадено възражение по 414 ГПК.
В хипотезата на чл.417, т.9 ГПК това действие (чл.419 ГПК) е излишно, защото по разпореждане на закона изпълнителното производство по издадената ЗНИ се спира. Според мен.

П.П. Колкото до тези съображения, Поздравления!

... Т. е. да пусна и частна жалба при положение, че знам, че актът на съда по нея няма да е в наша полза е абсурдно...

[lawyer2016]

Колеги, много благодаря за изразените мнения!