ПОМОЩ ЧСИ ОТП ФАКТОРИНГ

[milenaa77]

Здравейте,

Моля за вашите съвети, имам следния казус.
Теглила съм кредит от банка ДСК плащах редовно, но в един момент вдигнаха лихвата и малко по малко изнемогвах да изплащам кредита, банка ДСК ме осъди и сега плащам всеки месец към ЧСИ.
Банка ДСК продава задължението ми на ОТП Факторинг, но аз продължавам редовно, всеки месец да внасям на ЧСИ.
От ОТП Факторинг имам предложение да подпишем споразумение но трябва да внеса предварително сума от 800 лева, след което ще се събере съвет на ОТП Факторинг и ще решад дали ще ме одобрят за това споразумение но задължително трябва предварително да внеса парите.
Моля помогнете ми, ако невнеса тези пари и това споразумиени въпреки че плащам всеки месец към ЧСИ, какви ще бъдат последствията.

Благодаря Ви
Милена

[nikol52100]

Банка ДСК продава задължението ми на ОТП Факторинг, но аз продължавам редовно, всеки месец да внасям на ЧСИ.

Вие уведомена ли сте от БАНКА ДСК , че е продадено задължението Ви?

[REVOLUTION]

Какъв е кредита?
Какво е обезпечението?
Какъв е предмета на споразумението?
По колко внасяте на ЧСИ? Има ли съгласие на кредитора?

Най-добре вземете документите и посетете колега адвокат за подробна консултация.

[milenaa77]

Здравейте,

Потребителски кредит, без опезпечение.
120 лева всеки месец към ЧСИ.

Банка ДСК не ме е уведомила, че продава задължението ми.



Благодаря Ви
Милена

[nikol52100]

Милена, щом не сте уведомена от банката, че продава задължението Ви, не дължите нищо на ОТП Факторинг. Но, не отлагайте, посетете колега адвокат с всички документи, както Ви посъветва и колегата по-горе. Тук не можем да гадаем каква каша е забъркана.

[ivanov_p]

Прехвърлянето на вземане, по което има изпълнително дело, е по друг ред от този за цесия и там банката не ви уведомява. ОТП Факторинг са станали собственик на вземането и в изпълнителното дело се явяват частни правоприемници на банката, което вас не ви засяга, защото парите се събират от ЧСИ. Като цяло могат да направят следното:
1. делото продължава като досега;
2. правят нови искания до ЧСИ или до вас, които се заключават да поискате от съдебния изпълнител спиране на делото при обещание за плащане за 30% от дълга при спирането и още 7 вноски по 10%. Това искане обаче формално трябва да направите вие;
3. Да поискат от ЧСИ да им върне ИЛ, което има две последици:
а) могат вече да преговарят с вас за доброволно плащане, което може да откажете веднага;
б) да образуват ново дело и да искат по него незабавно изпълнение, ако имате какво да ви се вземе.
При т.3 трябва дасе внимава с таксите, за да не ги платите и по старото и по новото дело.

[nikol52100]

Иванов,знаете, че прехвърлянето на вземане в хода на изпълнителното производство не освобождава цедента, в случая банката, от задължението му да уведоми длъжника -Милена.

[ivanov_p]

Тези лакърдии вървят из средите на съдебните изпълнители, подучвани от управителят на камарата по сбирките на общността. Такова нещо няма и няма защо да има, нито по закон, нито по разум. По закон продажбата на вземане в изпълнителното производство води до промяна на взискателят, което по никакъв начин не засяга длъжника. Още повече той получава съобщение от СИ за това. Аз мога да встъпя в правата на банката без да има нужда нито да уведомявам банката, нито длъжника. Плащам дълга и в момента в който СИ преведе парите на банката тя от взискател по делото става филанкишия. Разумът на съобщението до длъжника се заключава в това, същият да научи на кого да плати и то преди плащането. Ако първо плати, а после получи съобщението е изпълнил точно, а за парите да се съдят цедент и цесионер. При изпълнителното производство се плаща на ЧСИ и никой не го е грижа дали промяната на кредитора е съобщена на длъжника или не, от ПДИ той знае, че трябва да плаща на съдебния изпълнител.

[nikol52100]

По закон продажбата на вземане в изпълнителното производство води до промяна на взискателят, което по никакъв начин не засяга длъжника- нима? А допълнителните разноски, с които ще бъде натоварен, не засягат ли длъжника? Още повече той получава съобщение от СИ за това. Аз мога да встъпя в правата на банката без да има нужда нито да уведомявам банката, нито длъжника. И може да пиете една студена вода, ако присъединен взискател оспори разпределението например. Плащам дълга и в момента в който СИ преведе парите на банката тя от взискател по делото става филанкишия. Разумът на съобщението до длъжника се заключава в това, същият да научи на кого да плати и то преди плащането. Ако първо плати, а после получи съобщението е изпълнил точно, а за парите да се съдят цедент и цесионер. При изпълнителното производство се плаща на ЧСИ плаща се чрез ЧСИ и никой не го е грижа дали промяната на кредитора е съобщена на длъжника или не, от ПДИ той знае, че трябва да плаща на съдебния изпълнител.

[ivanov_p]

Няма допълнителни разноски по закон, до такива може да се стигне само при незнание от страна на длъжника.
Присъединен взискател означава някой, присъединен към този на който сте платили дълга. Това пак не изменя нищо, защото вие встъпвате в правата на получилият парите взискател, като негов частен правоприемник. Това не касае нито присъединените взискатели, нито длъжника, нито СИ. Ако пъвоначалният взискател не е поискал адвокатски вие може да ги поискате, без 200 лв., ако трябва да сме точни, но не може да ги искате, ако и той ги е поискал. Не товарите длъжника с разноски и при хипотеза, че сте единствен взискател и си вземете изпълнителния лист за да образувате ново дело, защото сторените в първото остават за ваша сметка. Ако са направени плащания и СИ ги е приел като такива за разноски, длъжникът ще се жали, нямал съм такъв случай и не ми се търси как, но има начини.
Като цяло винаги съм предупреждавал познати адвокати да не лежат на кълката със съобщението по 99 ЗЗД, защото се гърми много лесно.

[gudio]

ivanov_p е прав. Съобщаването на цесията има за цел длъжник, който плаща доброволно, да знае на кого да плати. Несъобщаването не я прави недействителна (много народ "кълве" на този термин, вкл. съдебни състави) нито "относително недействителна" (много друг народ пък "кълве" на този термин, вкл. преподаватели). Бай Кожухаров е по-ларж и пише в своя учебник, че съобщаването не е необходимо на всяка цена да изхожда от предишния кредитор, стига новият (цесионерът) да може да се легитимира убедително, напр. чрез превявяване на оригиналните дългови документи + напр. нотариално заверен договор за прехвърляне на вземането и т.н. Съобщаването може да бъде и под формата на иск, предявен от цесионера против длъжника. Не ми се търси точната страница и конкретното издание на "Облигационно право - Обща част" на бай Кожухаров, вечна му памет, но ако много настоявате, ще го потърся. Много длъжници си мислят, че като се укрият и не им бъде връчено съобщението за цесията - вземането се погасява в лицето на стария кредитор-цедент и не възниква за новия кредитор-цесионер. Да, ама не.

[ykovachev]

По повод последния пост на Гъдьо се сетих точно за част от текстовете на Кожухаров за цесията и как картинно описва ситуацията на цесионера: "Обикаля той и моли длъжника да му плати. Но длъжникът е непреклонен - нямал нотификация от първоначалния кредитор".
И винаги си представям как цесионерът се върти около една телена ограда като обран джихадист, който току-що е установил, че са му задигнали атомната бомба и вика на длъжника, който му се подхилва от двор с падащи круши: "Аре бе, моля ти се, дай ги тия пари!"

[nikol52100]

По повод последния пост на Гъдьо се сетих точно за част от текстовете на Кожухаров за цесията и как картинно описва ситуацията на цесионера: "Обикаля той и моли длъжника да му плати. Но длъжникът е непреклонен - нямал нотификация от първоначалния кредитор".
И винаги си представям как цесионерът се върти около една телена ограда като обран джихадист, който току-що е установил, че са му задигнали атомната бомба и вика на длъжника, който му се подхилва от двор с падащи круши: "Аре бе, моля ти се, дай ги тия пари!"

Именно

"И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 ал. 1 във вр. с чл. 278 ГПК по жалба на “. Н.” О., Г. С., присъединен взискател по изп. дело №168/2007 г. по описа на частен съдебен изпълнител А Ц., с рег. №701 при КЧСИ, с Р. на действие Окръжен съд – Г. Б., против постановление от 03.11.2008 г. за разпределение на суми по посоченото изпълнително дело.
Твърди се, че конституирането на “. - 2. Е. като взискател е неправилно, тъй като след прехвърляне на вземането от предишните взискатели “. С. З. и Ф. – Б. на новоконституирания такъв “. - 2. Е. не са изпълнени изискванията на чл. 99 ал. 3 и 4 от ЗЗД - длъжникът не бил уведомен за прехвърляне на вземането от предишните кредитори. Поради това по отношение на жалбоподателя нямало промяна на първоначалните кредитори “. С. З. и Ф. – Б. , респ. купувачът по публичната продан не можел да се счита за взискател и да приспада дължимата от него цена за сметка на вземанията на първоначалните взискатели, както и начислява адвокатско взънаграждение като разноски по изпълнителното дело. Твърди се също, че размерът на разпредената сума за адвокатско възнаграждение в полза на “. - 2. Е. е завишен прекомерно. Твърди се също, че неправилно е отчислена сумата от 1 874, 23 за извършен повторен опис на недвижимия имот, изнесен на публична продан, тъй като същият е произволен и не защитава интересите на взискателите по делото. Моли обжалваните действия на частния съдебен изпълнител по разпределение по посоченото изп. дело да бъдат отменени, като незаконосъобразни, ведно с произтичащите от това последици.
Като съобрази данните по изпълнителното дело, неоспореното от страните и прието в съдебно заседание от 05.11.2009 г. заключение на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, съдът намира следното:
Производство по настоящото изп. дело №168/2007 г. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2007 г., издаден по Г. д. 312/2005 г. по описа на РС – Г. П., по силата на който “. М. , Г. П., е осъдено да плати на “. С. З. , Г. С., главница в размер на 5 419 лв, представляваща неизплатена цена на доставени бутилки по разписка, оформена като запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2005 г., мораторна лихва в размер на 1 255, 97 лв., разноски по делото в размер на 778 лв. С нотариално заверен договор за цесия от 18.09.2008 г. “. С. З. като цедент прехвърля описаното вземане срещу длъжника “. М. на цесионера “. - 2. Е.. С постановление от 06.10.2009 г. на мястото на взискателя – цедент “. С. З. по образуваното изпълнително дело частният съдебен изпълнител е конституирал като взискател цесионера “. – 2. Е.. За процесуално представителство по изп. дело №168/2007 г. са приложени два броя договори за правна помощ - договор за правна помощ под №014984/12.10.2006 г., сключен с “. С. З. , в размер на 560 лв. и договор за правна помощ под № 50394/01.10.2008 г., сключен с “. – 2. Е., в размер на 10 000 лв.
Въз основа на писмена молба от “. – 2. Е. с протокол от 08.10.2008 г. е постановено съединяване в едно изпълнително производство на изп. дело №320/2008 г. с образуваното изп. дело №168/2007 г., двете по описа на ЧСИ А. Ц. Присъединеното изп. дело №320/2008 г. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Ф. – Б. , Г. С., което в хода на образуваното изпълнително производство с нотариално заверен договор от 15.08.2008 г. в качеството на цедент прехвърля на “. – 2. Е. в качеството на цесионер вземането срещу “. М. . От заключението на вещото лице С. Т. се установява, че вземането по присъединеното изп. дело №320/2008 г. възлиза в размер на 13 865, 06 лв. – главница, 252, 10 лв. – лихва, 2 291 лв. – разноски. За процесуално представителство по присъединеното изп. дело е приложен договор за правна помощ под №50395/08.10.2008 г., сключен с “. – 2. Е., в размер на 10 000 лв.
Въз основа на писмена молба от “. Н.” О. с резолюция от 17.10.2008 г. по образуваното изпълнителното дело е присъединен взискателят „А. Н.” О., Г. С., за вземане в качеството на суброгиран в правата на удовлетворения кредитор солидарен длъжник в размер на 50 288, 30 лв. – главница, 18 713, 02 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 25.11.2005 г. до 13.10.2008 г. Вземането е обезпечено чрез договорна ипотека върху изнесения на публична продан недвижим имот, учредена с нот. акт №107, том IV, рег. №641/2002 г., вписан при СВ с вх. рег. №1308/22.11.2002 г. За разноските по образуваното изпълнително дело №154/2008 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с рег. №796, с Р. на действие Окръжен съд – Г. Б., в размер на 3826, 34 лв., в представеното удостоверение изх. №07042/13.10.2008 г. е посочено, че не са авансирани от взискателя, поради което следва да бъдат преведени по сметка на съответния частен съдебен изпълнител - Ш. Д.
Въз основа на писмена молба от „Ф. К. Б. О., Г. С., с резолюция от 15.09.2008 г. по образуваното изпълнителното дело е присъединен взискателят „Ф. К. Б. О., Г. С., за вземане в общ размер на 3 257.26 лв., от които 2765, 97 лв. материален интерес и 491, 29 лв. разноски по изпълнителното дело.
На основание чл. 458 ГПК държавата се счита винаги за присъединен взискател по право за дължимите от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на частния съдебен изпълнител след изпращане на съобщения до АДВ, ТД на Н. – Б., Община П., които възлизат общо в размер на 27 889, 42 лв., от които 9 074, 72 лв. - вноски по ДДС, ведно с начислената лихва, 1 346, 93 лв. - вноски по осигурителни фондове, ведно с начислената лихва, 53, 14 лв. – корпоративен данък, ведно с начислената лихва, 1 804, 44 лв. - ДД на чуждестранни ЮЛ, 1 550 лв. - имуществени санкции по НП, 14 060.19 лв. - данък недвижими имоти, такса битови отпадъци, лихви.
За паричните притежания на взискателите по образуваното изпълнително производство по изп. дело №168/2007 г. е проведен изпълнителен способ изпълнение върху недвижим имот на длъжника “. М. , Г. П.. Разгласяването на обявлението за публичната продан е извършено на 09.09.2008 г., видно от акт за разлепване на обявление за публична продан и протокол за поставяне на обявление за публична продан, поради което по арг. на пар. 2 ал. 7 ГПК в сила от 01.03.2008 г., приложими са правилата на чл. 483 и следв. ГПК в сила от 01.03.2008 г. Получената от проданта сума в размер на 56 970 лв. не е достатъчна за покриване на всички вземания - това ясно личи от сбора на последните и цената, при която имотът е продаден. Последното налага извършване на разпределение на постъпилата от проданта сума, извършено с постановление от 03.11.2008 г. по изп. дело № 168 по описа на частен съдебен изпълнител А. Ц. с Р. на действие при Окръжен съд – Г. Б. за 2007 г.
Направено е разпределение на сумите от публична продан на недвижим имот, като за взискателя “. Н." О., Г. С., е предвидена сума от 3 555, 09 лв., след приспадане на налози и разноски в размер на 11 400, 49 лв., от които 9 495 лева - начислено ДДС върху продажната цена на имота и 1905, 49 лв. – пропоционална такса, след приспадане за купувача по публичната продан – взискателя “. – 2. Е. на разноски по изпълнението – сумата в размер на 27 954, 23 лв., а за Община - П. на местни данъци и такси - сумата от 14 060, 19 лв.
При така установените фактически данни, от правна страна съдът намира следното:
Постановлението е обжалвано от “. Н.” О., Г. С., в качеството на присъединен взискател, в чиято полза е учредено ипотечно право за обезпечение на вземането на взискателя против длъжника по изпълнението “. М. , Г. П.. Претендират отмяната му и постановяване на ново, съобразяващо възраженията им и признатите им права.
Съдът намира, че атакуваното действие по разпределение на сумата от публичаната продан следва да бъде отменено и делото върнато с указания за извършване на ново разпределение по следните съображения:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притежания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели.
От приложените доказателства се установява, че принудителното изпълнение по настоящото изпълнително дело е започнало по молба на “. С. З. въз основа издаден в негова полза изпълнителен лист, по силата на който длъжникът “. М. му дължи главница в размер на 5 419 лв, представляваща неизплатена цена на доставени бутилки по разписка, оформена като запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2005 г., мораторна лихва в размер на 1 255, 97 лв., разноски по делото в размер на 778 лв. В хода на образувания изпълнителен процес е постъпила молба от “. - 2. Е., с която на основание чл. 429 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 99 ЗЗД е поискано от частния съдебен изпълнител конституирането му като правоприемник на взискателя. Към молбата е приложен договор за цесия с нотариална заверка на подписите от 18.09.2008 г., от който се установява, че вземането на “. С. З. срещу “. М. е прехвърлено на молителя “. - 2. Е.. Към приложените по изпълнителното дело документи се съдържа обратна разписка за връчено на 07.10.2008 г. на “. М. уведомление под формата на нотариална покана за цесия и смяна на кредитора. Видно от обратната разписка е, че именно служител на “. М. срещу подпис е получил съобщението за извършената цесия на 07.10.2009 г. Доказателства в обратна насока, които да оборват редовността на връчването, не са ангажирани в производството по разглеждане на жалбата пред въззивната инстанция. Поради това при така описаната фактическа обстановка, въззивният съд счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 99, ал. ал. 3 и 4 от ЗЗД. Първоначалният кредитор “. С. З. е изпълнил задължението си и е съобщил на длъжника за извършеното от него прехвърляне на вземането. В този смисъл правилно “. – 2. Е. е бил конституиран като взискател по образуваното изпълнително дело за вземане в общ размер на 7452, 97 лв., от които главница - 5 419 лв, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2005 г., мораторна лихва - 1 255, 97 лв., разноски - 778 лв. При тези факти, въззивният съд счита, че с действията на частния съдебен изпълнител по конституиране на “. - 2. Е. като страна взискател на мястото на първоначалния такъв “. С. З. на основание чл. 429 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД не е нарушен законът и същите не следва да бъдат отменяни. Тези данни са достатъчни, за да обосноват извод, че са налице предпоставките на процесуалния закон “. – 2. Е. да се възползва от благоприятните изключения, предвидени при извършване на публичната продан в полза на взискателя в разпоредбите на чл. 489 ал. 3 ГПК за взискател - наддавач и на чл. 495, предл. 1 - во за взискател, обявен за купувач. Цедираното вземане е на стойност, надвишаваща сумата по изискуемия задатък от 10 на сто от началната цена, поради което взискателят не следва да го внася. При наличието на други взискатели по образуваното изпълнително дело правилно взискателят е задължен да внесе сумата до размера на съразмерните части на останалите взискатели. При това налице са привилегировани взискатели - Община П. и “. Н." О., чиито общ размер на вземанията надхвърлят продажната цена, поради което очевидно сума за удовлетворяване на вземанията на хирографарните кредитори няма да остане.
Действително за цесията по договора от 15.08.2008 г., сключен между „Ф. Б. и „Б. – 2. Е., няма данни приложената нотариална покана да е връчена на длъжника. В същата е отбелязано, че нотариалната покана е предадена на съответната куриерска служба, но обратна разписка, която да удостоверява надлежно връчване на длъжника не е приложена по изпълнителното дело. Поради това и на основание чл. 99 ал. 3 и 4 от ЗЗД съдът намира, че за сумата по това вземане “. – 2. Е. не се легитимира като кредитор. Поради това не може да претендира като взискател сумата по прехвърленото вземане от „Ф. Б. по договора за цесия от 15.08.2008 г., съответно разноски по изпълнителното дело във връзка с това вземане.
В контекста на гореизложеното следва да се разгледа възражението за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението предвид разпоредбите на чл. 10 т. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че сумата по разпределението е направилно определена поради завишен размер на адвокатското възнаграждение в размер на 20 560 лв., което като вземане за разноски по принудителното изпълнение на основание чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД се включва в ред първи от разпределението, съответно намалява остатъчната сума за удовлетворяване на привилегированите взискатели от втори и трети ред. В случая, от втори ред е вземането на Община П. за данъци върху имота, изнесен на публична продан, а от трети ред е вземането на “. Н.” О., обезпечено с ипотека върху същия недвижим имот. Признатото вземане по образуваното изпълнителното дело в полза на взискателя „Б. 2. Е. възлиза в общ размер на 7452, 97 лв., от които главница - 5 419 лв, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2005 г., мораторна лихва - 1 255, 97 лв., разноски - 778 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по образуваното изпълнително дело възлиза на 274, 06 лв. Следователно неправилно частният съдебен изпълнител в т. 4, 7, 8 в ред първи на извършеното разпределение е отчислил общо сумата от 20 560 лв. за адвокатско възнаграждение в полза на “. – 2. Е.. Съгласно пар. 2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения договореното адвокатското възнаграждение се намалява, но не може да бъде по - ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в същата наредба. При това положение сумата за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя “. – 2. Е. възлиза на стойност от 822, 18 лв., която именно следва да бъде съобразена от частния съдебен изпълнител при новото разпределение на основание чл. 460 ГПК.
Неправилно частният съдебен изпълнител е отчислил в т. 1 и 2 в ред първи на извършеното разпределение сумата от 778 лв. по изпълнителен лист от 15.01.2007 г., издаден по Г. д. 312/2005 г. по описа на РС – Г. П., въз основа на който е образувано изп. дело №168/2007 г., и сумата от 2291 лв. по изпълнителен лист от 05.06.2006 г. по т.д. №370/2004 г. по описа на СГС, въз основа на който е образувано присъединеното изп. дело №320/2008 г., като е счел, че същите са разноски по изпълнителното дело по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД. Същите следва да се разграничат от разноските по изпълнителното дело, доколкото представляват неразделна част от вземанията по издадените изпълнителни листове, подлежащи на принудително изпълнение, респ. за тях е приложим редът, който урежда удовлетворяването на съответните вземания.
Недоказано остана твърдението на жалбоподателя досежно извършения опис, за който частният съдебен изпълнител е съставил протокол от 09.10.2008 г. Извършеният опис е предприет по повод молба на взискателя “. - 2. Е., с която е уведомил частният съдебен изпълнител, че изнесеният на публична продан недвижим имот не се управлява с грижата на добър стопанин. При извършване на описа частният съдебен изпълнител е установил на място наличието на липси, поради което законосъобразно е предприел действията, визирани в чл. 486 ал. 2 ГПК. Приложеният по изпълнителното дело протокол е доказателство за констатираните нарушения, поради което не може да се приеме твърдението, че осъществените от частният съдебен изпълнител действия по искане на взискателя “. - 2. Е. по опазване на изнесеното на публична продан имущество са били в разрез със закона.
Въпреки липсата на възражение в тази насока с оглед изнесените от вещото лице данни по съдебно – счетоводната експертиза за начина на формиране на ДДС при продажба на поземлен имот, ведно със сградите върху него, частният съдебен изпълнител повторно следва да изчисли дължимият ДДС и евентуално да отстрани допуснатите неточности при новото разпределение на основание чл. 460 ГПК, което следва да извърши.
Извън гореизложеното, тъй като констатираните по - горе нарушения на частния съдебен изпълнител касаят ред първи на разпределението, съдът намира за нужно да отбележи, че в ред първи на разпределението на предпочтително удовлетворение на кредиторите на основание чл. 136 т. 1 ЗЗД се включват само разноските по принудителното изпълнение (напр. вземанията на съдебния изпълнител за държавна такса, възнаграждение за вещото лице и други, извършени от взискателите в хода на изпълнителното производство). Тъй като, на основание чл. 457 ГПК, присъединеният взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито права има първоначалния взискател, в първи ред от разпределението се удовлетворяват и вземанията на присъединените взискатели за разноски по изпълнението.
Предвид горното въззивният съд счита, че обжалваното действие по разпределение на сумата от осъществената публична продан следва да бъде отменено и делото върнато на частния съдебен изпълнител за извършване на ново разпределение. При новото разпределение частният съдебен изпълнител следва да съобрази указанията на въззивният съд по констатираните нарушения в ред първи на извършеното разпределение. След като отдели сумата, необходима за изплащане на разноските по изпълнителното дело за всеки от кредиторите, съобразявайки дадените от съда в мотировъчната част указания, следва да премине към ред втори и трети от разпределението.
По изложените съображения и на основание чл. 463 ал. 1 във вр. с чл. 278 ГПК, Б. Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ извършеното с постановление от 03.11.2008 г. разпределение на суми по изпълнително дело №168/2007 г. по описа на ЧСИ А. Ц. с Р. на действие ОС - Б..
ВРЪЩА делото на посочения ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия съобразно дадените указания в мотивната част на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:"
Това от мен, повече не ми се търси, петък вечер е Приятен уикенд!

[milenaa77]

лелелеле,

голям ферман

ПРИЯТЕН УИКЕНД НА ВСИЧКИ
МИЛЕНА

[ivanov_p]

То има и такива решения, но много рядко и са грешни. Това освен всичко е и много дълго, възможно е цесията да е била след събирането и начисляването на разноски да е неправилно и т.н.
Решенията при изчистени казуси, жалба на взискател срещу отказ на СИ за го конституира заради липса на съобщение до длъжника, се решават еднозначно, какъвто е и смисълът на закона. Ако частният правоприемник е конституиран след плащане от страна на длъжника и пусне разноски, те не следва да му се присъждат, защото длъжникът е платил преди искането и толкова. Несериозно е да се иска, въпреки прехвърлянето на вземането, парите да отидат при първият взискател, а не при частният му правоприемник, защото това се решава от тях, а не от длъжника и съдебния изпълнител.

[gudio]

Цитираното решение касае обжалване на разпределение от присъединен взискател заради големия адвокатски хонорар в полза на цесионера, отреден с разпределението. Същото, прочее, е неправилно и заради такива като него постановиха онова ТР 2 / 2013 г. на ОСГТК, с които резнаха правото на разноски по изпълнението на всички присъединени взискатели - пратиха го в трета глуха (последен ред) или май изобщо им го отрекоха, нещо не ми стана ясно... Тука съдът просто е търсил да се хване за някаква "сламка", за да може да удовлетвори жалбоподателя и затова се е хванал за цесията. Съобщена-несъобщена, цесията си действа между цедента и цесионера и ЧСИ-ту (пу, тъз гад мръсна ) ако толкова се оспорва цесията, ще превежда събраните по делото суми на "Банка ДСК", пък тя в изпълнение на договора за прехвърляне на вземане, ще превежда парите на "ОТП Факторинг". Тя цялата врътка с тия цесии беше, за да се докара пред "Банков надзор" капиталовата адекватност на банката - да се отпишат необслужваните кредити от нейния баланс като се прехвърлят на "Факторинга", който си е 100 % собственост на същата банка. Не е някаква "колекторска схема" и няма за цел съдиране на кожи от длъжниците с оскъпяване на разноските.