начало

Без вина наказан чрез съсобственост с държавата – ефект от разнородната практика по чл. 343б, ал. 5 НК Без вина наказан чрез съсобственост с държавата – ефект от разнородната практика по чл. 343б, ал. 5 НК

Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Дискусии и казуси в областта на данъчното право
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот lubitel » 29 Юли 2002, 10:54

Колеги, продължават да ни третират неправилно.Представям на Вашето внимание какво се получава ако декларираш и платиш всичко честно и почтено.Ще се радвам ако греша с изчисленията.Моля Ви поправете ме, ако това е така.Обяснявам подробно, защото може да се прочете и от някой политик.
Нека да поставим на дискусия начина на облагане с данъци и осигуровки.Важно е за всички нас.
Безспорно е значението на адвокатската дейност за нормалното функциониране на демократичното общество. Ето как бива третиран адвоката обаче, когато се касае за данъци и осигуровки.

І.НЕОБХОДИМА МАТЕРИАЛНО ТЕХНИЧЕСКА БАЗА, НУЖНА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ И РАЗНОСКИ ПО ТЕКУЩИТЕ РАЗХОДИ

1.Всеки адвокат е длъжен да има кантора, в която да упражнява дейността си и където гражданите да могат да се срещнат с него и да изложат проблемите си. Кантората обикновено се разполага в близост до съответния съд, за предпочитане в административна сграда или в партерен етаж на жилищна сграда. Мястото и обзавеждането на кантората е от важно значение за престижа на адвоката и един от факторите обуславящи качествено обслужване на клиентите.В нормалната кантора, трябва да има бюро, стол, съответно етажерки и шкафове, където да бъдат разположени хартиените носители на информация. От значение е разположението на архива, който всеки адвокат е длъжен да поддържа. Добре би било да е налице и място където клиентите, могат да седнат и да изложат своите проблеми, кактои място, където да изчакат своя ред за да бъдат обслужени, тоест, да бъде обособена приемна.
2.Важно значение в дейността на адвоката има компютъра. На компютъра се извършва основната писмена работа съврзана с упражняване на дейността. На него са разположени и информационните масиви, които касаят огромния брой действащи и отменени нормативни разпоредби, практиката на върховните съдилища. Компютърът е и важно средство за комуникация, поддържащо връзката със световната информационна мрежа. За да бъде пълноценен компютъра, на него трябва да бъде инсталиран софтуер/лицензиран/, както и да бъде оборудван с принтер и модем.
3.Съвременните информационни технологии дават възможност нормативните актове, практиката на върховните съдилища, както и информацията за регистрираните юридически лица да бъде качена на магнитни носители, което осигурява адекватно боравене с огромния масив данни, икономия на време и пари.Подобни софтуерни продукти се разработват и се инсталират от съответните фирми, които извършват и актуализирането на базата данни.
4.Постянно променящото се законодателство на РБългария и унифицирането му с европейското, създава затруднение при прилагане на съответните норми.По тези проблеми често възникват дискусии и изявените български и чуждестранни юристи, споделят своето становище с публикации в периодичната специализирана литература/списания/, както и в книги. Необходимо е всеки действащ адвокат, с оглед качеството на услугата, която предлага, да бъде запознат с тези авторитетни мнения.
5. Всяка адвокатска кантора осъществява връзка със света, чрез телефонен и факс апарат. Голяма част от дейността на адвоката се извършва извън кантората, което изисква и наличието на мобилен апарат.
6.Кантората на адвоката трябва да бъде отоплена през студения сезон и съответно в нея да бъде поддържана нормална работна температура през горещите дни. Това осигурява, както добра работна атмосхера, така и комфорт за клиентите. Поддържането на нормална работна температура се извършва от уреди, работещи с различни типове енергия-електрическа, ТЕЦ, газ и твърди горива/дърва и въглища/.
7.Производството в РБългария е триинстанционно. Адвокатът, процесуален представител на страната, често пътува до други градове във връзка със съответното дело. За сведение, апелативните съдилища, които се явяват втора инстанция спрямо окръжните, са разположени в шест от големите градове, върховните съдилища се намират в столицата на РБългария, град София. Адвокатите са дължни да защитават и представляват клиентите си и в районни и окръжни съдилища, разположени в други градове. Горното очевидно сочи,че дейността на адвоката е свързана с пътуване, а понякога и с оставане и съответно преспиване в други, а не в родния му град.
8.За дейността си, адвоката обикновено наема и сътрудник.Някои го наричат технически сътрудник, други секретар, съответно секретарка.Този сътрудник /секретарка или секретар/ приема обажданията на клиентите в кантората, внася такси, приготвя и комплектова документи. Техническият сътрудник/секретарка или секретар/, снабдена със съответните пълномощия извършва проверки в канцелариите на съдилищата. По този начин се пести времето на адвоката, за чисто технически дейности и дава възможност за по-добра организация на работния процес, оттам и за по-добро обслужване на клиентите.
9.В дейността си адвоката се среща с представителите на магистратурата, държавната и общинска администрация. Безусловно той им дължи уважение и израз на това е доброто и спретнато облекло. Облечен официално, адвоката издига както своя авторитет така и този на професията си.Недопустимо е в съдебните зали присъствието на адвокати, с лежерни или спортни облекла. Както подчертах по-горе това е знак на грубо неуважение към институциите на РБългария.Доброто облекло е израз и на уважение към клиентите.
Създаването и ползването на горната материално техническа база е свързана с разходи. Ще представя размера на тези разходи, като се придържам, към средни пазарни цени и под тях.

І.кантора/наем/- 150 лева месечно или 1800 лева годишно;
ІІ.Разходите предвидени по това перо, за улеснение предполагам да бъдат закупени чрез кредит, изплащан на равни погасителни вноски за четири години
-компютър-1300 лева;
-принтер-100лева;
-модем-50 лева;
-софтуер-150 лева;
-бюро,столове,етажерки-1500 лева;
-тел. апарат с факс-100 лева;
-мобилен апарат-250 лева;
-отоплителни и охлаждащи уреди-500 лева;
Обща сума-4500 лева.Месечна погасителна вноска-150 лева или 1800 лева годишно;
ІІІ.Информационен продукт за нолмативните актове и практиката на върховните съдилища-600 лева годишно;
ІV.Абонамент за периодични специализирани издания-100 лева годишно;
V.Специализирана литература-200 лева годишно;
VІ.Заплата и осигуровки на техническия сътрудник /при положение, че получава минималната работна заплата за страната /-150 лева на месец или 1800 лева на година;
VІІ.Транспортни и други командировъчни разходи-200 лева на месец или 2400 лева на година;
VІІІ.Облекло-работно-500 лева годишно;
ІХ.Електрическа енергия- 30 лева на месец или 360 лева годишно;
Х.Разходи за телефон, факс, мобилен телефон, интернет услуги-200 лева на месец или 2400 лева годишно;
ХІ.Други консумативи-дребни канцеларски принадлежности-30 лева на месец или 360 лева годишно.

Общата годищна сума е в размер на приблизително 12 320 лева годишно.Това са така наречените необходимо присъщи разходи.Тези разходи и са минималния нужен пакет за упражняване на адвокатска професия

ІІ.ПРИХОДИ

Приходите на адвоката се формират от договoри с клиенти за извършени правни услуги. Съгласно закона тези договори следва да са в писмен вид, отразени на бланки надлежно отчитани пред съответната адвокатска колегия.Няма да се спирам подробно на характера на предлаганите от адвокатите правни услуги.Те включват представителство пред съда и другите държавни и общински органи, правни консултации на юридически и физически лица, изготвянето на документи във връзка с търговска и други дейности. Разбира се добрия и авторитетен адвокат, има повече клиенти, сключва повече договори, предлага своя труд на по- висока цена. Формирането на цената на адвокатските услуги е в зависимост от търсенето и предлагането, като не се поставя горна граница, но е предвидено така нареченото минимално адвокатско възнаграждение. За нуждите на това проучване приемам че средномесечното възнаграждение, формирано от адвокат с материално-техническа база като гореописаната е 1500 лева месечно или 18 000 лева годишно. Моето скромно мнение е че това възнаграждение, което надвишава 15 пъти минималната работна заплата за страната и близо 6 пъти средната е нормално и постижимо за едни адвокат. Има колеги/ малък брой, разбира се/, които надвишават значително това възнаграждение, но те формират своите приходи на база огромни кантори и множество служители, което се отразява значително и на разходите.
И така година 2001г. е приключила. Адвокатът е работил без отпуска и почивка и е постигнал годишен приход в размер на 18 000 лева. Идва и момента на попълване на годишната данъчна декларация.Ще пренебрегна факта че част от данъка е вече удържан авансово, както и факта на авансово внесените осигурителни вноски. Приемам и че осигуряването е на избрания 29%.Адвокатът декларира приход от 18 000 лева. Законът признава 35 % необходимо присъщи разходи тоест сумата се намаля с 6300 лева. Остават 11 700 лева.
Дължими суми за осигуровки.
-ДОО.Тъй като сумата 11 700 надвишава максималния размер, то осигурителната вноска за годината е 3036,30 лева. Без значение е че част от нея е платена предварително;
-Здравно осигуряване 6% от 10 470 лева са 628,20 лева.
-доброволни осигурителни вноски- приемам че сме забравили този беспорно важен стълб в осигурителната система, създадена в РБългария;
Дължим данък.
Данъкът на адвоката се формира по реда на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Данъчната основа се формира сред изваждането на необходимите присъщи разходи/35%/, както и дължимите осигурителни вноски .
Общ приход-18 000 лева;
Необходими присъщи разходи-6300лева;
Осигурителни вноски /ДОО и здравни осигуровки/-3664,50 лева
Данъчна основа-8035,50 лева.Дължимият данък съгласно закона е 910,80 лева +32% от горницата над 4800 лева или всичко 1946,16лева.

Е дойде време адвокатът да направи сметка, какво е чистото му годишно възнаграждение.Все пак и той има семейство, деца, възрастни родители.Все пак и той има някакви лични житейски нужди. Произвел е и е получил значителен приход.
18000 лева-приход
12 320 лева-разходи по кантората;
3664,50-осигуровки;
1946,14-данък;
--------------------------------------
17 930.64лева разходи или
18 000лв-17 930,64 лв=69,36 лева.
Не, няма грешка.След облагане и внасяне на осигуровките остава сумата от 69,36 лева или 5,78лева/пет лева и седемдесет и осем стотинки/ на месец.
Какво става?Къде са парите на адвокатите?Нали се сещате от къде все пак ще вземе пари за да ги занесе на семейството си. Държавата принуждава, хората които познават и подпомагат гражданите при спазване на законите да ги нарушават.
Какво пречи на държавата да направи горните прости сметки. Нима тя самата няма нужда от точно отчитане на произведения продукт.
lubitel
Младши потребител
 
Мнения: 10
Регистриран на: 29 Юли 2002, 10:28

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот snakemoon » 29 Юли 2002, 12:43

Този въпрос не се повдига за първи път (виж темите за проктозакона за адвокатурата). В тази връзка нееднократно съм повдигал въпроса за характера на тъй наречените "възнаграждения" на адвокатите. В един от вариантите на проектозакона за адвокатурата се предлага процента на необходимо присъщите разходи да бъде завишен на 50%, но според мен това няма да реши въпроса. Големият проблем идва от това, че средностатистическият адвокат преди да може да може да остави поне една нормална сума от порядъка на 300,00лв. в къщи, първо трябва да си плати разходите по дейността, следва да отдаде дължимото и на държавата и едва на финала ако му е останало нещо, т.е. ако е докарал годишен приход над 30 000,00 лв. Използвайки примерната разходна част(макар, че в много случаи е значително по висока) се получава следният резултат:
30 000,00 лв.- годишен приход;
- 17 930,64лв - примерен разход;
- 1170,00 лв. здр.осиг.;
- 3036,30 лв. - ДОО;
- 4268,78 лв. данък = на 3 595,06 лв. или на 299,58 лв. на месец.
Но тук има още един голям проблем - не винаги дължимите суми за хонорари са изплатени на 100%.
Към горното като прибавим и факта, че за да постигне този годишен приход средностатистическият адвокат следва да е затънал до уши в работа, тъй като той трябва да изкарва средно по 2 500,00 лв. на месец.
Предвид горното следва да се отбележи, че в случая потърпевши са не само адвокатите, а и техните клиенти, защото едно такова претоварване неминуемо ще се отрази и на качеството на работата на адвоката. За да си осигури такъв приход адвокатът трябва (условно разбира се ) да има поне 10 договора за правно обслужване поне на минимума от 200,00 лв., които да му гарантират постъпването на 2 000,00 лв. на месец, за да може да си позволи относително спокойно чрез допълнителна работа (водене на дела, изготвяне на правни документи и даване на правни съвети) да осигури и останалите 500,00 лв. на месец.
Едно добро решение би било да се регламентира размер на необлагаем приход за адвокатската професия, който поне на 80% да покрива реалните разходи за упражняването й. Друг вариант на решение е да не се считат за приход установените минимални възнаграждения за адвокатски услуги, въпреки че това ще доведе до множество злоупотреби.
snakemoon
 

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот lubitel » 29 Юли 2002, 15:18

Колега, благодаря Ви за мнението.Изцяло Ви подкрепям и се чудя защо дейността на адвоката не бъде облагана по реда на ЗКПО?Или просто да се даде избор между възможните начини на облагане чрез нормативно признати разходи или чрез реално разходвани суми.Тъй като сте абсолютно прав в изчисленията си, то следва да бъде отбелязан в Гинес факта, в който данъка и осигурителната тежест превишава два и половина пъти разполагаемия доход на физическо лице!!!!!
8500 лева за данъци и осигуровки срещу 3600лева разполагем доход?!?!? Очевидно се касае за правно недоразумение, което следва да бъде незабавно поправено. Няма друга дейност в РБългария, а и в света, където държавата да прибира 70% от парите ти във вид на данъци.
Колкото до това че съм занижил разходната част , това е направено за да бъдат избегнати обвинения в разточителност.Предвидих абсолютния минимум, като дори и този минимум съм занижил с около 15%.
lubitel
Младши потребител
 
Мнения: 10
Регистриран на: 29 Юли 2002, 10:28

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот Dydo » 29 Юли 2002, 17:02

Любител в момента не работя като адвокат, но вярвам, че така описаното отговаря на истината. Ясно е, че за да се посперира, то сега действащите адвокати се налага да нарушават закона:-( То като се замисля, че и аз исках да се вписвам................ти почти ме разколеба.
Знаеш ли какво!!!!! Ако имаш някаква възможност, опитай тази твоя бих я нарекъл цяла статия да намери израз в някоя преса-вестник или списание. При всички случаи обаче около това трябва да се вдигне страхотен шум............. Поне аз така мисля!
Dydo
 

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот Георгиева » 29 Юли 2002, 17:59

Проблемът ме интересува. Ако желаете, свържете се с мен по мейла.
Георгиева
 

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот kovachev » 29 Юли 2002, 19:08

UWAJAEMI KOLEGI,
Predostawiam na Wascheto wnimanie edno mnogo interesno /ZA JALOST/ reschenie na WAS. Wa taia strana oprawia niama da znaete.

Производството по делото пред петчленния състав на Върховния административен съд е на основание чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.5, т.1, във връзка с чл.23 ЗВАС.
Образувано е по жалба на Боян Илиев Жеков, Мартин Петров Ковачев и Владимир Трифонов Чотуков, и тримата от град Варна, срещу чл.3, ал.2, 3 и 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 1999 г. (обн.,ДВ,бр.6/2000 г., изм. и доп., бр.83/2000 г. и бр.36/2001 г.) и срещу чл.2, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр.21/2000 г., изм. и доп., бр.83/2000 г.).
Към същото производство, при условията на чл.123 ГПК, е съединено за съвместно разглеждане административно дело № 8637/2001 г. на ВАС-петчленен състав, което е образувано по жалба на Михаил Захариев Мерджанов и Ангел Георгиев Керелов - адвокати от Адвокатска колегия - град Пазарджик. Същите оспорват законосъобразността на чл.2, ал.3 НООСЛБГРЧ и чл.3, ал.3, т.3 НЕВДВКПОВ, като поддържат, че подзаконовите разпоредби противоречат на чл.9, алинеи 4 и 6 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр.110/1999 г., бр.55/2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 29.06.2000 г. по к.д.№ 4/2000 г.; изм., бр.64/2000 г. и бр. 1, 35 и 41/2001 г.).
В жалбите се твърди, че съгласно разпоредбата на чл.9, ал.4 и 6 КЗОО (в редакция преди изменението й със ЗИДКЗОО, обн. ДВ, бр.1 от 04.01.2002 г.) самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т. 1-3 от същия кодекс задължително се осигуряват за социалните рискове инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран от тях месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, и по-голям от десеткратния й размер. Жалбоподателите считат, че правото на избор на лицата, неработещи по трудово правоотношение, при определяне на месечния облагаем осигурителен доход, върху който се изчисляват осигурителните вноски, се простира и при определяне на окончателния (годишния) осигурителен доход. С обжалваните подзаконови норми се подменя законовият критерий за изборност при определяне на годишния осигурителен доход и облагането се извършва на база реално реализиран през годината доход, след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността. Като поддържат, че е налице противоречие на оспорваните разпоредби с чл.9, ал.4 и 6 КЗОО (изм.) и с прокламирания в чл.3, ал.3 от същия кодекс принцип на равнопоставеност на осигурените лица, съответно на конституционния принцип, установен с чл.6, ал.2 КРБ, на равнопоставеност на всички граждани пред закона, молят на основание чл.12, т. 4 и 5 ЗВАС да се отменят като незаконосъобразни обжалваните текстове от НЕВДВКПОВ и НООСЛБГРЧ.
Ответникът по делото - Министерският съвет, представляван от главния юрисконсулт Василев, в представено писмено становище и в съдебно заседание оспорва основателността на жалбите и моли да се отхвърлят.
На основание чл.21, ал.2 ЗВАС по делото са конституирани като заинтересовани страни Министерството на труда и социалната политика, Националният осигурителен институт и Висшият адвокатски съвет.
Процесуалните представители на МТСП и на НОИ излагат съображения в подкрепа на законосъобразността на обжалваните разпоредби, а пълномощникът на Висшия адвокатски съвет адв. Табаков в писмени бележки и в съдебно заседание излага доводи и правни аргументи за незаконосъобразност на подзаконовите норми и подкрепя искането на жалбоподателите за отмяна на същите.
Върховният административен съд - петчленен състав, като взе пред вид доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Жалбите на Боян Илиев Жеков, Мартин Петров Ковачев, Владимир Трифонов Чотуков, както и на Михаил Захариев Мерджанов и Ангел Георгиев Керелов са процесуално допустими. По отношение на жалбоподателите е налице конституционно установеното с чл.120, ал.2 КРБ основание за съдебна обжалваемост на подзаконовите нормативни актове, срещу които жалби се подават без ограничение във времето съгласно чл.13, ал.1 ЗВАС.
Разгледани по същество, с оглед на наведените отменителни основания по чл.12 ЗВАС, Върховният административен съд - петчленен състав намира, че жалбите са неоснователни.
Разпоредбата на чл.51, ал.1 от Конституцията на Република България прогласява правото на обществено осигуряване и социално подпомагане, без да указва реда, начина, принципите и системата за неговото осъществяване и практическо прилагане. Това право принадлежи към основните права на гражданите и е неотменимо. Конституционната разпоредба съответствува на чл.9 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, който прокламира, че "Държавите - страни по този пакт, признават правото на всяко лице на социална сигурност, включително и на обществени осигуровки”.
В чл.51 КРБ е регламентирано, че общественото осигуряване на гражданите се урежда със закон. Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) в материята, до която се отнася, законът трябва да уреди пълно всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, а за другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов нормативен акт. Наредба по смисъла на чл.7, ал.2 ЗНА се издава от компетентен по чл.2 ЗНА орган, при наличие на законова делегация, за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на закона, в рамките и границите на неговата уредба и в съответствиве с целта, която преследва.
По делото не се оспорва, че НЕВДВКПОВ и НООСЛБГРЧ са приети от Министерския съвет на основание законова делегация, установена с чл.9, ал.10, съответно с чл.10, ал. 6 КЗОО. Това следва от § 1 на заключителните разпоредби на НЕВДВКПОВ и от § 2 на преходните и заключителни разпоредби на НООСЛБГРЧ. Повдигнатият с жалбите спор е за несъответствие на чл.3, ал.2, 3 и 4 от НЕВДВКПО и на чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧ, с нормата на чл.9, ал.4 и 6 КЗОО (изм.). Именно в този аспект и връзка следва да се преценява законосъобразността на наредбите на МС в обжалваните им части, съставляващи предмета на осъществявания съдебен контрол.
Кодексът за задължително обществено осигуряване урежда структурата на социалноосигурителната система в България, дефинира и регламентира понятията на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване и принципите, върху които то се осъществява.
Осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски, е основно понятие в КЗОО. Съгласно чл.9, ал.1 на кодекса (в редакцията му до 01.01.2002 г.) и сега действуващата редакция на чл.6, ал.2 от същия (изм. с §5 ЗИДКЗОО, обн. ДВ, бр.1/2002 г.) категорията осигурителен доход включва всички доходи от трудова дейност. Цитираната законова разпоредба дава легална дефиниция на осигурителен доход, относима към всички групи задължително осигурени лица. В основата на осигурителния доход е трудовата дейност на осигуреното лице, независимо от правното отношение на което е извършена - трудово, служебно, административно, гражданско и др. Волята на законодателя е да се сумират всички доходи, с които се е увеличил патримониумът на лицето в резултат на положения от него труд. В този смисъл конкретният размер на задължението за осигуряване е функция от финансовите резултати на доходоносната трудова дейност, а не от упражнено право на избор. Свързването на осигурителния доход с трудовата дейност отговаря на същността на задължителното обществено осигуряване и на принципа за равнопоставеност на осигурените лица, прокламиран в чл. 3, т. 3 КЗОО.
С разпоредбата на чл.9, ал.4 (преди последното изменение на КЗОО в ДВ, бр.1/2002 г.) е въведена категория избран месечен доход (който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от 10-кратния й размер), с оглед да се създаде за самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1 и 2 КЗОО възможност за авансово внасяне на осигурителните вноски. Правото на избор не е въведено, за да редуцира осигурителните задължения на тези лица към ДОО, а има за цел да обезпечи регулярно погасяване на дължимите финансови задължения и равномерно разпределяне на осигурителната тежест. При съобразяване духа и целта на закона ежемесечните осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица могат да се третират само като авансово внесени, защото по смисъла на чл.9, ал.1 КЗОО (изм.) вноски се дължат върху целия осигурителен доход, получен за съответния период от календарната година. Това законодателно разбиране е наложило за лицата, които текущо се осигуряват върху избран месечен доход, да се въведе механизъм за окончателно определяне на годишния осигурителен доход. Така, съгласно предишната редакция на чл.9, ал.6 КЗОО, окончателният размер на осигурителния доход на тези лица обхваща всички фактически реализирани и подлежащи на данъчно облагане приходи от дейността им през календарната година, ограничени до въведения нормативен максимум.
Разпоредбите на чл.9, ал. 4 и 6 КЗОО (редакция преди изменението с ДВ, бр.1/2002 г.) са взаимосвързани и в своята цялост регламентират задължението на самоосигуряващите се лица за внасяне на осигурителни вноски върху целия доход, реализиран от трудовата им дейност през календарната година. С изменението на чл.6 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн.ДВ, бр.1/2002 г.) се постигна яснота в законовата уредба, установена с чл.9, 4 и 6 КЗОО. Според новата редакция на чл.6, ал.7 от кодекса осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1 и 2 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Съгласно ал.8 на чл.6 КЗОО окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в годишната данъчна декларация по ЗОДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
По силата на предоставената на Министерския съвет законова делегация по чл.9, ал.10 КЗОО (на основание § 5 ЗИДКЗОО е заменена с чл.6, ал.13) и по чл.10, ал.6 на с.к. (на основание § 3 от ЗИДКЗОО е заменена с чл.4, нова ал.7) условията и редът за изпълнение на задължението на самоосигуряващите се лица, както и доходът, върху който следва да правят осигурителни вноски, са уредени на подзаконово ниво с Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане и с Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. С чл.3, ал.2, 3 и 4 НЕВДВКПОВ и с чл.2, ал.3 НООСЛБГРЧ е осъществено нормативното им предназначение да създадат по-голяма яснота при прилагането на чл.9 КЗОО (постигнато с последното изменение на чл.6 КЗОО) и да придадат изчерпателност на материята, до която се отнасят, в съответствие с чл.44 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА. С наредбите не се създават нови, различни от посочените в закона правни норми, нито се излиза извън установените законови рамки, тъй като осигурителното задължение на самоосигуряващите се лица е индивидуализирано по съдържание и обем с КЗОО. В този смисъл не е налице твърдяното в жалбите противоречие с материалния закон и следва да се приеме, че са неоснователни.
Несигурността, която съпровожда дейността на лицата със свободни професии, не освобождава държавата от задължението й да обезпечава прогласеното конституционно право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане, произтичащо и от преамбюла на Конституцията на Република България за създаване на “социална държава”. От друга страна привилегията, която търсят жалбоподателите - осигурителният доход за тях да представлява еднолично избираема величина - не може да се оправдае с непредвидимостта на финансовите резултати от такъв вид дейност. Присъщата характеристика на упражняваната напълно автономно и изцяло на свой риск и за своя сметка трудова дейност на самоосигуряващите се лица не може да бъде основание за въвеждане на диференцираното им третиране от осигурителното законодателство. Доводите на жалбоподателите се основават преди всичко на съображения за целесъобразност на възприетия правен механизъм за осигуряване и не могат да обосноват незаконосъобразност на подзаконовите разпоредби, които го регламентират. Неудачно е и сравнението, което се прави между работещите по трудово правоотношение и упражняващите свободни професии. Различията между двете групи осигурени лица са от такова естество, че е невъзможно законодателят да ги постави при напълно еднакви условия, освен по отношение на размера на дължимите вноски за отделните фондове, които се определят със закон и се отнасят за всички. Тези различия се дължат на нееднаквите по вид трудова дейност и упражнявана професия. Те обаче не са от категорията на изрично изброените в чл.6, ал.2 от Конституцията социални признаци, поради което е недопустимо ограниченията на права или създаването на привилегии. В този смисъл се е произнесъл Конституционния съд с решение № 14 от 10.11.1992 г. по к.д.№ 14/1992 г. (обн.ДВ,бр.93/92 т.) и с решение № 5 от 39.06.2000 г. по к.д. 4/2000 г. (обн.ДВ, бр.55/2000 г.).
По изложените съображения Върховният административен съд приема, че подадените жалби за отмяна на чл.3, ал.2, 3 и 4 НЕВДВКПОВ и чл.2, ал.3 НООСЛБГРЧ са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим от горното и на основание чл.42, ал.1 ЗАП във връзка с чл.28 ЗВАС, Върховният административен съд - петчленен състав,

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Боян Илиев Жеков, Мартин Петров Ковачев и Владимир Трифонов Чотуков от град Варна и на Михаил Захариев Мерджанов и Ангел Георгиев Керелов от град Пазарджик за отмяна на чл.3, ал.2, 3 и 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 1999 г. (обн.,ДВ,бр.6/2000 г., изм. и доп., бр.83/2000 г. и бр.36/2001 г.) и на чл.2, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр.21/2000 г., изм. и доп., бр.83/2000 г.).
Р Е Ш Е Н И Е Т О не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светла Петкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Веселин Ангелов
/п/ Боян Магдалинчев
/п/ Георги Ангелов
/п/ Румяна Папазова
С.П.
kovachev
Потребител
 
Мнения: 128
Регистриран на: 30 Дек 2001, 18:11

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот kovachev » 29 Юли 2002, 19:45

Pri nalichieto na takowa silno politichesko reschenie mislia che niama smisyl poweche da se uchudwame na prostotiite na uprawliawaschtite. Mnogo Wi molia za mnenia po tozi wypros. Temata e straschno interesna, no mi se struwa che e kraino wreme da se angajirat mediite s towa a ne da reklamirat tozi ili onzi politik. Smiatam che podobni wyprosi sledwa da se iznasiat schiroko w obschtestwoto na wsiaka cena. I da Wi kaja chestno, mnogo izmoren se chuwstwam ot podobni borbi za sprawedliwost weche, niama li w kraia na kraischtata Dobro w tazi strana.
kovachev
Потребител
 
Мнения: 128
Регистриран на: 30 Дек 2001, 18:11

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот Ковачев » 30 Юли 2002, 09:44

Здравейте, колега Ковачев!
Отдавна не сме се засичали във форума. Какво да Ви кажа по въпроса - мисля, че част от проблема се състои в това, че всяка група хора, упражняващи определена дейност, защитава правата си поотделно от другите групи, а ми се струва, че обществото трябва да изразява по-единна позиция спрямо подобни кожодерски данъчно-осигурителни схеми. На всеки от нас е ясно, че в момента държавата се издържа от "дребосъците" - ЕТ и хората със свободни професии. Корпоративните данъкоплатци намират начин да се изкарат я на загуба, я на минимална печалба. Въпросът е, че ако ние, адвокатите, изплачем достатъчно високо, винаги ще се намерят злобари, които да кажат "я ги глей тия гадове, гушат пари, корумпирани са, пък искат и още!..." Не е ли така? Маса народ си умира да ни изкарва основния двигател на корупцията в България (спомням си темата за корумпираните съдии и невероятните "бисери" в нея). Струва ми се, че проблемът е в ЛИПСАТА НА СОЛИДАРНОСТ МЕЖДУ ХОРАТА В БЪЛГАРИЯ. Знам, че звучи като обобщение, но с течение на времето оптимизмът ми да се направи нещо намалява все повече и повече...
Но все пак е добре да се търси публичност на подобни проблеми. Само че тази тема е далеч от предпочитаната от вестниците - "убиха", "ограбиха", "запалиха", "внуче закла баба си с лъжичка за сладко" ... Няма да е лесно.
Ковачев
 

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот Dydo » 30 Юли 2002, 10:14

Прав си Kovachev, че това решение на ВАС бе чисто политическо. Спомняш ли си обаче онова на Конституциония съд по въпроса, социалното осигуряване право ли е или задължение. Още преди да излезне решението всички знаехме какво ще бъде то. Доста страници се изписаха и доста бе """""""мотивирано"""""""". В крайна сметка обаче сентенцията от него се позова на това, че социалното осигуряване е право -ДА..........................обаче това право се поражда от задължението да си внасяш осигуретелните вноски. Виж колко издържано решение а:-)
Всъщност то тогава проблема беше и, че пенсионния фонд бе изяден. Ако решението на КС се визираше в обратната посока, то действително някои хора бихме ги обрекли на гладна смърт, защото държавата просто нямаше средства.
Лошо наследство май, знам ли и аз.
Dydo
 

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот m_grozdev » 30 Юли 2002, 17:04

Колеги-адвокати и бъдещи такива,
За първи път се включвам във Вашите обсъждания, досега просто ги четях от време на време. Тази тема е една от по-интересните за обсъждане.
Според мен в близките години е практически невъзможно да се промени нещо в сегашните принципи на социално осигуряване, на първо място заради празните фондове на НОИ. Докато не се съберат липсващите от тях пари за пенсии на настоящите пенсионери системата няма да се промени, т.к трябват пари за пенсиите и другите плащания. Колкото и несправедливо да е в момента, шепа работещи хора като нас се опитват да изхранят всички пенсионери.
Евентуално след попълването на фондовете (когато и да стане това), ще може да се повдигне справедливия въпрос, как така и защо ще плащам аз от моите пари пенсията на друг човек и защо след като съм внесъл толкова много пари за "самоосигуряване" ще получавам, например 100 лева, а не 5-600 лева (всеки може да си направи сметка колко пари е внесъл и колко би трябвало да вземе обратно при средната продължителност на живота в България)?
Едва тогава ще можем да искаме всички НАШИ да постъпват по НАША сметка в някой осигурителен фонд, или дори да искаме социалното самоосигураване да стане наистина по желание, или поне да се осигуряваме в каквито размери намерим за добре. При сегашните темпове на растеж на икономиката ни - най-вероятно след 10-20 години, може би.
По отношение на данъчното облагане, считам, че трябва да можем както нотариусите да избираме начина на облагане на доходите ни.
m_grozdev
Младши потребител
 
Мнения: 38
Регистриран на: 17 Сеп 2001, 17:03

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот snakemoon » 31 Юли 2002, 11:18

Действително отново опираме до въпросите: "Ама как така!?...Защо адвокатите, за които всички знаят, че вадят луди пари(нали за това маса народ гледа да завърши право) да ползват превилегии!???? Ами пенсионерите какво ще ядат като осигурителните фондове са празни?!??"
Наистина такова е наложеното убеждение в по-голямата част от нашите съграждани, като забележете, че това обстоятелство до голяма степен се дължи и "компетентното" обсъждане на въпроса от страна на медиите и социологическите агенции.Не случайно в побликуваните изследвания на общественото мнение от страна на последните адвокатите са в челните места по отношение на корупцията, като в хората се насажда мнението, че самите адвокати са корумпирани. Това противоречи дори на елементарната логика и в основата си е плод на тотално невежество относно естеството на адвокатската дейност. За да бъдеш корумпиран, трябва да разполагаш с власт. Адвоката не е административен орган или орган на съдебната власт. Той е само един обучен представител на гражданите, поради което в най-лошият случай може да бъде еветуално само и единствено посредник на корупционни процеси. Предвид изложеното от колегите по-горе, се вижда обаче( за голямо съжаление) къде е източника на това изкушение. Нямам нищо против идеите за въвеждане на по-строги санкции за адвокати нарушили професионалната етика, но при условие, че са осигурени поне минимално задоволителни условия за упражняване на адвокатската професия. Не се обръща внимание на факта(както посочих в предишното си изложение, както и в други нишки във форума), че естеството на адвокатската професия не търпи финансови трудности, защото това веднага се отразява на качеството на работата. Тази взаимовръзка трябва да бъде разяснена на обществеността. Само когато са осигурени нормални условия за работа, т.е. когато на адвоката не му се налага постоянно и единствено да мисли за пари и хонорари, а има осигурена възможност да ангажира поне на 80% вниманието си с поставените му за решаване правни казуси, тогава обществото ще може да разчита на качествено подпомагане на реализацията и ефективна защита на правата на гражданите. Тогава ще намери и реално приложение възможността адвоката да оказва безвъзмездна правна помощ на затруднени финансово лица. Хората трябва да проумеят, че адвокатурата в България е организацията, която може да защитава ефективно чисто гражданските позици и общественият интерес от своеволията на политиците и изпълнителната власт. (Ярък пример за това е активното участие на наши колеги в решаването на проблема с АЕЦ "Козлодуй").Защо поставям въпроса в тази светлина ли?!!! Много просто: Защото това е моделът успешно работещ в демократичните общества на запад, към който се стремим.
snakemoon
 

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот snakemoon » 31 Юли 2002, 11:40

И още нещо: Крайно време е средствата от приватизацията да започнат да постъпват в осигурителните фондове на НОИ. Защо ли?!? Ами защото тези предприятия са ги изградили ръцете точно на тези пенсионери, за които "държавата" се "чуди" откъде да вземе пари! Веднага ще попитате: Ами за заплати на т. нар. бюджетни служители откъда ще се вземат пари? Отговарям: От данъчните постъпления, защото в отношенията държава -гражданин, гражданинът плаща на държавата за защита и гарантиране на правата му точно чрез данъците. Освен това, ако се замислите ще видите, че сега държавната администрация е с почти с двоен, ако не и по-голям щат отколкото през 1989 г. Нали уж за това тръгнаха демократичните промени. Съвсем спокойно мога да заявя, че най-много 40% от лицата изживяващи се сега като служители на държавната администрация действително си вършат работата като такива. Да не говоря пък за ужасното дублиране на функции между нароилите се специализирани административни органи(институции и ведомства). В теорията на управлението има едно правило: "Колкото по -малко са елементите в една система(т.е., колкото по-опростена е тя), толкова по-малко ще са и нужните антиентропийни (предотвратяващи саморазпадането, а в случая с административния апарат - контролни)елементи".
snakemoon
 

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот МИтко1 » 01 Авг 2002, 17:06

Колеги адвокати, аз все пак се съмнявам дали всеки от нас може да изката по 1 500 лв. брутно на месец. Но както и да е. Вярно е, че държавата само смуче от нас, а не ни предлага нищо в замяна. И ще Ви кажа още нещо. В тази страна цар е държавния служител. Всички гледат да докопат държавна служба. Защото държавата плаща редовно, осигурява ти безсмислени командировки и други привилегии, а да..... и ти плаща редовно с парите които е смъкнака от гърбовете на такива като нас. Обаче от държавата трудно се бяга, тя е така организирана, че винаги да е права. За справка вж. по горе решението на ВАС. Жалко, но май само славата ни на богата професия е останала, нищо друго.
МИтко1
 

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот milen » 02 Авг 2002, 15:59

много добра дискусия се получава тук.
благодаря на по-опитните за практическите сведения.
аз като млад и ориентиращ се все още юрист започвам да вярвам, че в бъдеще май образованието ми в английска гимназия ще ми свърши много повече работа, отколкото дипломата от "престижния" ЮФ на СУ.
тъжно, а?
а пенсионните фондове все ще са недостатъчни, защото след 10 години в тази държава само старци ще останат.
затова никой не мисли.
държавата все няма пари, търси чужди инвестиции, а оставя инвестираното от нея в образование да изтича в обратна посока.
milen
Младши потребител
 
Мнения: 31
Регистриран на: 01 Окт 2001, 18:32

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот iliev » 04 Авг 2002, 00:05

Milene, nqmash si predstava kolko si prav. Ako imash shansa izchezvai po skoro ot tazi absurdna darjava, inache vijdash kakvo stava.
iliev
 

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот remo07 » 05 Авг 2002, 02:10

Здравейте уважаеми колеги,

с внимание прочетох всички мнения по темата и какво открих за моя изненада? ...Нищо ново!
Разбира се hebigatsu, прощавайте - snakemoon, както винаги си е прав. Корупцията предполага упражняване на власт - държавна, административна, съдебна, затова ми е и смешно, и тъжно, когато "сериозни капацитети" говорят за корупцията сред адвокатите. Сигурен съм, че част от тях участват и в съставянето на проектите за нов ЗА.

Смятам, че цифрата представляваща доходите на един средно добър адвокат, в посочените примери е занижена. Също така смятам, че цифрата сочеща разходите на същият този адвокат - е сериозно занижена.
Колкото и да боли, трябва да се признае, че голямата част / забелязвате ли, че не казвам всички! /, от адвокатите, укриват приходи. Няма такъв, който да ме убеди, че един адвокат е взел по едно наказателно дело само сумата вписана в договора за правна помощ! Нито пък, че сумата / вписана в съответствие с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ от 518лв. за съставянето на писмен договор с интерес от 200 000лв. е действителното, което адвоката е получил!

В същото време не бива да се забравя и прословутия "Чл.1 от ЗСВ - неотменим" - цитирам - "когато на софрата присъства адвокат - той плаща сметката"!

До голяма степен приходите на адвокатите спаднаха драстично поради две основни причини -
1. Паричният приток към 80% от населението спадна критично в последните 7-8 години, което доведе от една страна до изчерпване на ресурсите предназначени за финансиране на пера извън режийните консумативи, и от друга - влагане на същите тези мизерни остатъци в "бурканбанк", вместо в пазарно обръщение;
2. През 90-те години, беше открит едни много сладък начин за облагодетелстване на знайни и незнайни преподаватели - платеното обучение. Вследствие на това се пръкнаха толкова много юристи, инженери, доктори и пр., че предизвикаха тотално свръхпредлагане във всички професии.

Не искам да бъда разбран погрешно - нямам нищо против младите висшисти, и в часност - юристи. Просто в настоящият момент хем държавицата ни е бедна, хем е малка за да изхрани толкова много хора, които не произвеждат.

Относно политическите глупости в правосъдието и правораздаването - някой случайно да е чел новите "бисери" във връзка с назначаването на адвокати за служебни защитници по наказателни дела! УНИКАЛНО! За да могат да си вършат работата, органите на досъдебното производство вече зависят и от адвокатския съвет при съответната колегия. Те трябва да направят писмено искане до съответният АС, който да определи адвокат от колегията, който от своя страна да се яви, за да бъде назначен служебно. Ако някой адвокат, бъде назначен служебно без да е определен от АС, носи дисциплинарна отговорност!!! Някой от вас вярва ли,че Ас ще се събира всеки път, когато има постъпило искане за назначаване на служебна защита? Аз лично - НЕ!
Интересно ми е, как би следвало да постъпи следователя или дознателя, ако се наложи привличане в качеството на обвиняем и задължителна защита, през уикенда или празниците! Вярвате ли, че АС ще се събере за да удовлетвори искането му?!
Такива примери - дал Господ! Обяснението, което ми беше дадено в тази връзка, беше, че на досъдебното производство по наказателни дела, за служебни защитници, обикновено били назначавани бивши магистрати. Това създавало условия за корупция и затова АС щял да определя кой да встъпва в служебната защита. Разбира се,че това е вярно - 99% от качествените адвокати по наказателни дела, са били качествени магистрати преди това! Можете ли да познаете кого ми определиха за служебен защитник? ........ Точно така! Двама адвокати по на 70 години, нямащи никакъв шанс да хванат приличен клиент, камо ли да му защитят интересите качествено!

По въпроса за празните фондове - какви приходи в тези фондове, като 40% от икономиката ни е сива??? И нека не се лъжем - условието за прием в Ес е цените ни да са в съответствие с техните, а не доходите! Но истината е, че когато доходите ни, се изравнят с тези на страните от ЕС, тогава и заплатите на държавните служители ще бъдат адекватни, и за адвокатите ще има прилични хонорари, и пенсионерите ще почиват на Майорка/ ако не са измрели дотогава!/.

С този безумно нарастващ щат от бюрократи-лапачи, ще се развиват не ентропийни, а апокалиптични процеси!
remo07
 

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот kovachev » 05 Авг 2002, 09:33

Eto che i Remo se poiawi....
Dobre kolega s po wecheto neschta sym syglasen no ne moga da razbera po kakyw kriterii tochno opredeliate edin adwokat dali e dobyr ili losch. Az naprimer moje da sym mnogo dobyr po harakter... no kato profesionalist-adwokat koi moje da opredeli. I spored men poniatieto ''dobyr adwokat'' ne wkliuchwa samo kolichestwo specheleni dela. No kakto i da e. Zabeliazal sym che s towa poniatie si slujat wyzrastni adwokati na koito im e spriala rabotata.
Wtoroto neschto koeto me smuschtawa e che goworite samo za nakazatelni adwokati. Asan ne e li ora? Ima kup gramotni ciwilisti koito syschto zaschtitawat prawata na klientite. Schto se otnasia do prihodite na adwokata, smiatam che ne e tolkowa wajno kolko sa a PROCENTA na oblaganeto. Dokato danychnata stawka e tolkowa goliama, adwokatite sa PRINUDENI da ukriwat dohodi. Te ne ukriwat zaschtoto sa maniaci, a za da rabotiat normalno, mislia che dostatychno iasno stawa ot nischkata.
A schto se otnasia do platenoto obuchenia, spor niama, w cial swiat go ima i opredeleno e polojitelno iawlenie da ima niakolko iuridicheski fakulteta. Po tozi nachin nai malkoto se sabaria monopola. No towa e druga tema i ne i e miastoto tuk.
kovachev
Потребител
 
Мнения: 128
Регистриран на: 30 Дек 2001, 18:11

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот milen » 05 Авг 2002, 13:55

така, така, драги Ковачев.
по цял свят има платено обучение и само в САЩ юр. факултети са около 160, но е редно да има квоти за специалистите, които следва да завършват всяка година. защото свръхпредлагането наистина не води до подобряването на качеството на стоката.
а в нашия случай платеното обучение страшно скапа качеството на юр. диплома. професори и по-низши академични представители се превърнаха в шофьори, които ходят до съответния факултет да си вземат заплатите и да кажат какво да се чете. а студентите се чудят от кое кафе на кое да се преместят.
milen
Младши потребител
 
Мнения: 31
Регистриран на: 01 Окт 2001, 18:32

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот Ковачев » 06 Авг 2002, 18:49

Колега remo, запознат съм със случаи, при които за договори с по-голям материален интерес от 200 000 се заплащат реално по-малко от тези 518 лева. Та не е точно така, както казвате. Аз също съм бил принуждаван да вземам по-малко пари от официалния минимум, щото ако бях отказал, нямаше да ми се възложат и други неща... Не забравяйте, че навалицата в професията поражда достатъчно възможности за извиване на ръцете от страна на нЕкои клиенти... Особено тия с много пари - колкото повече имат, толкова са по-стиснати!!!
Ковачев
 

Re: Данъчно облагане и осигуряване на адвоката.

Мнениеот Ковачев » 06 Авг 2002, 18:54

Абсолютно със съгласен. И оттам идва донякъде проблемът с приходите, особено що се отнася до дребни неща - пълномощни, договори за МПС и т.н. Прехвърлят си пичове някакви съответната кола за, да кажем, 5 000 лв, но в договора вписват по-ниска сума. И аз ако им кажа "абе дайте хонорар върху 5 000 лева" нали се сещате как ще ми се изхилят и ще отидат при някой чичко с пишеща машина, който ще им вземе жълти стотинки... Ха вземайте по 518 лева за договор с интерес 200 000 де!
Ковачев
 

Следваща

Назад към Данъчно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 21 госта


cron