Клиент или довереник ?

от **sancho2** » 29 Ное 2006, 07:17

С недоумение научих, че на български "client" е "довереник", при това адвокатите много си уважават тази дума. Да не говорим, че като на българин тя нищо не ми говори, но ми намирисва здраво, на първобитно родно правосъдие, където връзката клиент-адвокат е нещо доста по-различно. Аз за това, че съм клиент ли плащам, или че съм се излъгал да се "доверя" на някой си?

Някой може ли да ми посочи корените на този термин, и дали наште социалистически юридически светила нямат намерение да го сменят в скоро време или и за това трябва да ги чакаме да измрат.

от **sancho2** » 29 Ное 2006, 16:20

Отговор на английски - напълно резонно с цялата малоумна ситуация. Те адвокатите ни както се самообиждат, никой не може да ги обиди.

Естествено, че ще предпочета като всеки гордото "клиент", изпълнено със съдържание, кутура, история и т.н. В интелигентното общество човек се доверява само на Господ, но и това е личен избор. Ако някой от аквокатите ни е решил да се поставя там по този начин - това е наистина тъпо, смешно и обидно. За кого - "you can dig it"

от **wit** » 29 Ное 2006, 16:31

Клиента е доверител. Довереник е персоната, на която доверявате защита на Вашия интерес. Независимо дали става за процесуално представителство, борсова сделка (при която също се нуждаете от представителство) или нещо друго. Да търсите проблем в една дума ми се струва изблик на някаква емоция... Всякакъв друг коментар намирам за излишен.

от **enigma** » 29 Ное 2006, 20:46

Напълно си е "довереник". "Клиент" навежда на малко обидни асоциации именно, когато се ползва чист и правилен български език.

А ако не вярваш, на немски и "Mandant" и на мен са ми правили забележка по Немско ако кажа клиент.

от **gudio** » 29 Ное 2006, 21:09

enigma написа:Напълно си е "довереник". "Клиент" навежда на малко обидни асоциации именно, когато се ползва чист и правилен български език.

А ако не вярваш, на немски и "Mandant" и на мен са ми правили забележка по Немско ако кажа клиент.

еnigma, не подвеждай се - доверител = възложител, упълномощител, поръчващ "mаndant" (по договор за мандат), докато довереник = упълномощен, изпълнител, mandant = "поръчващ" (не "поръчиттел", пр. на убийство, както го спрягат "журналята"), "mandataire" (от фр., на бълг. "мандатар" ?!!!) е въпросният "довереник", т.е. довереник не може да бъде клиентът, а адвокатът.

от **enigma** » 30 Ное 2006, 12:31

Прав си

от **sancho2** » 30 Ное 2006, 17:03

Сега вече съм шашнат - разбирам, че ясната българска дума "довереник" не е ясна и на адвокатите - половината смятат, че това е клиента, а половината, че е адвоката. И това се има за нормално - "какво пък да правим на въпрос една дума". Остава въпроса, какво е "адвокат", след като не се знае, какво е половинката на едно цяло. Клиент отдавна е ясна, разбираема и точна българска дума с много смисъл, не виждам какви обидни асоциации навява, нито какво "ambiguity". Дават се голи твърдения, без посочени факти.

Това не са ругатни и емоции. От изказванията личи, кои адвокати уважават клиентите си, себе си и професията си, и останалите за които клиентите са врагове, балъци, довереници и т.н. На първите пожелавам много клиентела и упехи, на вторите - каквото си заслужат. А клиентите да внимават, като си търсят адвокат, да си дават парите само където ги третират като клиенти и не избягват да ги наричат така.

от **sancho2** » 01 Дек 2006, 09:20

Не прочетохте ли объркването по-горе. Моят адвокат, може да е по-тъповатичък, също го бърка - това са два случая. Тук не е съд да принасям доказателство на твърдението. Дали от милионите англоезични адвокати и клиентите им, биха се объркали поне веднъж?

Не сте разбрали въпроса по същество, а той е: Кога от устата на англоезичния адвокат и българския "my client" ще почне да звучи еднакво навред, ако ще и с това изродено от незнам къде "доверител". Разликите са много и в тон, изражение, мисли, култура, отношение и към себе си и отсрещния, професионализъм ... Или разбирате за какво говоря, или си оставате в черупката, която ще ви помогне да не сте шашнат в тази среда, което не ви прави по-нормален от мене.

от **enigma** » 01 Дек 2006, 11:43

Санчо2,

аз говоря доста добре английски, но не съм англоезичен. Ето това е разликата :!:

от **enigma** » 01 Дек 2006, 11:49

Може би ако въведът задължителните адвокатски услуги, ще има някакво основание да те наричам "клиент" - тогава, щеш не щеш, ще си длъжен да ми закупиш услугата, такава каквато е. Сега обаче не е така.

от **svetulka** » 01 Дек 2006, 12:09

Тая тема си е чист СПАМ. Нямате ли друга работа бе, хора? Вземете да си намерите клиенти/доверители, а не да пълните форума с глупости. Тук не се ли задаваха ясни юридически въпроси с цел взаимопомощ между колеги? И къде гледа модераторът?

от **gega** » 01 Дек 2006, 13:11

Обаче законодателят се е пообъркал, защото:
Мандант (клиент) = довереНИК; мандатар (адвокат) = доверител. Това отношение е отношение на доверие между довереника (този, който възлага) и доверителя (на когото е възложено, на когото му се е доверил или му е доверено нещо). По същия начин мнозина бъркат суфиксите при фигурите бенефициер и бенефициент. Бенефициент е лицето, който предоставя облагата, а бенефициер е лицето, което я получава. Вижте суфикса на лицата, участващи при мандатното правоотношение - мантант (възлагащият, наредителя) и мандатар (комуто е възложено). Същото при делегацията - делегант, делегат, делегатар. При стипулацията - стипулант, промитент и бенефицИЕР. И т. нат. и т. нат.
Така че - не подвеждай се, gudio! Законодателят, макар че този законодател е един от най-добрите, при очертаване предмета на договора за поръчка е допуснал според мен една малка терминологична неточност.
А, Ми-Лена, аз винаги съм наричал моите "манданти" "довереници", а не клиенти. И съм изисквал същото отношение от тях към мен, защото не сме в месарски магазин или в Плод-зеленчук:))))))))))

от **portokal** » 01 Дек 2006, 13:33

Мисля, че не се е объркал законодателят.
...-ител е този, който извършва действието. "Граматическото" действие, а не действието по поръчката. Действието доверяване. :wink:

Довер-ител е този, който ти се е доверил и ти е възложил да извършиш някакви правни действия. Мандантът е доверител.

от **gega** » 01 Дек 2006, 13:44

За Ми-Лена - права си за терминологията, която се изролзва в закона, но аз не схванах в този дух дискусията! Стори ми се, че трябва правилно един термин да бъде свързан със съответното понатие, което носи в себе си. Но явно така ми се е сторило

За Портокал - ако така продължаваме, до никъде няма да стигнем - ето, аз пък ще ти кажа обратното от чисто семантично гледище - довереник е този, който се доверява, а този, който извършва действието, което му е "доверено", е доверител. И да доведа твоята теза до абсурд - виж как се наричат старните при договора за изработка - "ВъзложИТЕЛ" и "ИзпълнИТЕЛ".

от **portokal** » 01 Дек 2006, 13:56

Ама чакай, твоят пример не довежда тезата ми до абсурд. Потвърждава я.
Възлож-ителят извършва възлагането. Възлага.
Изпълн-ителят извършва изпълнението. Изпълнява.
Довер-ителят извършва доверяването. Доверява (се).
Подчертах, че говоря за "глаголно" действие, а не за действието, което е предмет на договора.
Ся, "чисто семантично"... Думите и изреченията се образуват по чисто граматични правила.

А че на мандатаря не са му измислили на български дума, завършваща на -ител, е друг въпрос. Няма лошо.
Колкото до наставката -ник, тя може да означава много неща. Може да означава действащо лице, но може и нещо като обект на действието (действието доверяване в случая - на него му се доверяват). Например мой "познайник" е лице, което аз познавам.

от **gega** » 01 Дек 2006, 14:03

Аз казах каквото имах да кажа по този "лексикален" въпрос. Мисля да се оттегля по тази тема. Ако искате да говорим за семиотика и семантика, открийте тема и ще се включа:)))))))))

от **prnedev** » 01 Дек 2006, 14:46

Хмммм "Клиентител" интересно звучи

от **error** » 01 Дек 2006, 16:57

prnedev написа:Хмммм "Клиентител" интересно звучи

Повечето го наричат "клиентоид".

от **sancho2** » 01 Дек 2006, 18:18

Ясно е, че не е много ясно, от което първо губят клиентите, после и адвокатите. Мисля, че някои тук изхождат от позицията, че планината (клиентът) може да иде при Мохамед. Правилно е да се тръгне с угаждане на клиента и от там да се угоди и на адвоката. Обратното води все до лоши резултати.
Не виждам проблем с плод-зеленчука - на преден план е отношението клиент - доставчик на услуга, а не мястото, англоезичните не са се задълбочили в това. Техният резултат може да се постигне сигурно и по други начини, но не по този който е в момента.

от **ivan6ivanov** » 02 Дек 2006, 09:35

Наистина да се чуди човек колко много думи са изписани с единствената цел да се "пледира", па макар и на ветъра.......абе, хора, всички същински проблеми ли разрешихте, та се стигнахте до този??????????!!!!!!!!!!!!! No comment.......както пееше един марков чалгаджия преди известно време:)

Клиент или довереник ?

Клиент или довереник ?

Нелегално включване - Гъдю е изгонен от форума

Кой е на линия