развод с международен елемент (голяма каша), моля за помощ!!

[m33]

Здравейте колеги!
Адвокат съм по едно сложно дело за развод с международен елемент.
Моля за помощ!
От фактическа страна :
1. сключен граждански брак между българка и виетнамец в РБ през 1990г.
2. съпругата /българска гражданка/ осиновява при условията на пълно осиновяване дете през 1998г. със съгласието на съпруга си /виетнамски гражданин/
3. съпругът /Х/ не осиновява детето съгласно българското законодателство, но през 2002г. посолството на Република Виетнам в РБ му издава акт за раждане на детето, в който той фигурира като баща на детето, а съпругата му /У/ като майка.
4. През 2004г. /Х/ подава молба за развод, като твърди, че няма деца от брака.
5. /У/ подава насрещен иск, като твърди, че /Х/ е осиновил детето по виетнамското законодателство и е баща на детето, като в подкрепа на своето твърдение представя преведен и легализиран виетнамския акт за раждане, в който /Х/ е записан като баща на детето.
6. В съдебно заседание съдията заявява, че /Х/ не е баща на детето, тъй като не фигурира като такъв в българския акт за раждане и заявява и че виетнамския акт за раждане не доказва че /Х/ е баща на детето /извън протокола/. В протокола се записва, че съдът приема предявения насрещен иск и приложените към него доказателства, като дава срок на /У/ да докаже, че /Х/ е баща на осиновеното детето.
Въпрос: По какъв начин /У/ ще докаже на съда, че /Х/ е баща на осиновеното дете след като съдът не признава виетнамския акт за раждане, а в българския акт за раждане в графата баща е записано "неизвестен"?
Има ли възможност въз основа на виетнамския акт за раждане да бъде направена корекция в българския акт за раждане и /Х/ да бъде записан като баща на осиновеното дете?

Благодаря Ви предварително за помощта

[PGB]

Не искам де се разочаровам, но осиновяването във Виетнам не е валидно на територията на РБ. Тези актове са към личния статус и затова са в изричната компетентност на държавата. Провери в текстовете в СК. Там е доста неясно, но ако например искаш признаване на чуждестранно решение в БГ, че виетнамецът е бащата, защото е осиновил, то няма да се признае от националния съд и не можеш да го легитимираш като баща. На още по-малко основание само с удостоверение от чужд орган за осиновяване. Ето защо осиновяването е трябвало да бъде приповторено от български съд.
Мога да те посъветвам обаче да опиташ регистрация на легализирания документ пред органа по ЗРегистрация на гражданите, мисля, че беше. Би трябвало да откажат, но там си нямат и хабер и може заради апостила да го регистрират. Тогава вече виетнамецът да ходи да оспорва, че не е баща. Ако те устройва този вариант естествено.

[donna]

не знам доколко съм права ,но след като детето е осиновено във Виетнам то на него му се съставя акт за раждане там ,майката все пак е българска гражданка и би следвало още тогава акта за раждане да е изпратен е нас според Член 13
Изпращане на документи за гражданско състояние
(1) Договарящите страни си изпращат взаимно безплатно и по дипломатически път извлечения от регистрите за гражданското състояние, както и допълнителни вписвания или поправки, направени в тях, отнасящи се до граждани на другата страна, в срок до един месец от съставянето на съответния акт.
(2) Гражданите на едната договаряща страна отправят молби за издаване на документи по гражданското състояние до органите на другата договаряща страна по дипломатически път.

от ДОГОВОР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела между Народна република България и Социалистическа република Виетнам


Също така съгласно Член 25
Осиновяване
(1) Относно осиновяването се прилага законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването.
(2) За осиновяването се взема съгласието на осиновяваното дете, както и на други лица и органи, ако това се изисква от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е детето.
(3) Ако детето се осиновява от съпрузи, единият от които е гражданин на едната, а другият - гражданин на другата договаряща страна, прилага се законодателството на двете договарящи страни.
(4) За извършване на осиновяването са компетентни органите на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят. В случаите на ал. 3 компетентни са органите на договарящата страна, на чиято територия съпрузите имат или са имали последното си съвместно местожителство, а ако не са имали съвместно местожителство - органите и на двете договарящи страни.
(5) Разпоредбите на ал. 1, 2, 3 и 4 се прилагат съответно и относно отменяването на осиновяването.
от цитирания по-горе договор

Мисля ,че съгласно договора и ЗГР чл.37 ,чл.69 и следващите да се издаде български акт за раждане и тогава да се види кой е бащата

[donna]

Допълвам след цитираните по-горе разпоредби не ми е ясно защо бащата не фигурира в бг акта за раждане ,да не би някое длъжностно лице по гр. състояние да не е наясно е да е заформило кашата

[m33]

не фигурира защото в БГ е осиновен САМО ОТ СЪПРУГАТА!

[донна2]

не съм много сигурна ,но как тълкуваш чл.25 ал.4 от договора

[донна2]

Не знам до колко съм права .

Мисля си за друго ,ако това дете беше родено във Виетнам от майка българка и баща виетнамец нямаше да е проблем ,ами добре след като е осиновено то има същите права като рожденно ,осиновено е в чужбина ,съставен му е акт за раждане там /където клиентката ви и съпруга и фигурират като родители /какво пречи акт за раждане да се оформи съгласно закона

Пак ли ще го осиновяваме в Бг , все пак има някакъв договор за правна помощ уреждащ тоя случай .

[донна2]

ДОГОВОР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела между Народна република България и Социалистическа република Виетнам

Член 47
Признаване на решенията по дела от неимуществен характер
Влезлите в сила решения по граждански и семейни дела от неимуществен характер, издадени от органите на правосъдието, органите по гражданското състояние и от органите на настойничеството и попечителството на едната договаряща страна, се признават на територията на другата договаряща страна, без да се извършва производство, ако органите на тази страна не са издали за същия случай влязло в сила решение или ако съгласно този договор въпросът не е изключително от тяхна компетентност.

питам се защо е осиновявано и в БГ или аз нещо не съм разбрала

[PGB]

При цялото ми уважение тези текстове от договора са относно приложимото право към осиновяването при извършването му от органа на съответната държава и нямат връзка с действието му на територията на другата от договарящите държави. Ако се прилага СК, би следвало да се повтори пред български съд. Друг е въпросът, ако някъде в договора има задължение да се признават между договарящите държави актове, които са различни от съдебни решения по граждански спорове. За съжаление не разполагам с текстовете.

Проблемът идва от това, че акта на осиновяване е дейност в изключителната компетентност на БГ.

[донна2]

явно сме писали по едно и също време

ето това имам предвид от договора

Член 47
Признаване на решенията по дела от неимуществен характер
Влезлите в сила решения по граждански и семейни дела от неимуществен характер, издадени от органите на правосъдието, органите по гражданското състояние и от органите на настойничеството и попечителството на едната договаряща страна, се признават на територията на другата договаряща страна, без да се извършва производство, ако органите на тази страна не са издали за същия случай влязло в сила решение или ако съгласно този договор въпросът не е изключително от тяхна компетентност.

[lawyer_ivanov]

"3. съпругът /Х/ не осиновява детето съгласно българското законодателство, но през 2002г. посолството на Република Виетнам в РБ му издава акт за раждане на детето, в който той фигурира като баща на детето, а съпругата му /У/ като майка."

Колеги, това е ключовият момент, според мен. Виентамците (тяхната кожа кучешкоядна) са сгафили като са издали акт в който Х е баща на детето, но той май не е. Но стои въпроса дали този виетнамски акт е официалин документ и чия е тежеста на доказване.

[m33]

точно така колега!
мисля твоите констатации относно гафа на виетнамското посолство свързан осиновяването от бащата са напълно верни, ако изключим хипотезата, че според виетнамското законодателство осиновяване може да се извърши по административен ред в посолството.
това е въпроса дали този виетнамски акт е официалин документ и чия е тежеста на доказване, защото съда не го признава като доказателство въпреки че е Легализирано с апостил от МВнР и как можем да докажем на съда че виетнамеца е баща на детето за да можем да претендираме за издръжка.
иначе излиза че това дете в РБ има само майка а във Виетнам има и майка и баща, а в трета страна не ми е ясно какви родители ще му признаят :)

[PGB]

Ами няма какво да коментираме повече! Текстът е достатъчно ясен и изключва изключителната компетентност на държавата в случая. Поне по мое мнение, стига да няма особен текст за осиновяването, но не ми се вярва. Колегата може направо да регистрира акта.

Дааааа, хубаво е да се четат нормативните актове внимателно!!!

[donna]

аз пък си мисля,че някой не си е свършил работата съобразявайки се с договора за правна помощ между страните ,съгласно него и цитираните по-горе разпоредби това дете би следвало да има двама родители

така и не разбрах защо ще го осиновяват два пъти

май нашите власти не са си свършили работата
би следвало да се съобразят с въпросния договор той все още е в сила

[lawyer_ivanov]

Опа, не изключвай административното осиновяване, ако наистина е така.
Не съм се занимавал със семейно никога, освен два развода по взаимно съгласие но си мисля, че, ако имаме договор с дръпнатите очички, то, акта е официален документ и азиатчето да доказва, че не е татииииии. Съдията, че не го знае това хич да не те обърква, ами търси тези договори и ги входирай "за сведение" на състава.

[m33]

аз точно това смятах да направя но исках да чуя и Вашето мнение!
много Ви благодаря!

[m33]

донна не го осиновяват два пъти защото виетнамеца иска развод и не иска вече да му се води това дете. прочети въпроса в началото и ще разбереш.

[PGB]

Ами за силата на документа си има текст - чл. 142 ГПК, изречение първо. Ако този документ може да удостоверява съгласно виетнамското законодателство осиновяването, то нямате проблеми. Това може да го разберете чрез разговор в посолството. Ако не, ще трябва да търсите акта на осиновяване. Такъв трябва да има, иначе кой ще му издаде акт за раждане!?

[donna]

колеги ето ви договора ,ако ще ви бъде полезен ще се радвам

ДОГОВОР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела между Народна република България и Социалистическа република Виетнам

Ратифициран с Указ № 3861 на Държавния съвет от 13.11.1986 г. - ДВ, бр. 90 от 21.11.1986 г. Издаден от Министерството на правосъдието. Обн., ДВ, бр. 69 от 4.09.1987 г., в сила от 5.07.1987 г.

Държавният съвет на Народна република България и Държавният съвет на Социалистическа република Виетнам,
ръководени от желанието за по-нататъшно развитие на приятелските отношения между двете държави в съответствие с Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа република Виетнам от 1 октомври 1979 г. и в стремежа си да задълбочат и усъвършенствуват своите взаимни връзки в областта на правните отношения,
решиха да сключат този договор.
За тази цел те определиха за свои пълномощници:
Държавния съвет на Народна република България - Светла Даскалова - министър на правосъдието и
Държавния съвет на Социалистическа република Виетнам - Фан Хиен - министър на правосъдието, които, след като размениха своите пълномощия, намерени за редовни и в надлежна форма, се съгласиха за следното:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Правна защита
(1) Гражданите на всяка от договарящите страни по отношение на своите лични и имуществени права се ползуват на територията на другата страна със същата правна защита, както и нейните граждани.
(2) Гражданите на едната договаряща страна имат право свободно да се отнасят до съда, прокуратурата, нотариата (наричани по-нататък "органи на правосъдието") и други органи на другата договаряща страна, към чиято компетентност спадат гражданските (включително трудовите), семейните и наказателните дела, да се явяват пред тях, да подават молби и предявяват искове при същите условия, както и гражданите на тази страна.
(3) Разпоредбите на договора се прилагат и за юридическите лица на договарящите страни.
Член 2
Оказване на правна помощ
(1) Органите на правосъдието на двете договарящи страни си оказват правна помощ по граждански (включително трудови), семейни и наказателни дела и в други случаи, предвидени в този договор.
(2) Органите на правосъдието оказват правна помощ и на други органи, които имат компетентност по делата, посочени в предходната алинея.
Член 3
Ред за установяване на връзки
(1) При оказване на правна помощ органите на правосъдието влизат във връзка помежду си чрез своите централни органи, ако в договора не е предвиден друг ред.
(2) Централни органи по смисъла на този договор са за Народна република България - Министерството на правосъдието и Главната прокуратура - по въпросите на предаването и възбуждането на наказателно преследване; за Социалистическа република Виетнам - Министерството на правосъдието и Върховната народна прокуратура - по въпросите на предаването и възбуждането на наказателно преследване.
Член 4
Осъществяване на правна помощ
Правната помощ, за която се отнася този договор, се оказва чрез поръчки, освен когато в договора е предвидено друго.
Член 5
Обем на правната помощ
Договарящите страни си оказват правна помощ чрез изпълнението на отделни процесуални действия, по-специално: съставяне, препращане и връчване на документи, извършване на обиски, претърсване, изземване и предаване на веществени доказателства, разпознаване на лица и предмети, извършване на експертизи, разпит на обвиняеми, свидетели, експерти, разпит на страни и трети лица, оглед, изпълнение на решения, предаване на лица, извършили престъпления, и др.
Член 6
Форма и съдържание на поръчката за оказване на правна помощ
(1) Поръчката за оказване на правна помощ се прави в писмена форма и трябва да съдържа:
1. наименованието на молещия орган;
2. наименованието на замоления орган;
3. наименованието на делото, по което се иска правната помощ, предмета на искането и необходимите данни за нейното изпълнение;
4. имената, адресите на страните, свидетелите и другите участвуващи по делото лица, както и местожителството и местопребиваването, гражданството, гражданското състояние и професията или занятията им, ако са известни;
5. имената и адресите на представителите на страните.
(2) Поръчката за оказване на правна помощ по наказателни дела трябва да съдържа информация за фактическите обстоятелства и правната квалификация на деянието, както и за месторождението и датата на раждане на извършителя на престъплението.
(3) Поръчката трябва да бъде подписана от молещия орган и подпечатана.
Член 7
Ред за изпълнение на поръчките за оказване на правна помощ
(1) При изпълнение на поръчки за правна помощ замоленият орган прилага законодателството на своята страна. По искане на молещия орган той може да приложи процесуални норми на другата договаряща страна, ако те не противоречат на законодателството на неговата страна.
(2) Ако лицето не бъде намерено на адреса, посочен в поръчката, замоленият орган взема необходимите мерки за установяване на адреса му.
(3) По молба на молещия орган, замоленият орган съобщава своевременно за времето и мястото на изпълнението на поръчката.
(4) За изпълнението на поръчката замоленият орган съставя съответен документ, в който посочва времето и мястото на изпълнението и го изпраща на молещия орган. Ако поръчката не е изпълнена, замоленият орган връща приложените книжа и уведомява молещия орган за причините, които са попречили за изпълнението.
(5) Ако замоленият орган не е компетентен да изпълни поръчката за оказване на правна помощ, той препраща молбата по установения ред на компетентния орган.
Член 8
Връчване на документи
(1) Молещият орган на правосъдието изпраща документите на езика на замоления орган или с официално заверен превод. Ако това условие не е спазено, замоленият орган връчва документите само ако получателят се съгласи да ги приеме.
(2) В молбата за връчване на документи трябва да бъдат посочени името и адресът на получателя и наименованието на документа, който се връчва.
(3) Ако връчването не може да бъде извършено, замоленият орган връща документите.
Член 9
Удостоверяване на връчването
(1) Удостоверяването на връчването на документите се извършва според законодателството на замолената страна.
(2) Връчването се удостоверява с посочване мястото, датата и името на лицето, на което са връчени документите.
Член 10
Връчване на документи на свои граждани
(1) Всяка от договарящите страни може да връчва документи на свои граждани чрез дипломатическите или консулските си представителства на територията на другата страна.
(2) При това връчване не могат да се прилагат принудителни мерки.
Член 11
Разноски, свързани с оказване на правна помощ
(1) При оказване на правна помощ замолената договаряща страна поема разноските, направени на нейната територия.
(2) Замоленият орган уведомява молещия орган за размера на направените разноски. Ако молещият орган събере тези разноски от лицето, което е задължено да ги плати, сумата остава в полза на договарящата страна, чийто орган я е събрал.
Член 12
Валидност на документите
(1) Документи, съставени или заверени от компетентни органи на територията на едната от договарящите страни или представени с официално заверен превод според установената форма, са валидни на територията на другата договаряща страна без легализация. Това важи и за документи на граждани, чиито подписи са заверени съгласно действуващите разпоредби в съответната договаряща страна.
(2) Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
Член 13
Изпращане на документи за гражданско състояние
(1) Договарящите страни си изпращат взаимно безплатно и по дипломатически път извлечения от регистрите за гражданското състояние, както и допълнителни вписвания или поправки, направени в тях, отнасящи се до граждани на другата страна, в срок до един месец от съставянето на съответния акт.
(2) Гражданите на едната договаряща страна отправят молби за издаване на документи по гражданското състояние до органите на другата договаряща страна по дипломатически път.
Член 14
Обмен на информация по законодателството
Министерствата на правосъдието и главните прокуратури на двете договарящи страни се осведомяват при поискване за действуващото си законодателство и съдебна практика.
Член 15
Език
Във взаимните си връзки органите на договарящите страни си служат с националния си език или руски език.
ГЛАВА II
ЛИЧЕН СТАТУТ
Член 16
Правоспособност и дееспособност
(1) Правоспособността и дееспособността на лицата се определят от законодателството на договарящата страна, чиито граждани са те.
(2) Дееспособността на лицето относно сделки за задоволяване на всекидневни нужди се определя от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се сключват.
(3) Правоспособността на юридическите лица се определя от законодателството на договарящата страна, по което са учредени.
Член 17
(1) По делата за обявяване на лице за отсъствуващо, починало или установяване на смърт са компетентни органите на договарящата страна, чийто гражданин в било лицето, по време на последните сведения за него.
(2) Компетентните органи на едната договаряща страна могат да обявяват отсъствието или смъртта, а също така и установяване факта на смъртта на гражданин на другата договаряща страна по молба на лице, живеещо на нейната територия, ако правата и интересите му произтичат от законодателството на тази договаряща страна.
(3) По делата, посочени в ал. 1 и 2 на този член, органите на правосъдието прилагат законодателството на своята държава.
Член 18
Лишаване от дееспособност
(1) При лишаване на едно лице от дееспособност или при ограничаването й се прилага законодателството и са компетентни органите на договарящата страна, чийто гражданин е лицето.
(2) Ако органът на правосъдието на една от договарящите страни намира, че има основание за лишаване от дееспособност или за нейното ограничаване на гражданин на другата страна, чието местожителство или местопребиваване е на неговата територия, той уведомява за това органа на правосъдието на другата договаряща страна.
(3) Ако органът на правосъдието, уведомен съгласно предходната алинея, не се произнесе в срок от три месеца или съобщи, че по-нататъшните действия може да се осъществят от органа на правосъдието по местожителството или местопребиваването на лицето, последният води производството за лишаване от дееспособност съгласно законодателството на своята държава, стига причината за лишаването от дееспособност да се предвижда и от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е лицето. Решението за лишаване от дееспособност се изпраща на съответния орган на другата договаряща страна.
(4) В случаи, които не търпят отлагане, органът на правосъдието по местожителство или местопребиваването на лицето, което е гражданин на другата договаряща страна и подлежи на лишаване от дееспособност, може да издаде разпореждане за защита на това лице или на неговото имущество. Препис от решението по тези разпореждания се изпраща на компетентния орган на другата договаряща страна и ако той постанови друго, разпорежданията се отменят.
Член 19
Отмяна на ограниченията на дееспособността
Разпоредбите на чл. 18 се прилагат и при отменяване ограниченията на дееспособността.
ГЛАВА III
СЕМЕЙНО ПРАВО
Член 20
Брак
(1) Условията за сключване на брак се определят от законодателството на договарящата страна, чиито граждани са лицата, сключващи брака.
(2) Формата на брака се определя от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се сключва бракът.
Член 21
Лични и имуществени отношения между съпрузите
(1) Когато съпрузите са граждани на една от договарящите страни, а живеят на територията на другата договаряща страна, за личните и имуществените им отношения e приложимо законодателството на договарящата страна, чиито граждани са те.
(2) Когато единият от съпрузите е гражданин на едната, а другият - гражданин на другата договаряща страна, за личните и имуществените им отношения е приложимо законодателството на договарящата страна, на територията на която те имат или са имали своето последно съвместно местожителство.
(3) Ако съпрузите, посочени в ал. 2, нямат съвместно местожителство, прилага се законодателството на договарящата страна, пред чийто съд е предявен искът.
(4) В случаите на ал. 1 и 2 компетентни са органите на правосъдието по местожителството на съпрузите, а в случаите на ал. 3 - органите на двете договарящи страни. Разпоредбите на чл. 22, ал. 5 се прилагат съответно.
Член 22
Развод
(1) Разводът се урежда от закона на договарящата страна, чиито граждани са съпрузите по време на завеждане на иска за развод.
(2) Ако съпрузите имат различно гражданство, прилага се законодателството на тази договаряща страна, пред чийто съд е подадена молбата за развод.
(3) В случаите на ал. 1 компетентен е съдът на тази договаряща страна, на която съпрузите са граждани в момента на завеждането на иска, ако обаче съпрузите при подаване на исковата молба имат местожителство в другата страна, в такъв случай и съдът по местожителството е компетентен да разгледа иска.
(4) В случаите на ал. 2 компетентен е съдът на договарящата страна, на чиято територия се намира местожителството на съпрузите, когато единият от съпрузите има местожителство в едната, а другият - в другата договаряща страна, компетентни са съдилищата и на двете договарящи страни.
(5) В случаите, когато има висящ процес в една от договарящите страни, не се допуска завеждане на същия иск в съда пред другата договаряща страна, а заведеното по-късно дело се прекратява.
Член 23
Приложим закон за действителност на брака
(1) За установяване съществуването или несъществуването на брака или обявяването на неговата недействителност поради нарушаване на условията за сключване на брак се прилага законодателството съгласно чл. 20, ал. 1.
(2) Установяване съществуването или несъществуването на брака и признаването му за недействителен поради неспазване на формата при сключване на брака се преценява по законодателството, действуващо в мястото на сключване на брака.
(3) При определяне компетентността на съда се прилагат съответните разпоредби на чл. 22.
Член 24
Отношения между родители и деца
(1) Установяването или оспорването на произхода на детето се уреждат от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е детето.
(2) Отношения между родители и деца се уреждат от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е детето.
(3) Компетентни за решаване на тези въпроси са съдилищата на договарящата страна, на чиято територия детето има местопребиваване, или на договарящата страна, чийто гражданин е то.
Член 25
Осиновяване
(1) Относно осиновяването се прилага законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването.
(2) За осиновяването се взема съгласието на осиновяваното дете, както и на други лица и органи, ако това се изисква от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е детето.
(3) Ако детето се осиновява от съпрузи, единият от които е гражданин на едната, а другият - гражданин на другата договаряща страна, прилага се законодателството на двете договарящи страни.
(4) За извършване на осиновяването са компетентни органите на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят. В случаите на ал. 3 компетентни са органите на договарящата страна, на чиято територия съпрузите имат или са имали последното си съвместно местожителство, а ако не са имали съвместно местожителство - органите и на двете договарящи страни.
(5) Разпоредбите на ал. 1, 2, 3 и 4 се прилагат съответно и относно отменяването на осиновяването.
Член 26
Настойничество и попечителство
(1) Настойничеството над граждани на договарящите страни се учредява по законодателството и от органите на тази страна, чийто гражданин е лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество, ако в договора не е предвидено друго.
(2) Условията за учредяване на настойничеството и за неговото отменяне се определят от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, което ще бъде или е поставено под настойничество.
(3) Правоотношенията между настойника и лицето, което се намира под настойничество, се уреждат от законодателството на договарящата страна, чийто орган е назначил настойника.
(4) Относно задължението за приемане на настойничество се прилага законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е настойникът.
(5) За настойник на лице, живеещо на територията на една от договарящите страни, може да се назначи гражданин на другата договаряща страна, ако той живее на територията на страната, където ще упражнява правата на настойник.
(6) Разпоредбите относно настойничеството се прилагат и за попечителството.
Член 27
Особени случаи за назначаване на настойник
(1) Когато на лице, което е гражданин на една от договарящите страни, но местожителството, местопребиваването или имуществото му са на територията на другата договаряща страна, е необходимо да се назначи настойник, органите на тази страна уведомяват незабавно компетентните органи по чл. 26, ал. 1.
(2) В неотложни случаи органите на другата договаряща страна вземат съгласно законодателството си необходимите временни мерки, за което незабавно уведомяват компетентните органи по чл. 28, ал. 1. Тези мерки остават в сила до вземането на друго решение от страна на органите по посочената разпоредба.
Член 28
Прехвърляне упражняването на настойничество
(1) Органите на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, за което е необходимо да се учреди настойничество, може да се обърнат към органите на другата договаряща страна за учредяване на настойничество или за вземане на временни мерки, ако лицето има местожителство или местопребиваване на територията на тази договаряща страна. Замолените органи уведомяват молещите органи за учредяването на настойничество или за взетите временни мерки.
(2) Ако над лице, гражданин на една от договарящите страни, е учредено настойничество, но след това лицето се е установило на местожителство на територията на другата договаряща страна органът, който е учредил настойничеството, може да поиска от органа на другата страна да приеме неговото по-нататъшно осъществяване. Настойничеството се счита прехвърлено, когато замоленият орган го приеме и уведоми за това молещия орган.
(3) Органът, който е поел настойничеството, го осъществява в съответствие със законодателството на своята страна, но по отношение на правоспособността и дееспособността се прилага законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, намиращо се под настойничество. Органът, който е поел настойничеството, няма право да издава решения по личния статут на лицето, което се намира под настойничество.
ГЛАВА IV
СДЕЛКИ И ОТГОВОРНОСТ ЗА НАНЕСЕНИ ВРЕДИ
Член 29
Форма на сделката
(1) Формата на сделките се определя от законодателството, което се прилага за самата сделка. Достатъчно е обаче спазването на законодателството по мястото на сключване на сделката.
(2) Формата на сделка за недвижими имоти се определя от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира имотът.
Член 30
Недвижими имоти
Относно недвижимите имоти се прилага законодателството и е компетентен органът на правосъдието на договаряща страна, на чиято територия се намира недвижимият имот.
Член 31
Приложимо право и компетентност при непозволено увреждане
(1) При отговорност за нанесени вреди от непозволено увреждане се прилага правото на договарящата страна, на чиято територия е станало действието, довело до настъпването на вредите.
(2) Ако причинителят на вредите и увреденият са граждани или имат местожителство на територията на една от договарящите страни, прилага се правото на тази страна.
(3) При разглеждане на правни спорове за непозволено увреждане са компетентни органите на тази договаряща страна, на територията на която е извършено правонарушението, или на договарящата страна, на територията на която е местожителството на ответника.
ГЛАВА V
НАСЛЕДЯВАНЕ
Член 32
Принцип на равноправие
Гражданите на едната договаряща страна, живеещи на територията на другата договаряща страна, се ползуват със същите права, както и местните граждани, по отношение на имущество, намиращо се на територията на другата договаряща страна, и на права, които трябва да бъдат осъществени там, а така също и по отношение на способността да получават по наследство това имущество и тези права. Имуществото и правата преминават към тях при същите условия, които са установени за собствените граждани на договарящата страна, живеещи на нейна територия.
Член 33
Право на наследяване
(1) Наследяването на движимо имущество се урежда по законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта.
(2) Наследяването на недвижимо имущество се урежда по законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира недвижимото имущество.
(3) Кое имущество се счита движимо или недвижимо, се определя от законодателството на територията, на която то се намира.
Член 34
Получаване на наследство от държавата
Когато съгласно законодателството на договарящите страни наследството се получава от държавата, движимите имоти се предават на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта си, а недвижимите имоти - на договарящата страна, на чиято територия се намират тези имоти.
Член 35
Завещание
(1) Способността за съставяне или отмяна на завещание, както и за оспорването му поради недостатъци във волеизявлението на завещателя или на отделни разпоредби на завещанието, се определя от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил завещателят в момента на съставянето или отмяната на завещанието.
(2) Формата за съставяне или отмяна на завещание се определя от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил завещателят в момента на неговото съставяне или отмяна, но съставянето или отмяната са също така валидни, ако е спазено законодателството относно формата на договарящата страна, на чиято територия са били извършени.
Член 36
Компетентност
(1) По делата за наследяване на движимо имущество компетентни са органите на правосъдието на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта си, с изключение на случаите на ал. 3.
(2) По делата за наследяване на недвижими имоти компетентни са органите на правосъдието на договарящата страна, на чиято територия се намират тези имоти.
(3) Ако цялото движимо наследствено имущество, останало след смъртта на гражданин на една от договарящите страни, се намира на територията на другата договаряща страна, по молба на наследника и със съгласието на всички наследници, ако са повече от един, производството по делото за наследство се разглежда от органа на правосъдието на тази договаряща страна.
(4) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 се прилагат съответно и при спорове, възникнали във връзка с наследяване.
Член 37
Обявяване на завещание
Обявяване на завещание се извършва от органа на договарящата страна, където се намира завещанието. Ако завещателят е гражданин на другата договаряща страна, на компетентния орган на тази страна се изпращат копия от завещанието и от протокола за обявяването му. При поискване и ако това е възможно, се изпраща и оригиналът на завещанието. Копие от завещанието може да се изпрати и на друг орган, който е компетентен да вземе мерки за запазване на наследственото имущество.
Член 38
Мерки за запазване на наследство
(1) Органите на договарящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество, останало след смъртта на гражданин на другата договаряща страна, вземат необходимите мерки за запазването и управлението на това имущество съобразно своето законодателство.
(2) За мерките, взети съгласно ал. 1, се уведомява незабавно дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна, което може да вземе участие при осъществяването на тези мерки.
(3) По искане на органа, компетентен да разгледа наследственото дело, мерките, взети съгласно ал. 1, може да бъдат изменени или отменени.
(4) Срокът за приемане на наследството, предвиден по законодателството на договарящите страни, тече от деня на уведомяването на дипломатическото или консулското представителство за смъртта на наследодателя.
Член 39
Уведомяване за смъртта на наследодателя
(1) Когато гражданин на едната договаряща страна умре на територията на другата договаряща страна, съответният местен орган трябва да уведоми незабавно и непосредствено за това дипломатическото или консулското представителство на страната на починалия и да съобщи всичко, което му е известно за наследниците, за местожителството и адреса им, за наследствените имущества, както и за завещателните разпореждания, ако са направени такива. Такова съобщение местният орган трябва да направи и тогава, когато узнае, че починалият е оставил имущество в трета страна.
(2) Когато се открие наследство на територията на една от договарящите страни и се окаже, че има наследници или заветници, които са граждани на другата договаряща страна и живеят на територията на последната, местният орган незабавно и непосредствено уведомява за това дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна.
Член 40
Предаване на наследство
(1) Когато след завършване на наследственото производство на територията на една от договарящите страни движимото наследствено имущество или получените от продажбата на движимо или недвижимо наследствено имущество суми подлежат на предаване на живеещи на територията на другата договаряща страна наследници или заветници и те нямат възможност да ги получат лично или чрез свои представители, наследството се предава на дипломатическото или консулското представителство на съответната страна.
(2) Предаване на наследствено имущество съгласно ал. 1 се извършва, ако:
1. са обезпечени или изплатени всички вземания на кредиторите, предявени в срока, предвиден от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество;
2. са изплатени или обезпечени таксите и данъците;
3. съответните органи дадат съгласие, когато то е необходимо, за изнасяне на движимото имущество или за превеждане на сумите от продажбата.
ГЛАВА VI
СЪДЕБНИ РАЗХОДИ
Член 41
Освобождаване от обезпечение за съдебни разноски
От гражданин на една от договарящите страни, който се явява пред съд на другата договаряща страна и живее в една от тях, не може да се иска обезпечение на съдебните разноски само на основание на това, че е чужденец и няма местожителство или седалище на територията на страната, пред съда на която се явява.
Член 42
Освобождаване от такси и разноски и безплатна правна помощ
Гражданите на едната договаряща страна се освобождават от такси и разноски по водене на дела на територията на другата договаряща страна и се ползуват от облекчения и безплатна правна помощ при същите условия и в същия обем, както и нейните граждани.
Член 43
Документи за освобождаване от такси и разноски
(1) Документите за лично, семейно, трудово и имуществено положение се издават от компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия лицето, желаещо да ползува облекченията по чл. 42, има местожителство или местопребиваване.
(2) Ако лицето, което желае да ползува облекченията по чл. 42, няма местожителство или местопребиваване на територията на договарящите страни, документите може да бъдат издадени от дипломатическото или консулското представителство на неговата държава.
(3) Органът на правосъдието, който взема решение по молбата за ползуване на облекчения съгласно чл. 42, има право да поиска допълнителни сведения от органа, който е издал документите.
Член 44
Ред за подаване на документите
(1) Ако гражданин на една от договарящите страни желае да ползува облекченията по чл. 42 пред съответните органи на другата договаряща страна, той може да заяви това пред компетентните органи на договарящата страна по своето местожителство или местопребиваване, а те препращат молбата и документите, издадени съгласно чл. 43, на компетентния орган на тази страна.
(2) Едновременно с молбата за ползуване на облекченията по чл. 42 може да бъде подадена и молба за образуване на исково или друго производство.
(3) Молбата по ал. 1 и 2 се подава във формата, установена от законодателството на договарящата страна, в която молителят има местожителство или местопребиваване.
Член 45
Срок за плащане на такси и съдебни разноски
Ако гражданин на една от договарящите страни трябва да заплати такси и съдебни разноски на органите на другата договаряща страна, на чиято територия няма местожителство нито местопребиваване, дава му се необходимият срок за изплащането им.
ГЛАВА VII
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ И АРБИТРАЖНИ РЕШЕНИЯ
Член 46
Признаване и изпълнение на решенията по дела от имуществен характер
(1) При условията, посочени в този договор, двете договарящи страни изпълняват на своя територия следните решения, издадени и влезли в сила на територията на другата договаряща страна:
1. съдебните решения, постановени по граждански и семейни дела, съдебните спогодби и решенията, отнасящи се до разноските;
2. присъдите по наказателни дела в частта им за обезщетение на вредите и загубите;
3. арбитражните решения и арбитражните спогодби, съответствуващи на условията по чл. 50.
(2) Смятат се за съдебни решения и съдебните спогодби по смисъла на ал. 1 и решенията относно наследства, издадени от органи на договарящите страни, които според законодателството на страната са компетентни да издават такива решения.
Член 47
Признаване на решенията по дела от неимуществен характер
Влезлите в сила решения по граждански и семейни дела от неимуществен характер, издадени от органите на правосъдието, органите по гражданското състояние и от органите на настойничеството и попечителството на едната договаряща страна, се признават на територията на другата договаряща страна, без да се извършва производство, ако органите на тази страна не са издали за същия случай влязло в сила решение или ако съгласно този договор въпросът не е изключително от тяхна компетентност.
Член 48
Ред за признаване и допускане на изпълнение
(1) Молбата за допускане изпълнението на решението се подава до съда, който е разгледал делото като първа инстанция, а той препраща молбата до съда, който е компетентен да издаде решение по дадената молба.
(2) Решението за признаване и за допускане на изпълнение на решение се издава от органа на правосъдието на тази договаряща страна, на чиято територия трябва да се извърши изпълнението.
Член 49
Документи, които се прилагат към молбата
Към молбата за допускане на изпълнение се прилагат:
1. заверен от съда препис от решението и удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не следва от текста на самото решение;
2. документ, от който се вижда, че на лицето, на което се противопоставя решението, или на неговия пълномощник, е била връчена своевременно и по съответния ред поне една призовка;
3. заверен превод на молбата и на посочените в т. 1 и 2 документи.
Член 50
Условия за изпълнение на арбитражните решения
Решенията на арбитражните органи се изпълняват, ако освен условията, предвидени в чл. 49, т. 1 и 2, са изпълнени и следните условия:
1. решението е постановено в изпълнение на писмено съглашение, установяващо компетентността на арбитражния орган по даден вече спор или по бъдещи спорове, възникващи от определено правно отношение, и арбитражният орган е постановил своето решение в рамките на така установената му компетентност;
2. съглашението, установяващо компетентността на арбитражния орган, съответствува на законите на договарящата страна, на територията на която решението трябва да бъде изпълнено.
Член 51
Приложимо законодателство
(1) По производството за признаване и допускане изпълнението на решението се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се извършват тези действия.
(2) Ако при допускане изпълнението на решението в съда възникнат съмнения, той може да поиска обяснения от молителя, да разпита длъжника по същността на молбата или при необходимост да поиска разяснение от съда, който е издал решението.
(3) Съдът, който е разгледал молбата за допускане на изпълнението, съобщава чрез своето министерство на правосъдието на министерството на правосъдието на другата договаряща страна за взетото решение.
Член 52
Условия за спиране на изпълнението
Ако на територията на договарящата страна, чийто съд е издал решението, изпълнението е било спряно съгласно законодателството на тази страна, спира се и производството за допускане на изпълнението, а ако решението за допускане на изпълнението е вече издадено, спира се изпълнението на решението.
Член 53
Ред за изпълнение
(1) Изпълнението се извършва съгласно законодателството на договарящата страна, на чиято територия решението се привежда в изпълнение.
(2) Длъжникът може да прави възражения срещу изпълнението на решението, ако това се допуска от законодателството на договарящата страна, чийто съд е постановил решението.
Член 54
Отказ за признаване и изпълнение на решение
Отказва се признаване и изпълнение на решение, ако:
1. лицето, на което се противопоставя решението, не е взело участие в делото поради това, че то или неговият пълномощник не са били призовани в съда своевременно и по съответния ред или призоваването е било извършено само чрез публично обявление или по начин, отклоняващ се от този договор;
2. ако с решението се решава иск за право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, намиращ се в страната, където следва да се признае и изпълни решението;
3. съдебното решение е в противоречие с предходно решение, влязло в сила и произнесено по дело между двете страни за същия предмет и на същото основание от съда на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде признато или изпълнено решението, или има висящо производство пред съд на замолената договаряща страна, заведено преди да е влязло в сила решението, чието признаване или изпълнение се иска;
4. съгласно този договор делото попада под изключителната компетентност на органа на правосъдието на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде признато или изпълнено решението.
Член 55
Разпоредбите на чл. 46 - 54 се прилагат и за съдебните и арбитражните спогодби.
Член 56
Изпълнение на решения за присъдени разноски
(1) Към молбата за допускане на изпълнението се прилага заверен от съда препис от решението в частта му за разноските, с което се удостоверява, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение.
(2) Документите трябва да бъдат придружени от заверен превод на езика на договарящата страна, на чиято територия ще се изпълнява решението, или на руски език.
(3) Съдът, който допуска изпълнението на решението в частта му за разноските, проверява само:
1. дали решението е влязло в сила и подлежи ли на изпълнение;
2. дали посочените в ал. 1 документи се придружават от заверен превод.
(4) Решението на съда за признаване на изпълнението може да бъде обжалвано съгласно законодателството на държавата, чийто съд го е постановил.
Член 57
(1) При събиране на разноските по изпълнението се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се изпълнява решението.
(2) Съдът допуска изпълнението на решението в частта му за разноските, без да изслушва страните.
(3) Изпълнението на решението в частта му за разноските не може да бъде отказано поради това, че лицата не са внесли предварително разноските по изпълнението на решението.
Член 58
Предаване на вещи и парични суми
Разпоредбите на този договор по изпълнението и признаването на решения не засягат законите и другите нормативни актове на договарящите страни, които забраняват, ограничават или уреждат изнасянето на вещи и превеждането на парични суми.
ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
ГЛАВА VIII
ПРЕДАВАНЕ НА ЛИЦА
Член 59
Задължение за предаване
(1) Договарящите страни се задължават при искане да си предават взаимно лица, намиращи се на тяхна територия за провеждане на наказателно преследване или за привеждане в изпълнение на наказание.
(2) Предаване за наказателно преследване се допуска само за престъпление, за което се предвижда според законодателството на двете договарящи страни наказание лишаване от свобода за срок над една година или по-тежко наказание.
(3) Предаване за изпълнение на наказание се допуска само за деяния, които са наказуеми съгласно законодателството на двете договарящи страни и на лицето е наложено наказание лишаване от свобода най-малко за една година или по-тежко наказание.
Член 60
Отказ за предаване
Предаване не се допуска, ако:
1. престъплението е извършено от гражданин на замолената договаряща страна;
2. престъплението е извършено на територията на замолената договаряща страна;
3. към момента на получаването на искането за предаване по законодателството на замолената договаряща страна не може да бъде възбудено наказателно преследване или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение поради изтичане на давностен срок или на друго основание;
4. ако в замолената договаряща страна е започнало производство против лицето, чието предаване се иска, за престъпление, за което се допуска предаване, или ако правосъдните органи са издали влязла в сила присъда за това престъпление или друг акт за прекратяване на производството;
5. наказателното преследване се образува по тъжба на пострадалия.
Член 61
Искане за предаване
(1) Искането за предаване трябва да съдържа името на лицето, чието предаване се иска, датата и мястото на раждане, гражданството му, сведения за местожителството му или местопребиваването му, данни за състава на престъплението и щетите, причинени от това престъпление.
(2) Към искането за предаване на наказателно преследване се прилагат заверен препис от постановлението за задържане, описание на престъплението, както и текстът от закона, отнасящ се до извършеното престъпление. Ако от престъплението са причинени и други вреди, посочва се и размерът им.
(3) Към молбата за предаване за изпълнението на наказанието се прилага заверен препис от влязлата в сила присъда. Ако осъденият е изтърпял част от наказанието, трябва да се съобщи каква част е изтърпял.
Член 62
Допълнителни данни
(1) Ако искането за предаване не съдържа всички необходими данни замолената страна може да поиска допълнителни сведения, за което определя срок до три месеца. Този срок може да бъде продължен по уважителни причини.
(2) Ако не се получат исканите сведения по ал. 1, компетентният орган на замолената страна може да прекрати производството за предаване и да освободи задържаното лице.
Член 63
Задържане
Когато искането за предаване отговаря на разпоредбата на този договор, замолената страна взема незабавно предвидените в нейното законодателство мерки за задържане на лицето, за което има искане за предаване.
Член 64
Предварително задържане
(1) Задържането може да се извърши и преди получаване на искането за предаване, ако молещата договаряща страна изрично поиска това и съобщи, че срещу лицето е издадено постановление за задържане или присъда, на основание на които тя възнамерява да иска предаването му. Искането за предварително задържане може да се направи по пощата, по телеграфа, по телефона или по радиото.
(2) Компетентните органи на договарящата страна могат и без такова искане да задържат лице, намиращо се на тяхна територия, което по техни сведения е извършило на територията на другата договаряща страна престъпление, за което се допуска предаване.
(3) Другата договаряща страна трябва да бъде незабавно уведомена за задържането.
(4) Лицето, задържано по реда на ал. 1, 2 и 3, се освобождава, ако в течение на тридесет дни от отправянето на съобщението за задържане не постъпи искане за предаване от другата договаряща страна. Другата договаряща страна се уведомява за освобождаването.
Член 65
Отлагане на предаването
Ако лицето, чието предаване се иска, е привлечено към наказателна отговорност или изтърпява наказание за друго престъпление на територията на замолената договаряща страна, предаването може да бъде отложено до завършване на наказателното преследване, изтърпяването на наказанието или предсрочното освобождаване.
Член 66
Временно предаване
(1) Ако отлагането на предаването, предвидено в чл. 65, може да доведе до изтичане на давностния срок на наказателното преследване или да причини сериозни затруднения за разследване на престъплението по обосновано искане лицето може да бъде предадено временно.
(2) Временно предаденото лице трябва да бъде върнато незабавно след извършване на процесуалните действия по делото, за което то е предадено.
Член 67
Колизия на искания за предаване
Когато постъпят искания от няколко държави за предаване на едно и също лице, с оглед тежестта на престъплението замолената договаряща страна решава кое от тези искания да бъде уважено.
Член 68
Предаване
(1) Замолената договаряща страна уведомява молещата договаряща страна за мястото и времето на предаването.
(2) Ако молещата договаряща страна не приеме лицето, подлежащо на предаване, в течение на петнадесет дни след определената дата, то може да бъде освободено. По споразумение между двете договарящи страни този срок може да се продължи, но за не повече от петнадесет дни.
Член 69
Повторно предаване
Ако предаденото лице се отклони от наказателното преследване или от изтърпяване на наказанието и се върне на територията на замолената договаряща страна, по ново искане на молещата договаряща страна то може да бъде предадено повторно и без представяне на данните и материалите, посочени в чл. 61.
Член 70
Предаване на предмети, свързани с престъплението
(1) При поискване договарящите страни си предават взаимно, доколкото това е допустимо от законодателството на замолената страна:
1. предметите, придобити чрез престъплението;
2. предмети, които може да имат значение като доказателства по наказателно дело, се предават и в случаите, когато подведеният под отговорност не може да бъде предаден поради смърт, бягство или по други причини.
(2) Ако предметите, за които има искане за предаване, са необходими на замолената договаряща страна като доказателства по наказателно дело, предаването може да бъде отложено до приключване на производството по делото.
(3) Правата на трети лица върху вещи, предадени на молещата договаряща страна, се запазват. След завършване на производството по делото вещите се предават на правоимащите, които се намират на нейната територия. Ако правоимащите се намират на територията на замолената договаряща страна, молещата страна връща споменатите предмети, за да бъдат предадени.
Член 71
Уведомяване за резултати по наказателни дела
Договарящите страни се уведомяват взаимно за резултата по наказателното дело срещу предаденото лице. Ако е постановена осъдителна присъда, изпраща се и препис от нея.
Член 72
Предели на наказателно преследване
(1) Лицето, което се предава, не може да бъде съдено или да изтърпява наказание за други престъпления, които са извършени преди предаването и не са посочени в молбата за предаването, без съгласието на замолената договаряща страна.
(2) Не е необходимо съгласието на замолената договаряща страна, ако:
1. предаденото лице не напусне територията на молещата договаряща страна, макар и да е имало възможност за това, в срок от един месец след завършване на наказателното преследване или изтърпяване на наказанието. Този срок не включва времето, през което предаденото лице не е могло да напусне територията на молещата договаряща страна по независещи от него причини;
2. предаденото лице е напуснало територията на молещата договаряща страна и се е завърнало отново.
Член 73
Транзитиране
(1) По искане на една от договарящите страни другата страна разрешава преминаването през нейната територия на лица, които трета страна предава на тази договаряща страна. Договарящите страни не са задължени да разрешават преминаването, ако съгласно разпоредбите на този договор не се допуска предаване.
(2) Искането за преминаване се оформя и отправя по същия ред, както и искането за предаване.
Член 74
Разноски по предаването и транзитирането
Разноските, свързани с предаването, се поемат от договарящата страна, на чиято територия са възникнали, а разноските, свързани с транзитирането - от молещата договаряща страна.
ГЛАВА IХ
НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ
Член 75
Задължение за възбуждане на наказателно преследване
(1) Всяка от договарящите страни съгласно своето законодателство възбужда по искане на другата договаряща страна наказателно преследване срещу свои граждани, заподозрени в извършване на престъпление на територията на молещата страна.
(2) Към искането се прилагат справка, която съдържа сведения за престъплението, и всички налични доказателства. Замолената договаряща страна може да поиска допълнителни доказателства, които молещата договаряща страна е длъжна да изпрати.
(3) Договарящата страна, на чиято територия е възбудено наказателното преследване, съобщава на другата договаряща страна за резултата. Ако бъде постановена влязла в сила присъда, изпраща се препис от нея.
Член 76
Неприкосновеност на свидетели и експерти
(1) Свидетел или експерт, който по призовка, връчена му от органа на правосъдието на договарящата страна, до която е отправена молбата, се яви пред органа на договарящата страна, от който изхожда молбата, независимо от своето гражданство не може да бъде привлечен на нейната територия към наказателна отговорност или задържан за престъпление, което е предмет на разследване, или подложен на наказание за престъпление, извършено от него преди преминаването на държавната граница.
(2) Неприкосновеността на свидетеля или експерта се прекратява, в случай че не напусне територията на страната в срок от една седмица от деня, в който органът, който го е извикал, му съобщи, че неговото присъствие не е вече необходимо. В този срок не се включва времето, през което свидетелят или експертът по независещи от него причини не е могъл да напусне територията на страната.
ГЛАВА Х
ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Член 77
Уведомяване за осъдителни присъди
Договарящите страни си съобщават взаимно резултатите от произнесените осъдителни присъди срещу граждани на другата страна. Съобщението се извършва чрез изпращане на препис от диспозитива на присъдата.
Член 78
Препис от бюлетините за съдимост
Органите на договарящите страни, които водят бюрото за съдимост, изпращат на правосъдните органи, както и на прокурорските органи на другата договаряща страна при поискване преписи от бюлетините за съдимост.
ГЛАВА ХI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 79
Ратифициране, действие и денонсиране
(1) Този договор подлежи на ратифициране и влиза в сила тридесет дни след размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в Ханой.
(2) Договорът се сключва за неопределен срок, но може да се денонсира от всяка от договарящите страни и тогава действието му се прекратява една година след датата на получаване на нотата за денонсиране.
В уверение на това надлежно упълномощените лица на договарящите страни подписаха този договор и го подпечатаха със съответните печати.
Съставен в София на 3 октомври 1986 г. в два екземпляра, всеки един на български и виетнамски език, като и двата текста имат еднаква сила.


За Държавния съвет За Държавния съвет
на Народна република на Социалистическа
България: република Виетнам:
С. Даскалова

[m33]

Опасявам се че няма акт за осиновяване, може от посолството да са се сгафили както каза колегата lawyer_ivanov, и аз смятам че е така.