forum.lex.bg

Може ли някой да ми помогне? Какво става при евентуален развод, ако преди брака единия от съпрузите е взел ипотечен заем и е изплатил жилището наполовина и дори повече, а самото прехвърляне на собствеността се извършва след като вече брака е сключен? Тогава жилището се води придобито по време на брак, но де факто може само единия да го е изплащал почти цялото.

Моля, пояснете случая.
Ако правилно разбирам, преди брака едно лице е ипотекирало друг свой имот, за да изплаща вноски по покупката на това жилище. Така ли е ?

Не :-) Интересува ме какво ще стане ако сега закупя имот с ипотечен кредит и дам доста голяма първоначална вноска, междувременно се омъжа, а окончателното изплащане на жилището стане по време на брака.

Но доколкото разбрах от предишните ваши отговори по другата тема за наема във форум Имоти моята главна грешка е, че аз смятах, че докато не изплатя последната стотинка от ипотеката, имота е на банката.

Ако искате да сте максимално предвидлива /с оглед евентуален развод/, добре е да си осигурите някакво доказателство /писмено!!!/, че сумите по месечните погасителни вноски по кредита, изплащани след сключването на брака, не са "излизали" от семейния бюджет /а например, че са Ви дарявани от Ваш родител/.

да е достоверно доказателство? Банково извлечение? Едва ли бележка подписана от родител би могло да бъде?

И ако няма такова доказателство какво става? Почваме да се съдим кой е дал повече и т.н.?

съдът ще реши.

според Васил Гоцев в книгата му "Имуществените отношения между съпрузите",стр.45
"......платеното преди брака от единия съпруг ,означава ,че другият няма никакъв принос ,макар и формално правно собствеността да е възникнала след сключване на брака "
в случая при един развод ще доказвате предполагам ,че имате документи за заплатеното от вас

Да, това става е установителен иск по чл.97 от ГПК, след като решението за пракратяване на брака влезе в сила. Допустимо е съвместният принос да се доказва със свидетелски показания, но не е лошо да си пазите документите. Но не всичко е на 100 %, все пак съдът ще преценява.

а не може ли преди склячването на брака да се подпише един привиден договор за дарение с родителите за съответната сума пари които остават да се изплатят по кредита и изрично се посочи в договора че родителите даряват безвъзмездно тази сума пари с цел погасяване на задълженията по кредита.Така бъдещият съпруг няма да може да има претенция че има участие по изплащането на кредита, съответно че няма да има СИО върху имота

Как не ви е срам да мислите само как да прецакате бъдещия си съпруг?
Ако имуществените отношения са най - важното за вас просто не сключвайте граждански брак. И без това вече не е модерно, а и ще имате 100 % гаранция, че имотчето ще си остане ваше и на никой друг.

От момента на сключване на договора за покупко-пржодажба и вписването му в съде вие ставате собственик. Фактът, че имотът не е напълно изплатен поражда облигационното задължение да плащате в точно определена сума в определен срок. Имотът не става собственост на банката с ипотекирането му. тя ще има правото да се удовлетвори чрез продажбата му в случай на непогасяване на кредита. Следователно жилището ще бъде изключителна ваша собственост, в случай че след закупуването му сключите граждански брак.
Поради обстоятелството, че част от цената му ще бъде платена по време на брака е възможно при евентуален развод другият съпруг да претендира принос в придобития ваш имот и да иска вазмездяване за това. В този случай може да се откажете от нещо друго, за да се задоволят претенциите му.
Не знам какви са ви намеренията и чувствата към човека, за когото искате да се омъжвате, но ако от сега си правите сметка как ще разделите имуществото по-добре не сключвайте брак.

Няма нищо неразумно в това, човек да е наясно със статута на имуществото, което придобива и изплаща отчасти преди брака.
С документа за плащането преди брака - разписка за сумата от продавача, например, или платежно нареждане и т.н., - се доказва какъв е процентът лична собственост! - съотнесена сумата към общата цена на придобиване.
Другата част ще бъде съпружеска имуществена общност - защото се изплаща по време на брака и презумпцията на закона е , че приноссът в придобиването на благата - най-общо казано, на двамата съпрузи е равен! Този принос по смисъла на закона не се отъждествява с паричен принос - няма значение размерът на доходите им, дори единият да няма никакви доходи, - институцията на брака се гради на взаимно уважение и любов, и грижи, - което не се измерва в пари.