Не мога да виждам детето си

[lonelyfather]

Здравейте.
Предварително се извинявам, ако вече има подобна тема, понеже покрай мен има вече доста такива случаи и се съмнявам да няма вече повдигнат този въпрос.

Знам, че доста мъже се сблъскват с този проблем.
Разделих се с приятелката си преди 4 години. Детето ни беше на 10. Живеехме на семейни начела 15 години.
Исках да е културно, да запазим приятелство и да водим нормален диалог, затова го направих без да съм намерил друга жена, изнесох се само с дрехите на гърба си. Опитах се да се разберем по всякакъв начин без да водя дела, като давах цялата си заплата за детето и всички негови разходи, но това така и не се случи. Искаше да й препиша моята част от апартамента, върху който беше останала частична ипотека, с условието, че ако го направя ще ми дава детето, когато поискам. Всички мои познати ме съветваха да не го правя, но след сериозен тормоз от нейна страна и след заплахи от страна на брат й - занимаващ се с не много легални дейности и хора, реших да го направя, но както се и очакваше - тя започна съвсем да не допуска да се виждам със сина си.
След като видя, че няма да се върна при нея, стана съвсем крайна и въпреки, че така или иначе не го пускаше да си спи от самото начало при мен, след това забрани да го водя в провинцията, още по-малко в чужбина, а на детето му се пътуваше в други страни.
Две години по-късно, когато най-после намерих жена до себе си, вече нещата съвсем ексалираха и не можех да го виждам със седмици, освен ако не отида до градинката, където си играеше или на тренировките му.
Накрая ми писна и един ден му разказах всичко - че аз имам освен задължения към него, за каквито майка му непрекъснато ламтеше, така и за права. И че имам легалното право да го виждам всеки втори уикенд, както и през половината празници. Бях решил вече да заведа дело, понеже видях, че с добро просто не се получава. Детето беше втрещено и ме гледаше невярващо. Явно мислеше, че го лъжа. Попитах го дали иска да прекарва време с мен и дали иска да сме заедно през тези уикеди. Той каза, че иска. Все пак преди да се изнеса имахме изключително силна връзка и правех всичко за него. Както и след това.
Знаейки и явно подготвена за това, а може би доста добре посъветвана от своята адокатка, бившата ми приятелка предприе това, което са предприемали много жени на мои познати. Тя започна да говори гадости и лъжи на детето ми за мен и семейството ми, за да го настрои срещу нас и да ни намрази.
Както всички вие знаете - ако детето не желае да се види със своя родител, той не може да го види, дори да отиде с полиция даже да има правата за това.
В един момент дори спря да вдига телефона си. Дори на именни и рождени дни. Преди 3 дни навърши 14, а аз така и не го видях и вече съм като непознат за него. Вече има друг баща - вуйчо си. Същият, който ме заплашваше, че ще ми счупи краката веднага, след като изтече условната му присъда, ако не прехвърля апартамента на сестра му.

Предполагам, че единствения съвет, който ще получа е да се разберем цивилизовано, защото няма какво да се направи.

Някой има ли все пак някакво практично и реално решение или няма никакви правни инструменти в случая?

[propensity]

С тези сърцераздирателни истории сте объркали форума, като например БГМАМА или БГТАТКО.

След цял ферман с лични глупости, аз точна формулировка на въпрос не видях.