право на ползване

[лунатик]

В тоя случай бабата е получила право на ползване на стая. Тази стая е обособена част от вещта. Знае се коя точно от 4-те стаи например тя ще ползва. Стаята е РЕАЛЕН ОБЕКТ. Това е допустимо.
Докато в тази тема става дума за ползване на идеални части. Идеалната част е нещо неопределено - не се знае коя реална част от вещта съответства на идеалната част. Ако съсобственика ползва сега реално една част от вещта, при доброволната или съдебна делба тази част може да не попадне у него.
Затова съсобствениците на идеални части в даден момент неминуемо стигат до доброволна или съдебна делба.

[Thody]

Стаята въобще не е реален и обособен обект-когато се касае до сделки под обособен/реален обект се има предвид правно обособен, а ясно е, че една стая от жилище не е отделен обект. И друго-тази стоя никога няма да се падне в дял при делба, защото не може да се обособи в отделно жилище според действащите ПНТСУ. Въобще какво общо има с въпроса дали някому ще се падне в дял това, което е ползвал?-дори и това да стане, първо обектът трябва да се обособи и правно, а не само фактически /в случая-с изменение на архитектурния проект стаята да се превърне в самостоятелно жилище/, и чак след това може да се допусне делбата. А щом към настоящия момент липсва правно обособен обект, сделките с него са нищожни поради липса на предмет. ОСВЕН ТОВА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ РЕАЛНИ И ИДЕАЛНИ ЧАСТИ Е ИМЕННО В ТОВА-НЕ МОЖЕ ДА СЕ ТЪРСИ СЪВПАДЕНИЕ НА РЕАЛНИ С ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, ЗАЩОТО ЕДНИТЕ СА ПРОСТРАНСТВЕНО ОПРЕДЕЛЕНИ, А ДРУГИТЕ-НЕ.

[Thody]

Според мен не е много възможно. Хипотезата е същата като с другото огроничено вещно право-правото на строеж. Съдебната практика е ясна-не може да се учредява право на строеж върху идеална част и ако правото на строеж не е учредено от всички съсобственици, то въобще не е възникнало и съответно никакво право не се придобива.

[лунатик]

Thody, може би неправилна си ме разбрал. Употребих определението "реален" в чисто физическия му смисъл - че стаята има определени координати и може да се опише точно така, че да няма спорове за коя точно стая става дума. Иначе си прав относно това, че отделната стая "...не е реален и обособен обект-когато се касае до сделки под обособен/реален обект се има предвид правно обособен...". Така е.
Но в случая за който взе да се съмнява Гари, нещата не са точно такива.
Възможно е да се учреди ограничено право на ползване върху част от обект /в случая стая от апартамент/. В случая стаята наистина не може да се продаде за да бъде обект на сделка. Но пък и правото на ползване е лично - то не може да бъде обект на сделка, та да се прехвърля. След погасяването му, частта от обекта въз който е било учредено това право се връща в патримониума на собственика. Важното в случая е, че е учредено право на ползване върху определена част от реален физически обект /стая №3 например/, а не върху част от идеална част от реален обект.
Това е често срещана практика в живота. Имам спомен, когато баща ми и неговите братя делиха имот /триетажна сграда/ останал от след смърта на дядо ми, имаше запазена част /една стая/ която баба ми щеше да ползва пожизнено. Тази стая се падна в дела /етажа/ на чичо ми. Тя живя там до края на дните си, като едва след това чичо ми я получи да я ползва като собственик.

[донна2]

намирам в ръководството по нотариални действия във връзка със собствеността на Хр.Омбарлиев образец на НА за учредяване на право на ползване -стр.160 пример 29 -цитирам" ....учредява на баща си Г.Х.Х. вещно право на ползване върху целия имот /може на конкретен етаж или на отделна стая и пр./ съобразно разпоредбите на ЗС докато е жив......"

[Thody]

Но нали за да се учреди правото на ползване също трябва да има сделка.

[Иван]

Гега, чл.111 ЗС приравнява донякъде правото на собственост и ограничените вещни права. Има вратичка-"ако законът не постановява друго". Тази вратичка е доста голяма, включително и според съдебната практика. И още нещо-правото е създадено от човека за да обслужва неговите интереси. Това много силно важи в гражданското право. Не можеш да отречеш нотариалната и съдебната практика, според която твърдо е допустимо учредяване на право на ползване върху обект, който не е самостоятелно жилище. Обикновено това е една стая. Допустимо е, защото такава е волята на страните в огромния брой случаи. ЖИТЕЙСКИЯ интерес, житейските обстоятелства и нужди са в основата на тази практика, въпреки чл.40 от новия устройствен закон. А те са, в услуга на които е и самото право.
Не искам да навлизам в споровете за същността на съсобствеността. Смятам, че практиката достатъчно добре е разработила възможните хипотези.

[лунатик]

Когато един наемодател отдава стая под наем на двама студенти например, това се извършва под формата на договор. С извесни условности, това може да се разгледа като особена форма на ограничено вещно право на ползване /на стаята и на общите сервизни помещения/. Студентите могат да развалят договора за наем, но не и да продадат стаята.
Впрочем, в житейски план - има множество форми за учредяване на ограничено вещно право на ползване, без то да се налага да се изповяда пред нотариус. Ако старата ви майка обитава една стая в семейното жилище, при добър семеен климат едва ли ще се достигне до нотариално закрепване на това положение. Също така децата "ползват" ограничено право на ползване на детската стая. /докато се разменят ролите:-)))
А правото на ползване по ЗС по принцип е безвъзмездно. Ако се заплаща нещо - то май ще стане обикновен наем.

[gega]

Съгласен съм с теб. Виждал съм безброй подобни нот. актове, удостоверяващи договор за дарение, покупко-продажба замяна и т. нат. с "пожизнено запазване правото на ползване на една стая" (напр. спалня). Да, така е, в практиката се е наложил подобен подход и макар че като на юрист не ми допада, срещу установената практика не може да се рита:)))))

[лунатик]

Все пак правото трябва да обслужва живота , а не обратното. Този вид наложили се в живота запазване "на запазена част" май не са чисто проявление на учредяване вещно право на ползване. Все пак заглавието на VІ глава в ЗС е: "ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ ЧУЖДА ВЕЩ". А в горните хипотези, може да се каже, че се учредяват "БЪДЕЩИ ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ СЕГАШНАТА СОБСТВЕНА ВЕЩ". Т. е. сегашния собственик се разпорежда със своята вещ и определя ограниченията при смяна на собствеността. Той има право на това.
Все пак по ЗС е разгледан друга хипотеза: "Настоящ собственик прехвърля определени права от собствена вещ на друго лице за определен период".

[888]

В решението на съда е записано буквално: “ Предоставя на майката ..... и детето.... за ползване семейното жилище .” край на цитата. Няма никакви условия и уточнения в целия текс на решението.
Тома променя ли нещо?

[888]

В решението на съда е записано буквално: “ Предоставя на майката ..... и детето.... за ползване семейното жилище .” край на цитата. Няма никакви условия и уточнения в целия текс на решението.
Тома променя ли нещо?

[лунатик]

Ами с това трябваше да започнете. Вероятно жилището ви е възложено от съда при бракоразводното дело на основание чл. 107 ал.1 или ал.6 СК във връзка с чл. 260-261 ГПК. Но това едва ли променя нещатата както ги е посочил BlaueAugen.
----------
СК:
Чл. 107. (1) При допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(2) Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(4) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок.
(5) Ползуването на семейното жилище по ал. 2 - 4 се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползуващият сключи нов брак.
(6) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползуването на семейното жилище.

[gega]

Е, как да не променя нещата! Променя ги и още как ги променя:)))))))))))

[лунатик]

gega, все пак употребих израза "ЕДВА ЛИ". Нещата разбира се, че се променят, защото така поставени вече не са в хипотезите разглеждани от ЗС относно учредяване вещно право на ползване. Но практическият резултат все пак ще е същият - поне до навършване на пълнолетие на децата. Впрочем, семейното право не ми е силата - друго възможно развитие на казуса ли виждаш ? Ще ми е интересно да чуя.

[BlaueAugen]

скъпа 888, вашето право на ползване няма нищо общо с вещното право на ползване. Така че отговорът на първия ви въпрос е категорично ДА! За втория сега нямам време, но колегите сигурно ще ви разяснят по-подробно нещата. Трябваше наистина да започнете с това.

[лунатик]

Става нещо като в темата на trov "ПРОДАЖБА НА ИМОТ БЕЗ ЗНАНИЕТО НА СЪСОБСТВЕНИК" в "ИМОТНИ КАЗУСИ" . Продажбата от страна на съпруга на неговата идеална част, ако се опита да заобиколи другия съсобственик ще е затруднена, но ако реши да "дари" своята част някому тогава ще стане......

[BlaueAugen]

По в. 2) - лунатик е прав. Освен това той може да започне дело за делба, дори съм чувала, че съдът може да изнесе имота на публична продан, въпреки решението за ползването на семейното жилище, но не ми се иска да вярвам.
По 1) - за да иска обезщетение за ползването обаче, първо трябва да ви покани писмено да му плащате такова. Най-добре е да говорите с адвоката си, вижте колко празни приказки изприказвахме, само защото писахте "учредено право на ползване". Едва ли сме ви били полезни.