Съдебно решение по признат иск

[skarlet13]

Здравейте. Бих искала да чуя някакви коментари по едно доста странно съдебно решение. В най-кратък вариант случаят е следният: заведен иск с правно основание чл. 124, положителен установителен, за установяване, че ищците са собственици на имот и при условията на евентуалност, отрицателен установителен за установяване, че ответниците не са собственици на имота (поради придобиване по давност). Ответниците с действията си са предизвикали завеждането на иска, но признават иска изцяло. Предявено е искане от ищците съдът да постанови решение по чл.237(1) , претендират разноски. Съдът не се произнася с решение по чл. 237, отхвърля положителния иск и признава ищците за собственици по отрицателния иск. НЕ ПРИСЪЖДА НА НИКОЙ РАЗНОСКИ, ,цитирам „ Съдът не присъжда разноски на нито една от страните, защото главният иск се отхвърля, а евентуалния се уважава. По главния иск на ответниците се следват разноски, по евентуалния – на ищците“. Може ли някой да ми разясни тези мотиви на съда ? Въпреки, че делото приключва в полза на ищците, те не могат да си възстановят разноските за адв.хонорар и държавна такса! И още едно питане: при положение, че изрично е поискано от ищците съдът да постанови решение по чл. 237, има ли право съдията да постановява решение , разглеждайки заведените искове, без да взима пред вид признанието на ответниците?

[errant_lawyer]

Здравейте,

по двата Ви въпроса:

1. Обвързаност на съда от признание на иска
Личното ми мнение е, че съдът е обвързан от признанието на иска и при искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК следва да го постанови, бивайки ограничен единствено от чл. 237, ал. 3 ГПК. Аргументите ми за това са два:
А. При историческо тълкуване се установява, че в стария ГПК съдът не е бил обвързан от признанието на иска. Доколкото в новия ГПК някои разпоредби са дословно преписани от стария ГПК, фактът, че тази разпоредба не е рецепирана, за мен означава, че законодателят е искал да обвърже съда от признанието на иска.
Б. Чл. 237, ал. 3 ГПК изрично предвижда възможностите, при които съдът може да откаже да постанови решение при признание на иска. Освен ако конкретният вещноправен спор не попада в някоя от хипотезите, визирани в тази разпоредба, не мисля, че има основание да се откаже постановяване на решение при признание на иска.

В същото време обаче има практика на ВКС, в която изрично е посочено, че "макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска" (Решение № 20/07.04.2014 г., постановено по гр. д. № 5289/2013 г. по описа на ВКС).

Вероятно стъпвайки на това решение или на сходна логика, Вашият съд е решил да не се произнася с решение при признание на иска.

2. По въпроса за разноските
Според мен, неприсъждайки разноските, съдът разсъждава по следния начин:
Вие като ищци сте загубили в главното производство, съответно Вие следва да платите на насрещната страна сторените от нея разноски, защото положителният установителен иск е бил отхвърлен.
Вие, от друга страна, сте спечелили в производството по евентуалният иск, т.е. насрещната страна следва да Ви заплати разноските, защото искът е бил уважен.
В крайна сметка вземанията на страните за разноски се "прихващат", защото всяка от тях веднъж има право да получи разноски и втори път има задължение да плати разноски.

Тези разсъждения на съда не са правилни. Съгласно практиката на ВКС, намерила израз в Определение 284/06.04.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 238/2012 г. по описа на ВКС, [В] нарушение на закона обаче съдът е приел, че след като исковете за недействителност са недопустими, тъй като са преклудирани чрез непредявяването им в производството за делба и производството по тях следва да бъде прекратено, на ответниците са дължат разноски. Разноски при прекратяване на производството по делото биха се дължали, ако исковете бяха кумулативно съединени. Правните последици от отхвърлянето и прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален са идентични – съдът се счита сезиран с евентуално съединеният иск. Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение.

[skarlet13]

Много ви благодаря за детайлния и изчерпателен отговор! Малко в края се обърках , понеже не съм наясно с цялата терминология , но в общи линии нещата ми изглеждат по-ясни... Това ще го обжалвам със сигурност, но ... май никой не може да предвиди резултата, все повече се убеждавам в силата на субективния фактор при взимането на решения от страна на съдиите... Още веднъж - благодаря!

[timko]

Здравейте! Ако може да публикувате № на делото, състава и съда, защото имам подобен казус с едно подобно дело по чл.248, ал.1 от ГПК, основ.чл.78 ГПК.

[skarlet13]

Здравейте, timko!
Айде, ще върна топката и ще отговоря на въпроса с въпрос: може ли вие да напишете номера на вашето дело, просто ей така, да си сверим часовниците...