Запор по несъществуваща банкова сметка.

[nikodim77]

Здравейте,
Пускам темата, поради това, че не намирам достатъчно информация за търсените отговори.
Става въпрос за запорно съобщение до банка, но по несъществуваща банкова сметка.
Ясно е, по този въпрос ВКС са изразили своето категорично становище в т. 5 от ТР. 3/2015 г., изразено в следното:
„Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и теостават за сметка на взискателя.”
Добре, но на практика това представлява възможност за злоупотреба с права от страна на взискателите по изпълнителни дела. Имам предвид, че по този начин, изисквайки от СИ да осъществи изп. способ – запор над сметка, могат да посочват такива без те реално да съществуват, но същевременно да прекъсват давностните срокове. Имаме образно казано, едно фиктивно прекъсване на давността, както и срокововете за перемиране на ИД, чрез искане на запори по несъществуващи банкови сметки.
В разсъжденията си открих, че в чл. 508 не е посочено, че съобщението може да гласи, дали длъжникът има /няма/ сметка. В текста му изрично е посочено, какво може да съобщи банката до СИ
Бих се радвал на мнения и на развитие на дискусия.

[kalahan2008]

Така, налагат се някои разяснения относно същността на институтите на погасителната давност и перемпцията.
Погасителната давност е вид юридически факт от категорията на юридическите събития и представлява период от време /срок/, с изтичането на който се погасява публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. /Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1./
В гражданското право давността е правна последица на бездействието на кредитора. /Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10./
Щом е наложен запор, дори и на несъществуваща сметка, значи кредиторът е проявил активност и не бездейства. Именно затова с налагане на запора, дори и на несъществуваща сметка, давността е прекъсната.
Тук не е място да отваряме скоба за това доколко кредиторът няма как да знае дали длъжникът има банкова сметка точно в тази банка, още повече че банките правят и едни трикове с едни задбалансови сметки, които уж не могат да се запорират...
Така че - наложен ли е запорът, значи кредиторът е проявил активност и давността, респ. и перемпцията, са прекъснати.
По-интересни са други въпроси:
1. Относно съотношението между служебно и диспозитивно начало в изпълнителния процес.
До приемането на ЗЧСИ нещата бяха ясни - за всеки изпълнителен способ взискателят трябва да пуска молба/искане до СИ.
С чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ нещата станаха различни - взискателят делегира на ЧСИ сам да избере способа на изпълнение. Ако ЧСИ служебно е наложил запора, това значи ли, че кредиторът е "проявил активност"?
Ако ЧСИ нарочно налага запора, с цел да угоди на взискателя, много добре знаейки, че длъжникът не притежава сметка в тази банка, тъй като е направил справка в регистъра в БНБ, тогава това действие прекъсва ли давността? А перемпцията? (в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК пише "взискателят не е поискал...").
Според мен налагането на запор върху очевидно несъществуваща сметка си е злоупотреба с права (чл. 3 ГПК) от страна на ЧСИ, ако е действал не по молба на взискателя, а въз основа на възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В този случай не би следвало да се приеме, че перемпцията се прекъсва, най-малкото защото взискателят нищо не е поискал.
Относно давността - по-скоро я прекъсва такъв запор. ЧСИ действа по делегация на взискателя, т.е. неговата воля замества липсата на изрично волеизявление на взискателя.
Тази норма обаче (чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) нарушава диспозитивното начало в гражданския процес. ЧСИ, който трябва да е равноотдалечен от страните в изп. процес, на практика поема част от функциите на взискателя. За мен е налице известно противоречие между чл. 18 и чл. 19 ЗЧСИ. В известен смисъл нарушени са и други принципи на гражданския процес, например на равенство на страните. Поне на мен така ми се струва.

2. Относно съотношението между погасителна давност и перемпция.
Има както прилики, така и разлики между двата срока.
Давността е материалноправен институт. Перемпцията е процесуален.
Давността набляга на неизвършването на изпълнителни действия. Перемпцията - на непоискването на такива действия.
Давността е 5, перемпцията е 2 г.
За мен лично е нелогично двата срока да са различни. Би следвало и перемпцията да е 5 г. Логично е взискателят да бъде санкциониран за бездействието си, като перемпцията прекратява изпълнителното производство, а давността пречи да се образува ново. Няма логика да се разминават. А и 2 години...не почива на никаква логика да е точно толкова. Защо не 3 например? Защо пък давността да не е 2 години? Защото 2 години са твърде малко. То и 5 г. е малко, но в Европа като цяло варира от 4 до 7 г. давността.
3. Относно отговорността за разноски при налагане на запор върху несъществуваща сметка.
ТР 2/2013 г. е уникално по своята вътрешна противоречивост в тази част. Не е незаконосъобразно да се извършват изпълнителни действия, ако авансовите такси не са заплатени (въпреки че чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК казва друго), но извършването на такива изпълнителни действия /без да са заплатени авансовите такси/ е основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Хем не е незаконосъобразно, хем е.
Истината е, че ако ЧСИ наложи такъв запор /на сметка, за която изначално знае, че не съществува/, той трябва да си поеме съответната отговорност. А тук вече топката /и властта/ се прехвърля върху Съвета на КЧСИ и МП, съответно върху дисциплинарния съвет /дисциплираният състав се състои от 3 души, от които 2 ЧСи и 1 представител на МП, т.е. въпросът за дисциплинарната отговорност на ЧСИ на практика е извън правомощията на държавата/.
Това са нещата накратко.

[propensity]

...

Щеше да ти бъде спестено да пишеш дълги редове, ако никодим77 не бе пропуснал малката подробност, че със запорното съобщение се получава и такова за цесия. Така, че ако запорът (евентуално) не бе проявил действие на прекъсване на срока за перемпция, цесията със сигурност го прави.

[nikodim77]

Здравейте отново,
Благодаря за включването и на двама ви – kalahan2008 и propensity,
Бих желал да направя едно уточнение, което е провокирано от включването на propensity:
Темата не съм я пуснал в търсене на общ отговор по казусът, който ме вълнува и сме обменяли информация с теб на Л.С.! Да, същият отключи разсъжеденията ми в тази насока и ме мотивира да пусна тази тема, но конкретно по нея е ирелевантно дали е налице съобщена цесия или са налице други изп. д-ия. Всъщност, проучванията ми показаха, че освен, че нямам сметка във въпросната банка, то до нея не е отправяно запорно съобщение и каквато и да е кореспонденция, изходяща от СИ, така че, запор няма, остават цесията и присъединяването....
Може би не съм бил коректен в подредбата на изложението ми, и извеждането на въпроси, (ми то така като се чета, нямам конкретно изведен въпрос) но темата е само до онзи момент, в който се получава „мнимо” поддържане на ИД висящо. Намирам за некоректно и както го описах, като злоупотреба с права, ако един взискател постоянно поддъжра висящността на ИД, чрез такива мними изисквания за запори по несъществуващи банкови сметки. Това не мога да окачествя като проява на активност, а като некоректност. Аналогично, ако взискателят е поискал напр. опис на имущество, но сам е опропастил осъществяване на това изп. д-ие, то същото е невалидно и не е породило правните последици. Как тогава, ще сочи на СИ несъществуващи банкови сметки, по които ще взисква налагане на запор и това ще се води валидно изп. д-ие?!? Ето в тази насока е темата.
Благодаря на kalahan2008, който винаги отговаря прецизно, отделяйки от времето си!
Но същината на темата е, именно в тази мнима проява на активност.
Всъщност темата пуснах и до толкова, ако е налице съдебна практика, при която някой/и/ съдебен състав/и/ е погледнал по-различно и си е позволил да „се опъне” на ВКС, представяйки по-различна логика…? Знаем, че има редица СР, които явно неглижират виждания на ВКС по редица въпроси. Смея да твърдя, че четейки подобни решения намирам същите за много по-логични и в унисон с мненията на изявени дейци в правните науки, както и с нормите на закона. (пиша въобще за практика по различни казуси, а не конкретно този).
Та моята скромна логика е следната:
Разглеждайки т. 5 на ТР. 3/2015 г. съдиите правят следните заключения:
„…запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“.
За да може изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на длъжника, не е нужно същото да е изискуемо. Изпълнението, респективно запорът могат да бъдат насочени и върху вземания, които са условни, срочни, спорни и дори такива, изпълнението на които зависи от насрещна престация на длъжника. Вземането не съществува като факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата върху него не може да бъде извършено чрез проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите имоти. Затова при налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува. Налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител съществува.”
Самите съдии сочат – „Изпълнение върху вземания на длъжника“. Е, за да имаме вземания, то същите следва да са безспорни и установени. Или да, може да са условни, но тази условност не следва да е предполагаема в смисъл, че евентуално длъжникът ще си има в бъдеще банкова сметка, а следва да да са условни, но по същствуваща сметка, в която няма постъпления и налични средства. Тогава можем да говорим за условност, която е, че все пак по тази сметка, макар и без авоари, все някога могат да постъпят такива. Да се осъществяват изп. д-ия. под условието (преположението), че длъжникът може би има или би имал банкова сметка в дадена банка, нмирам за недопустимо! Ми дай да му направим запор във всички същствуващи банки тогава…!?! Въобще, предположенията в правото са недопустими (освен тези по закон – презумпции и фикции). Като цяло ВКС говорят за вземане, което не същствува като факт, което разбирам отново не като липса на сметка, а като липса на активи (движение) по същата.
Тук отново ще обърна внимание на чл. 508 от ГПК. В предходния си пост изтипосах следната глупост: „В разсъжденията си открих, че в чл. 508 не е посочено, че съобщението може да гласи, дали длъжникът има /няма/ сметка.” Да, задълбочавайки разсъжденията си стигнах до извода, че ал. 1, т. 1 всъщност предоставя именно възможността, банката да посочи, че длъникът няма сметка в същата.
И така;
Взискател иска запор над МПС. СИ му връща съобщение, че не може да осъществи този способ, защото МПС не е собственост на длъжника. Нямаме валидно изп. д-ие!
Взискател иска опис навещи, но не заплаща дължимата такса. Нямаме валидно изп. д-ие!
Взискател иска запор на несъществуваща банкова сметка. Имаме валидно изп. д-ие.?
Вижте, може да разсъдавам лаишки, може би – подвластен на лични емоции, може би много греша някъде или логиката ми е крива, но елементарната човешка логика и здрав разум водят до други изводи и мотиви, различни от приетите от ВКС. Исканията за запори на сметки в произволно, избрани банки – „игра на тото”, за мен не са активност от страна на взискателя, а по-скоро злоупотреба с права, и не следва да носи само финасовата тежест, плащайки разходите, а да носи последствията като за бездействащ взискател.

[effigy]

Колега, аз не намирам нищо незаконосъобразно в това взискателят да поддържа висящността на изпълнителното дело. Факт, че обичайно защитавам длъжници по изпълнителните дела, но да търсиш удовлетворяване на съдебно признато си вземане е логичното продължение на исковия процес. Ако на 01.04.2016 г. е направена проверка и са наложени запори на съществуващите тогава банкови сметки, защо да не е възможно на 10.03.2018 г. длъжника да има открита нова банкова сметка, върху която да бъде наложен запор. А ако такава сметка в посочената банка няма, то поне взискателят проявява активност и не настъпва перемпция. В противен случай длъжника следва да изтегли изпълнителния си лист, да образува ново изпълнително дело и да заплати съответните такси и разноски - нищо, че по първото вече е платил първоначалните таксии те няма от къде да бъдат възстановени.
И колкото и да го мислим как да защитим клиентите си - длъжници, нека помислим и за интереса на взискателя, който има вземане, водил е процес, сторил е съдебни разноски, разноски по изпълнението и накрая - нищо.

[nikodim77]

Здравейте effigy,
Прав/а/ сте и съм далече от отричането на това, че кредиторите трябва не да са защитени! Дори повече защитени от колкото длъжниците, така е правилно. Но има и някои по-различни ситуации, както и това, че законът предлага все пак и някаква защита над длъжника. Но да се върнем на „поддържане на висящността на ИД”:
Да, към настоящия момент няма нищо незаоносъобразно, защото така е утвърдена (разталкувано) от върховния „законодател” – ВКС. Логичното продължение на исковия процес следва да се поддъра и с логични, стъпващи на логична и правова плоскост, способи.
Следвайки логиката, че би могло да е възможно към определена дата длъжникът да има открита нова банкова сметка, върху която да бъде наложен запор, то както в предходния си пост посочих, ми да се направи запор във всяка банка, в която е възможно да бъде открита банкова сметка, ей така, по предположение.. – не мисля, че е редно и коректно. Разбирам, ако взискателят поиска налагане на запор, но като посочи определена банкова сметка, за която е получил достоверна информация, че е налична. Било чрез действие по ново проучване на имущество и налични сметки, било по друг законов начин, но със сигурност да посочи банковата смека, или поне банката, в която знае и е сигурно, че има открита такава, - да. Пак ще повторя, че намирам за неправилно, изпълнително д-ие по налагане на запор по несъществуваща (не, закрита, а въобще не откривана) банкова сметка да се счита за валидно осъществено. Едно такова д-ие. би следвало да е невалидно, без правни последици и да носи последствията като за бездействащ взискател.
Разбирам така нещата: Гошко ми дължи някаква сума, за която имам образувано ИД при СИ, нама авоари и имоти, но аз на всеки 23 месеца отправям молба до СИ за запор в банка, посочвайки произволно, която си искам банка, че Гошко има там сметка или ще си открие такава. Да, понасям финансовата тежест, но пък и Гошко е вечният длъжник…
Посочвате, че противен случай взискателят следва да изтегли изпълнителния си лист, да образува ново изпълнително дело и да заплати съответните такси и разноски - нищо, че по първото вече е платил първоначалните таксии те няма от къде да бъдат възстановени. Ами така или иначе той търпи финансовите последици от искането на запор по несъществуваща анкова сметка. И в двата случая ще плаща. Сега, ако това е начин да заплаща по-малки суми, разбирам, но пак е некоректно…

[dimist]

2. Относно съотношението между погасителна давност и перемпция.
Има както прилики, така и разлики между двата срока.
Давността е материалноправен институт. Перемпцията е процесуален.
Давността набляга на неизвършването на изпълнителни действия. Перемпцията - на непоискването на такива действия.
Давността е 5, перемпцията е 2 г.
За мен лично е нелогично двата срока да са различни. Би следвало и перемцията да е 5 г. Логично е взискателят да бъде санкциониран за бездействието си, като перемцията прекратява изпълнителното производство, а давността пречи да се образува ново. Няма логика да се разминават. А и 2 години...не почива на никаква логика да е точно толкова. Защо не 3 например? Защо пък давността да не е 2 години? Защото 2 години са твърде малко. То и 5 г. е малко, но в Европа като цяло варира от 4 до 7 г. давността.
Това са нещата накратко.

Калахан, с цялото ми уважение, но да не уеднаквяваме процесуално правен с материално правен институт. Пък и кредиторът разполага с цели три години след настъпването на перемцията, за да образува ново изпълнително дело. Въпреки, че Белазелков за сбогом се постара да всее смут и по този въпрос. Iura scripta sunt vigilantibus non dormientibus законът е за зрящите, не е за спящите. А на поспаливите мога само да припомня , че съществуват различни софтуерни програми за управляване на делата, които ти сочат какви срокове ти изтичат за месеца, за седмицата , за деня. Две години не са никак малък срок , резонно е ако някой има вземане, да си го търси. А ако работи за корпоративна структура с множество дела, да се постарае да си заслужи хонорара или заплатата. А ЧСИ , на които им са възложени права по чл. 18 , така и така всяка година правят ревизия по делата, това са неща които се забелязват.

[effigy]

Колега nikodim77,
Както знаете нформацията за открити банкови сметки не е публична и не виждам как длъжника може да знае или предполага, че лицето Х има банкова сметка в банка Y. Да вече може да изиска ЧСИ да направи справка в БНБ и да наложи запор върху банковите му сметки, но правните последици на тази молба ще са същите като на молбата за налагане на запор върху банкова сметка в банка, в която длъжника няма сметка. Разликата ще е в едни 18 лв. за запорното съобщение. И струва ми се, че все пак между 165 лв. за образуване на ново изпълнително дело след перемпцията и едни 18 лв. за запорно има разлика.
Поздрави!

[kalahan2008]

Калахан, с цялото ми уважение, но да не уеднаквяваме процесуално правен с материално правен институт. Пък и кредиторът разполага с цели три години след настъпването на перемцията, за да образува ново изпълнително дело.

Като цяло основанията за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство (уредени в чл. 433 ГПК) разглеждат различни форми на погасяване на материалното правоотношение.
чл. 433, ал. 1, т. 1 - плащане преди образуване на изп. дело
чл. 433, ал. 2 ГПК - плащане след образуване на изп. дело
чл. 433, ал. 1, т. 2 - по молба на взискателя, което обикновено е при плащане извън изп. дело
чл. 433, ал. 1, т. 3 - ИЛ е обезсилен
чл. 433, ал. 1, т. 4 - със съдебен акт е отменено изпълнителното основание
чл. 433, ал. 1, т. 7 - решение по иск по чл. 439 или 440 ГПК (с който се отрича съществуването на вземането).
Останалите 3 хипотези са изключения, свързани с администрирането на изп. дело:
чл. 433, ал. 1, т. 5 - няма секвестируемо имущество
чл. 433, ал. 1, т. 6 - не са платени авансовите такси и разноски
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - перемпция.
Навремето и gudio обясни тук, че перемпцията обслужва СИ и целта е да не се натрупват дела. Нормата няма никаква връзка с погасяване на материалното правоотношение. Като цяло е преписана от бившия чл. 330, б. "д" ГПК (отм.) и съществува още от 1952 г. Нормата обаче е "морално остаряла". Информационните технологии са далеч по-развити и СИ с лекота могат да администрират делата. Не е като едно време, когато се пишеше на ръка или на пишеща машина. Освен това вече има ЧСИ - които могат да назначават неограничен брой служители. Нормата затова е ненужна и само създава объркване и измамно заблуждение, че перемираното дело е бонус за длъжника. Но не е. Затова - ако ще я има тази норма - нека мине към първата категория основания за прекратяване - тези, свързани с погасяване на материалното правоотношение.

А ЧСИ , на които им са възложени права по чл. 18 , така и така всяка година правят ревизия по делата, това са неща които се забелязват.

Много често няма възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. А и мнозина ЧСИ изобщо не извършват такава годишна инвентаризация, особено ако имат десетки хиляди дела.

Може би не съм бил коректен в подредбата на изложението ми, и извеждането на въпроси, (ми то така като се чета, нямам конкретно изведен въпрос) но темата е само до онзи момент, в който се получава „мнимо” поддържане на ИД висящо. Намирам за некоректно и както го описах, като злоупотреба с права, ако един взискател постоянно поддъжра висящността на ИД, чрез такива мними изисквания за запори по несъществуващи банкови сметки. Това не мога да окачествя като проява на активност, а като некоректност. Аналогично, ако взискателят е поискал напр. опис на имущество, но сам е опропастил осъществяване на това изп. д-ие, то същото е невалидно и не е породило правните последици. Как тогава, ще сочи на СИ несъществуващи банкови сметки, по които ще взисква налагане на запор и това ще се води валидно изп. д-ие?!? Ето в тази насока е темата.

Не съм съгласен. Като цяло давността е извънреден способ за погасяване на задължението. Т.е. не е нормалното, обичайно и желано от законодателя и обществото развитие на правоотношението. В известен смисъл давността има санкционен характер, но в действителност съществуването на института е обвързано с един по-висш правен институт, а именно - този на правната сигурност. Поддържането на съществуването на едно правоотношение твърде дълго време нарушава правната сигурност, а освен това и спъва търговския и гражданския оборот. И все пак давността е изключението, а не правилото. Правилото е - pacta sund servanda. Кой каквото си е надробил, това ще сърба. Щом си обвързан с дълг, правилата на морала и добросъвестността изискват да се търси начин той да се плати, а не да се търсят начини да не се плати поради давност. Така че - щом кредиторът се интересува от вземането си, значи не бива да бъде санкциониран. А за вземанията, които съществуват твърде дълго време, съвсем наскоро законодателят въведе абсолютната давност. Тя вече тече по множество изпълнителни дела и на 02.06.2031 г. ще се погасят по давност множество вземания. Така се съчетават интересите и на кредитора, и на длъжника.
Сега, ясно е, че длъжниците са изобретателни при търсенето на начини да не платят, всъщност аз предимно такива защитавам, ако трябва да бъда честен, но честно казано не влагам особена енергия при защитата на такива - в крайна сметка да са си плащали. Друг е въпросът, че и кредиторите често злоупотребяват и търсят задължения, които реално са погасени или изобщо не са възникнали.

[nikodim77]

Здравейте на всички,
Имам бих казал, отново някой уточнения, но се радвам, че темата се развива!
Ще изложа становището си по реда на мнанията след предходния ми пост:
Привет на dimist, и благодаря за включването!

Привет на Вас effigy,
Ето, че и Вие посочвате, че преди осъществяване на запора е редно СИ да направи справка в БНБ. В този случай, ако справката покаже,че длъжникът има сметка, то тогава СИ ще наложи запор и ще е налице валидно изп. действие. Но ако от справката е видно, че няма сметка, но все пак СИ изпрати запорно съобщение до някоя банка, то това действие ще е меко-казано злоупотреба. Но, ако взискателят с цел – спестяване на разходи, да не изисква справки за имущество и авоари, а просто да изисква запори към банки без изрична информация, че в същите има сметки на длъжника, то това е проява на "активност", но некоректна и също бих определил като злоупотреба.

Привет kalahan2008,
Посочваш правилата на морала и добросъвестността…?:
Да, погоре в някой от предходните постове и аз отчетох, че е правилно взискателите да са по защитени от длъжниците. Но нека не изключваме и онзи момент, при който настъпва задлъжнялост у даден индивид, не по негово желание и воля. Има редица такива случаи. В някои от тези случаи е възможно длъжникът да е изключително стойностна личност, възгледите и моралът му да не позволяват да живее с мисълта (а за някои и позорът),, че дължи, но обстоятелствата и социално-битовият му статус да не позволяват издължаване. Друг случай, може и да е налице наследено задължение, за което да не е знаел, и за което да е узнал едва след години когато е открит от взискателя и е образувано ИД, а този наследник на задължението да отговаря на индивида, описан по-горе. Правилата и моралът, не са ли потъпкани от взискател, който прекъсва давностните срокове и този за перемиране на ИД, чрез некоректния способ, обект на настоящата тема?! Да речем, че имам по-голяма част от вещ, която се намира у другиго, но аз се интересувам постоянно от нея и за да си я върна прибягвам до способ, който е съставомерен по НК (чл. 194, ал. 2), - е, щом се интересувам от своята част (вземането си), то тогава няма да съм наказателно-отговорен за това, че съм си върнал своето.
Продължавам да считам, че поисканият запор върху несъществуваща сметка (неоткривана въобще) би следвало да се приравнява към невалидно – осъществено действие, без правни последици и взискателят да носи последствията като за бездействащ такъв.

[kalahan2008]

Но нека не изключваме и онзи момент, при който настъпва задлъжнялост у даден индивид, не по негово желание и воля. Има редица такива случаи. В някои от тези случаи е възможно длъжникът да е изключително стойностна личност, възгледите и моралът му да не позволяват да живее с мисълта (а за някои и позорът),, че дължи, но обстоятелствата и социално-битовият му статус да не позволяват издължаване. Друг случай, може и да е налице наследено задължение, за което да не е знаел, и за което да е узнал едва след години когато е открит от взискателя и е образувано ИД, а този наследник на задължението да отговаря на индивида, описан по-горе. Правилата и моралът, не са ли потъпкани от взискател, който прекъсва давностните срокове и този за перемиране на ИД, чрез некоректния способ, обект на настоящата тема?!

Не, не са. Този кредитор просто си търси парите, които му се дължат. Кредиторът също може да е добър по душа човек, защо изначално смяташ, че само длъжниците са ангели? Явно никога не си бил на страната на кредитора, изправен пред невъзможността да си събере парите, които му трябват. Когато някой нарушава правилата по веригата, това се отразява на всички. Добрият длъжник не плаща на добрия кредитор, който на свой ред също дължи на някого другиго и разчита на тези пари, за да си плаща собствените дългове. Един като не плаща по веригата, това води до ефекта на доминото. Ако аз съм дал на заем пари на Пешо, но той не ми ги връща с години, защото лизингът на скъпата кола, разходите за жената и детето са му по-важно, той добър човек ли е? А в това време аз имам да плащам данъци, осигуровки, ток, парно и вода, и докато той ходи на екскурзии наляво и надясно със своята добра душа и скъпа кола, аз съм принуден с моята добра душа да живея като куче. Той с неговата "добра душа" наистина ли е толкова добър? Категорично не!
Когато длъжникът знае, че има способ да се "измъкне", това му действа деморализиращо и недисциплиниращо. И това се отразява на ВСИЧКИ в това общество. Един съвсем актуален въпрос, който мнозина много не осмислят: Топлофикация София. Топлофикация има да събира дългове от хиляди потребители, някои добри по душа, други не толкова. Някои бедни, други съвсем не. Не смятам за честно да живееш в апартамент 100 кв.м на центъра на София и да не искаш да си плащаш парното. Тук не говоря за спорната сградна инсталация, тя е отделна тема. И какво се случва? Топлофикация трупа милиони задължения към Булгаргаз, защото не може да си събере дълговете, Общината не поема дълговете на дъщерното си дружество и чака държавата да поеме дълговете му. А държавата - това сме ние. Излиза, че всички ние, всеки един български гражданин, плаща от собствения си джоб (чрез данъците, които внася в хазната) на тези добри и мили потребители на парно, които обаче са бедни и закъсали. А в същото време аз трябва да се лишавам от разни благини, за да си плащам сметките за парно. По същия начин разсъждаваха членовете на една малцинствена група, които смятаха, че Народната Република е длъжна да им плаща тока. Все бедни хора с добри души...Е, не съм съгласен с теб. "Моето си е мое, чуждото-общо". Комунизма го пробвахме - не стана. Защото не работи. Защото води до "болен здрав носи". Ако ще помагаме на добри хора с добри души, нека подходът е индивидуален, за конкретния човек, и да е изключение. Но когато един /макар и с добра душа/ нарушава правилата, това дава моралното право и на останалите /с нетолкова добри души/ да ги нарушават. А истината е, че човекът с наистина добра душа ще търси и най-вероятно ще намери начин да поеме отговорност и да си плати за грешката. А този, който разчита на давност, в действителност търси начин да "кръшне" и хич не е с добра душа, само си мисли, че е такъв.
Така смятам аз. Това е моята ценностна система. И смятам, че разсъжденията ми са логични.
Тук говоря за безспорни задължения. Когато задължението всъщност е спорно и (вероятно) изобщо не е дължимо, тогава давността е защитим способ. Когато държавата търси ДДС върху реално осъществена доставка, но която е трудно доказуема (и НАП и адм. съдилища пренебрегват практиката на СЕС относно доказателствената тежест), тогава давността е единственият способ /освен несъстоятелността/ за защита и възстановяване на справедливостта. Тук вероятно lawchoice би ме контрирал, че щом едно решение влязло в сила, значи трябва да се изпълнява, независимо дали е правилно и справедливо, но аз не смятам така. Това би било в една идеална държава, в която съдът не се влияе от правния статус на страните и от политическата и икономическата им мощ. Но за съжаление ние не живеем в такава държава.

[propensity]

...

Според мен не си схванал какво го 'сърби' никодим77 в предишния си пост (а и въобще). Той се тюхка за това, че ЧСИ използва евентуално, според него неправилни или незаконни, или неморални подходи за да стопира срока за перемпция. Само че грешно се е фокусирал. Заедно с въпросното запорно съобщение (било то законово или не толкова) се получава и известие за цесия. И ако крайният търсен резултат е перемиране на ИД, то действията по въпросния запор на сметки 'фантомас' са от второстепнно значение, защото ако те не произведат изп. действие в пряка връзка с перемпцията, то цесията ще го направи, което е от първостепенно значение за длъжника.

А ВКС по въпроса за запор на банкова сметка казва:

Поради това разпореждането на съдебния изпълнител за налагане на запор върху несъществуваща банкова сметка не може да се трансформира в действие по проучването на имущественото състояние на длъжника, независимо от това дали запорът е породил предвиденото в закона действие или не. Налице е изпълнително действие, за което длъжникът не носи отговорност за разноски.

Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.

Според горното, ако взискателят е поискал запор, без значение дали до такова се стигнало, то самият акт от страна кредитора е достатъчен да произведе идп. действие относимо към перемпцията.

А това, че се получават данни за запор на несъществуващи сметки е възможно да бъде и техническа греша от стрна на СИ.

[lawchoice]

... Тук вероятно lawchoice би ме контрирал, че щом едно решение влязло в сила, значи трябва да се изпълнява, независимо дали е правилно и справедливо, но аз не смятам така. Това би било в една идеална държава, в която съдът не се влияе от правния статус на страните и от политическата и икономическата им мощ. Но за съжаление ние не живеем в такава държава.

Не считам, че съществуват идеални държави и общества. Евентуалното въздействие върху съд чрез странични на делото обстоятелства е познато навсякъде в света и то подлежи на преценка до влизането в сила на крайният съдебен акт, освен ако е налице престъпление във връзка с постановяването му. Така е навсякъде в цивилизованият свят. Възможно е крайният акт да не отразява действителното положение между страните, но с оглед интересите на страната е предвидена възможността за оспорване на констатациите на съда при наличие на извънредни обстоятелства. От друга страна, правната сигурност - зачитането на влезлите в сила съдебни актове е основополагаща за съществуването на държавността /доколкото държавата е изкуствен организъм, който се крепи само на подобни правни постулати/.

[nikodim77]

Здравейте отново,
Тези дни заетостта ми бе пречка да съм по-активен във форума, а така също и в наст. тема, но намерих време…
Виждам, че се получи леко отклонение от първоначалния ми замисъл за тема, разглеждаща поставен въпрос в чисто юридически аспект, а не в морален и добросъвестен.
Според kalahan2008
„Щом си обвързан с дълг, правилата на морала и добросъвестността изискват да се търси начин той да се плати, а не да се търсят начини да не се плати поради давност. Така че - щом кредиторът се интересува от вземането си, значи не бива да бъде санкциониран.”
В предходния си пост направих опит да вметна, че не винаги обвързаността с дълг е по желания на длъжника, като посочих един-два примера. Явно не съм разбран правилно съдейки и по следното:
„Кредиторът също може да е добър по душа човек, защо изначално смяташ, че само длъжниците са ангели? Явно никога не си бил на страната на кредитора, изправен пред невъзможността да си събере парите, които му трябват. Когато някой нарушава правилата по веригата, това се отразява на всички. Добрият длъжник не плаща на добрия кредитор, който на свой ред също дължи на някого другиго и разчита на тези пари, за да си плаща собствените дългове. Един като не плаща по веригата, това води до ефекта на доминото. Ако аз съм дал на заем пари на Пешо, но той не ми ги връща с години, защото лизингът на скъпата кола, разходите за жената и детето са му по-важно, той добър човек ли е? А в това време аз имам да плащам данъци, осигуровки, ток, парно и вода, и докато той ходи на екскурзии наляво и надясно със своята добра душа и скъпа кола, аз съм принуден с моята добра душа да живея като куче. Той с неговата "добра душа" наистина ли е толкова добър?”
На мястото на кредитора съм бил, съм, а вероятно и ще бъда! Знам какво е! Ако си събера дължимото, може би ще мога да си почивам 2-3 месеца без да работя, а и да си оправя дълга, визиран от propensity ...
Но защо kalahan2008, приемаш и се спираш на варианта с безскрупулния длъжник, който си гледа кефа за сметка на кредитора си, който плаща сметки и се нуждае от тези средства? Ще ти дам отново пример, който е реален и е в релация с темата:
Ивайло, живее с майка си в нейната еднофамилна малка къща на село и отглежда двете си деца сам, след кончината на съпругата му. Той работи като „парджия” (чичко-всичко) в „соц. дом за деца със СОП” за малко над минималната заплата, но пък е майсторит по покриви и комини та успява да си докара и още два-триста лева на месец отгоре. Майка му е със заболяване, за което крие от него за да не го тревожи и поради лечението си изтегля сумата от 1600 лева заем от банка. Уви, тя му не се преборва с болестта и умира през 2013 г. Ивайло приема (конклудентно) наследството, което е единствената къчщичка, в която живее с децата си и продължава напред. Справя се блестящо като родител, работи за мижавите пари, но се оправя (децата му са скромни, но и отличници, защото и той е много начетен и им помага). И един ден, две години след кончината на майка му, - запор над банковата му сметка. От тогава до сега има един неуспешен „опис на имущество” и нищо повече. Няма постъпил и лев от запорираната му сметка, предвид ниското възнаграждение, което получава, а скромните и нищожни доходи, които са и непостоянни от майсторията му са в т. нар. „сив сектор” (е нека това да му е неморалното на Ивайло, които иначе е съвестен, не обича да дължи и когато вземе на заем от някого, обръща земята за да върне заема на време и с точност /аз също съм му давал и ще му давам винаги когато мога/).
И тъкмо когато идва моментът да се перемира ИД, а също и да се погаси задълението по давност, и хоп, - запор на сметка в банка, в която Ивайло не е стъпвал, не знае за тази банка, не е имал и няма сметка в същата. Единият от въпросите на отчаяния човек е, дали е законно и колко дават за орган (бъбрек напр.)…?!?!!
Така, горната история вярвам, че дава някакъв отговор на въпроса, „…защо изначално смяташ, че само длъжниците са ангели?”. А аз никъде не съм намеквал, че длъжниците (всичките) са ангели, а посочих, че има и случй, в които задлъжнялостта се дължи на лошо стечение на обстоятелства, и при добри и съвестни хора.
И понеже propensity си позволи да подхвърли споделено с него на Л.С., ще отбележа, че моята житейска история е много-много близка до тази на Иво. Разликата е, че съм разведен с бившата съпруга, която жива и здрава, и ѝ желая искрено да е все така – майка на децата ни е, и взаимно се обичат. В останалата част историите ни се припокриват 90%. Е аз имам някакви правни познания та не мисля от отчаяние, дали да си продам бъбрек…
Отново с връщам на темата, което всъщност е безпредметно, защото тя е изчерпана. Изчерпана е още с решението на ВКС, но я постнах, надявайки се, че ще има съдебен акт на съд. състав, дръзнал да се противопостави на явно не толкова несправедлива теза, колкото нелогична, че запор над несъществуваща сметка (неоткривана въобще) следва да се счита за валиден такъв. Мнението ми досежно несправедливост и нелогичност се основава на това, че кредиторът - взискател може на всеки 23 месеца да прекъсва давността, а и срокът за перемпция с искания за налагане на запори в произволни банки. (колко са банките в България? Май че, са някъде около 25-30…? ) Това поведение не го отъждествявам с активност и интересуване от страна на кредитора по отношение на вземането си, а на некоректно - мнимо, граничещо с визираното в чл. 3 от ГПК. Да не се повтарям, но в предходен пост направих съпоставка с опис на имущество, който не е осъществен по вина навзискателя, и при който съответно няма валидно изп. д-ие. Считам, че би следвало да е така и за такъв запор по нсъществуваща сметка.
Какво ни казва ВКС? Ми да прочетем!:
„Вземането не съществува като факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата върху него не може да бъде извършено чрез проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите имоти. Затова при налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува. Налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще остане неудовлетворено.”
И с риск да бъда охулен от юристите във форума, защото коментирам влязъл всила акт – тълкувателен на най-висшата инстанция, ще си позволя да представя моят вариант на хипотетичен краен отговор на т. 5 от ТР. 3/2015 г., който намирам за логичен:
„Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка и не е имал такава, но предприетото действие по искане на взискателя, който е посочил съответната банка, без обаче да е поискал извършване на проучване на имущественото състояние на длъжника и/или/ извършването на справка, не представлява действие по налагане на запор. Валидно изпълнително действие ще е налице, когато съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът има, имал е, или е в процес на откриване на сметка в съответната банка. В случайте когато длъникът е имал сметка, но е закрита, то длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.”

[propensity]

Да си "позволя" пак да се включа и да попитам - ти това, което го пишеш (и цитираш) - после четеш ли го?

[nikodim77]

Привет от propensity,
Ми, когато е толкова дълго не го чета… Но пък ти напиши, кое да прочета и/или/ да коригирам.
Дай твоя теза, като изключиш моя казус, а се спреш на изп. действие, за което е темата.

пп.
Не се хващай така за думите. Под "позволи" нямам предвид включване потемата, а непредаване публично на споделено в Л.С. Темата е за това, да се включат повече участници с различни мнения.
Мисля си, че вместо да ми задаваш въпрос с доза сарказъм, би било по-добре, да посочиш твоето виждане и моите грешни мисли. В това посочване пак може да си саркастичен, но поне ще е полезно...

[kalahan2008]

Възможно е крайният акт да не отразява действителното положение между страните, но с оглед интересите на страната е предвидена възможността за оспорване на констатациите на съда при наличие на извънредни обстоятелства. От друга страна, правната сигурност - зачитането на влезлите в сила съдебни актове е основополагаща за съществуването на държавността /доколкото държавата е изкуствен организъм, който се крепи само на подобни правни постулати/.

Извънредният способ за отмяна на влезли в сила решения именно затова е извънреден - защото е допустим в строго лимитирани случаи. Целта е тази, която посочваш - правната сигурност. Правната сигурност обаче не може да се абсолютизира. Щом законодателят е позволил погасяване на задълженията след влизане в сила на съдебното решение /чрез иск по чл. 439 ГПК например/ поради новонастъпили обстоятелства, значи законодателят мълчаливо, конклудентно се е съгласил, че при определени обстоятелства е позволено съдебните решения да се изпълняват - било поради тяхната несправедливост, било поради други причини.
В по-философски план имам някакъв смътен спомен, че някой от философите беше въвел концепцията за легитимния отказ от подчинение на държавната власт - в случаите, при които тя не произтича от легитимни основания.

Ще ти дам отново пример, който е реален и е в релация с темата:
Ивайло, живее с майка си в нейната еднофамилна малка къща на село и отглежда двете си деца сам, след кончината на съпругата му. Той работи като „парджия” (чичко-всичко) в „соц. дом за деца със СОП” за малко над минималната заплата, но пък е майсторит по покриви и комини та успява да си докара и още два-триста лева на месец отгоре. Майка му е със заболяване, за което крие от него за да не го тревожи и поради лечението си изтегля сумата от 1600 лева заем от банка. Уви, тя му не се преборва с болестта и умира през 2013 г. Ивайло приема (конклудентно) наследството, което е единствената къчщичка, в която живее с децата си и продължава напред. Справя се блестящо като родител, работи за мижавите пари, но се оправя (децата му са скромни, но и отличници, защото и той е много начетен и им помага). И един ден, две години след кончината на майка му, - запор над банковата му сметка. От тогава до сега има един неуспешен „опис на имущество” и нищо повече. Няма постъпил и лев от запорираната му сметка, предвид ниското възнаграждение, което получава, а скромните и нищожни доходи, които са и непостоянни от майсторията му са в т. нар. „сив сектор” (е нека това да му е неморалното на Ивайло, които иначе е съвестен, не обича да дължи и когато вземе на заем от някого, обръща земята за да върне заема на време и с точност /аз също съм му давал и ще му давам винаги когато мога/).
И тъкмо когато идва моментът да се перемира ИД, а също и да се погаси задълението по давност, и хоп, - запор на сметка в банка, в която Ивайло не е стъпвал, не знае за тази банка, не е имал и няма сметка в същата. Единият от въпросите на отчаяния човек е, дали е законно и колко дават за орган (бъбрек напр.)…?!?!!
Така, горната история вярвам, че дава някакъв отговор на въпроса, „…защо изначално смяташ, че само длъжниците са ангели?”. А аз никъде не съм намеквал, че длъжниците (всичките) са ангели, а посочих, че има и случй, в които задлъжнялостта се дължи на лошо стечение на обстоятелства, и при добри и съвестни хора.

По мое мнение разсъжденията ти не са правилни. Заблудата ти е относно понятието "наследство". Тя не е само твоя, но и е масово възприета в обществото. Хората са свикнали да гледат на наследството като нещо, което е само актив. Но от правна гледна точка наследството е съвкупност от права и задължения, т.е. активи, но и пасиви. Наследникът има 3 опции: 1. приема наследството /изрично или конклудентно/; 2. приема по опис; 3. отказва се от наследството. Ако Ивайло е приел наследството конклудентно, но това приемане не е достигнало до знанието на трети лица, мълчаливото приемане на наследството е практически недоказуемо и той може да се откаже от наследството. Вярно е, че ще загуби къщичката, но още от римско право е известно правилото - Cuius commodum, eius incommodum (комуто ползите, нему и вредите). Има и по-циничен вариант на това правило, но мисля, че схвана идеята. Не може хем къща, хем да отпаднат дълговете. Или се отказва от къщата и така отпадат дълговете, или приема и къщата, и дълговете. Ако дългът надвишава стойността на къщата, най-добре е приемането на наследството да е под опис. Но за тази опция 99% от народонаселението тъне в блажено невежество. Но тук се приема друго римско правило - Ignorantia legis neminem excisat (незнанието на правото никого не извинява). Да е отишъл при адвокат да се консултира, а не да реве по форумите, когато вече е приел наследството. Когато колата се обърне, пътища много. Така че за мен Ивайло си е заслужил съдбата - и никой не му е виновен. Най-малкото пък кредиторът, за когото business is business - той просто си иска парите, нищо лично. И не, не е неморално да си искаш парите, дори и като формално налагаш някакви измислени запори. Защото законът не обвързва прекъсването на давността с реалното предприемане на изпълнителни действия, а с проявяване на активност да си събереш парите. И пак повтарям /виждам, че не си осмислил това, което казах/ - за такива като Ивайло има абсолютна давност, която законодателят прие миналата година след дълго колебание и под обществен натиск, с цел да възстанови отнетата справедливост, за която говориш, но най-вече за да има някакъв краен времеви предел, отвъд който длъжникът не бива да бъде тормозен. Тази абсолютна давност започна да тече от 02.06.2021 г. и Ивайло спокойно може да се възползва от нея на 03.06.2031 г. Но до тогава - ще търпи последиците от това, че е приел конклудентно наследството. А ако иска да се отърве от дълга - винаги може да продаде къщичката и да си плати. Но явно не това е идеята, нали? Идеята е всъщност длъжникът да спечели, а кредиторът да бъде прецакан. Е, за мен такъв човек не е добросъвестен, щом го прави съзнателно и целенасочено. Аз че защитавам такива хора - защитавам. Но не възприемам техния начин на мислене, техните ценности. И затова просто им вземам парите и си свършвам работата. Но вътрешно в себе си ги осъждам морално. Външно - не им се меся. Не е моя работа да съдя хората, имат си съвест, тя ще ги съди. И това е съдник, от който никой не е избягал.

[nikodim77]

Добре! Понеже kalahan2008 ми отговори, то и аз ще дам отговор, но само на едно-две неща за да не обръщаме темата в соц. мрежа.
Принципно намирам за грозно и неуважително да кажа на някого, който старателно е отделил време и нереви да ми обясни подробно дадена материя, че тези нещта са ми известни, затова го правя с уговорката, че не желая да те засегна kalahan, но всичко, което представи (правната част) ми е известно. Не, не съм със заблуда относно понятието "наследство" ! Дори мисля, че има теми, в които сме участвали двамата, където съм излагал становище по наследствени въпроси (приемане на насл. активи и пасиви, и т.н.). Но, така или иначе темата се измести изцяло в посока – „добрите нрави”…
Значи, колкото и разумен, честен ипрочие да съм, няма как да се откажа от домът, създаден от майка ми, и в който дом - единствен отглеждам децата си, за да съм начисто за дълг, за който дори не съм знаел, и който дълг е в размер в пъти по-малък от стойността на дома, и който все пак може да бъде погасен. Абсолютната давност също съм я осмислил, дори с „подводните камъни”, които ще изникнат за напред. Иво не реве по форумите, а се справя стоически с живота, но и той няма да остави децата си и себе си без покрив за едното честолюбие. Иначе, от къде да е знаел когато е останал в домът си, че приемайки го като наследтво трябва да иде при адвокат, след като не е и знаел, че там някъде има пасив към наследството? Но, както и да е – подробности са това…
Всъщност вероятно ти не си ме разбрал правилно, като продължаваш да мислиш, че моето верую е, длъжникът да спечели, а кредиторът да бъде прецакан, не! Направих съпоставка м-у изп. д-ия, които се обявяват за невалидни с едно такова действие, което моята логика намира, че също следва да бъде окачествено като такова. Но ти реши да се опреш на моралната част, а не чисто правната и логична. Но събуди интересът ми това, че все пак защитаваш подобни неблагочестиви особи, като им взимаш парите…? Е при тази защита нима не ползваш всички правни похвати и „хватки” с оглед спечелване на въпросното дело, или не, не влагаш особена енергия при защитата на такива, което ако не на морала то, противоречи на ЗА…? Пишеш, че не е неморално налагане на измислени запори, добре, но тогава морално ли е да имаш принципи, един, от които че длъжниците си заслужават съдбата, а същевременно да защитаваш тези „долни” хора – киенти, за което получаваш възнаграждение? Да, те наистина са неморални щом имат средства за правна защита, а не отделят такива за изпълнение на задължението си, и ето този тип хора нямат общо с такива като Ивайло. За неговия случай не знам колко цесии има, но при мен са две, с неистово набъбване на сумата от всякакви измислени такси, лихви и какво ли не… Да, и тук аз съм си виновен, че не продадох къчщиката си за да си платя и да съм ок. спрямо кредитора.
Всъщност, ако знаех, че темата ще премине в морален очерк, може би щеше да е по-добре да предложа вариант, при който кредиторът е злоупотребил и търси погасено или несъществуващо задължение? Тогава вероятно щяхме да се "забавляваме" с правната част и същината на поставeния от мен проблем.

пп.
kalahan2008. Макар в горното да съм изложил тези и въпроси, които не отговарят на съвместни виждания, дори граничещи със спор, то не целя конфронтация или да нанеса обида! Уважението към теб, което съм изразявал е на същото високо ниво! И тук искам да ти благодаря за включването по темата. Включвал си се компетентно и по други мои теми. Така е в правото (особено родното), винаги ще има различни мнения и становища по редица въпроси, но пък в подобни диалози се проявява светлината на реалността.

[guest1]

Баси - свършиха ми пуканките!!!
Някой да има? Плащам кеш!

[kalahan2008]

nikodim77, извинявай, ако съм те засегнал, но не разбрах, че обсъждаме твой личен казус и че всъщност ти си този Иво. Никодим, Ивайло....обърках се. Не се интересувам кои реални хора стоят зад никовете тук.
Останах с впечатление, че става дума за твой познат. Не следя вече темите в този форум, чета селективно и рядко, от думите на propensity останах с впечатление, че има и друга тема, където се разисква конкретният казус. Мислех, че въпросите ти са абстрактни, затова като казах, че Иво идва да реве по форумите, не визирах теб, а абстрактния "Иво", който обичайно така постъпва.
Щом се касае за личен казус, аз се оттеглям. Не желая да налагам своите възгледи никому особено с риск да те засегна. Само ще отбележа, че въпросът за добросъвестността на кредитора беше изначалният въпрос в тази тема и затова се включих. Не мисля, че е редно да обсъждаме само добросъвестността на кредитора, без да засегнем тази на длъжника, тъй като двете са корелативно свързани. Но ако искаш такава дискусия, я оставям на някого другиго.
Също така ще отбележа, че ако въпросът е за начислените такси и разноски в изп. производство, то способът за защита според мен е друг - чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. И аз мисля, че за неосъществен /и неосъществим/ изп. способ длъжникът не трябва да плаща. Но само таксите. Главница, лихви...дължат си се. Ако ще говорим за законните лихви и че са несъразмерно по-високи от банковите лихви - това друга тема. Така че - нека уточним за какво става дума - за онези 1500 лв., взети назаем от майката на Ивайло, за лихвите или за начислените от ЧСИ такси за налагане на запор върху несъществуващи сметки.
Преди да бъде въведен регистърът на банковите сметки и сейфове към БНБ, ЧСИ можеха да се оправдават, че не са знаели къде длъжникът има сметки заради банковата тайна и това действително беше така. Някои ЧСИ използваха това обстоятелство за злоупотреби чрез налагане на запори във всички 30 банки (а ако е ЕТ - двойно и като ФЛ, и като ЕТ), но тези времена, надявам се, вече отминаха. Ако е такъв случаят - обжалвай постановлението за разноски. Ако отхвърли жалбата, отиваме на друга плоскост на разсъждения.