ТР по ТД 2/2013

[nikonikov]

тук има разсъждения относно перемцията и прекъсването на давността.Смущава ме заключението:

От основно значение за преценката дали предприетите изпълнителни действия в рамките на изпълнителния способ въобще са прекъсвали погасителната давност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД е задължителното условие за тяхната валидност. Ако изпълнителното производство е прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то това условие няма да е изпълнено и нито едно от предприетите изпълнителни действия по прекратеното изпълнително производство няма да е валидно. Причината за това е обезсилването им по право с обратна сила, т.е. предприетите изпълнителни действия няма да се произвели процесуални и материални последици относно погасителната давност между взискателя и длъжника.

което тълкува ТР2/2013.От обясненията по-горе в текста

...ако е налице прекратяване в хипотезата на перемпция, тогава няма да има каквито и да е било валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на неговата висящност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.

излиза,че всички действия се обезсилват,включително и тези които са предприети преди изтичането на 2 год. срок по чл.433,а.1,т.8.Същите разсъждения срещам и в други статии.В ТР2/2013 се казва

Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право

Ако приемем горните тълкувания за верни,то прекратяването на всяко основание(не само по т.8 ), ще води до обезсилване на всички предишни ИД-я и давността по време на ИП изобщо няма да е била прекъсвана Аз ли не разбирам или авторът не е обяснил добре?
В съд. практика не намирам подкрепа на такива твърдения.Съдиите обикновено приемат,че давността е прекъсната с последното ИД-е преди ИП да е перемирано по право.Обаче не съм видял решение на ВКС.

[ivanov_p]

Това ТР е печален пример за противоконституционна законодателна дейност на ВКС. На практика ТР отмени закона, създаде нови и неизвестни досега правни принципи и разруши изпълнението, а без него искът и въобще търсенето на правото се обезсмисля.
Авторът иска да докаже, че прекратяването на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК обезсилва по право всички изпълнителни действия по ИП, с изключение на тези по ал. 3 с. чл., защото така било написано в мотивите към т. 10 на ТР. Глупости на търкалета, които дори не ми се коментират! Излиза, че взискателят трябва да върне на длъжника полученото от публична продан, но да задържи платеното от третото задължено лице?!? В този ред на мисли ще излезе, че ако В. не събере цялото вземане ще е принуден да върне събраното до прекратяването на делото на длъжника, с изключение на платеното от ТЗЛ, защото рано или късно делото ще се прекрати.
Мога да пиша един месец, като почна от разликата между молба за прекратяване и отказ от вземането, през полученото от НАП, като присъединен по право взискател, до обхвата на ал. 2 и ал. 3 върху ал. 1 на чл. 433 ГПК и особено на израза употребен в ал.2 и липсващ в ал. 3 "Във всички случаи по ал. 1..."

[neutralen]

Докладчика - Борислав Белазелков е допуснал много фриволни абсдурдни тълкувания на закона. На мен ми направи впечатление тълкуването на чл. 446 ГПК, относно "несеквестируем доход". Докладчика не е съобразил че когато е приеман закона/ГПК/ минималната работна заплата/МРЗ/ е била 220 лв. Техниката на закона в случая е ползването на абсолютни числа, които не засягат МРЗ към него момент, но когато сега МРЗ е 460 лв се вижда че МРЗ вече не е несеквестируем доход, дори възнаграждения до 300 лв са частично секвестируеми с 1/4 = 75 лв, Ако лицето получава МРЗ= 460 лв, секвестира се 1/3 = 138 лв, дори да получаваш 600 лв, секвестируемата част е 200 лв. Едва в т. 4 имаме абсолютно установен несеквестируем доход от 600 лв. В т. 3 несеквестируемия доход е относително определен - 1/2 част за хората които получават възнаграждение от 600 до 1200 лв - ако получавате 800 лв, несеквестируеми са 400 лв, което е с 60 лв под МРЗ. И т. н.

[nikonikov]

В този ред на мисли ще излезе, че ако В. не събере цялото вземане ще е принуден да върне събраното до прекратяването на делото на длъжника, с изключение на платеното от ТЗЛ, защото рано или късно делото ще се прекрати.

Така излиза според автора,но за щастие не съм видял съд да постанови такова решение.
С какъв иск Д по перемирано ИП ще си търси платеното от ТЗЛ по вече обезсилени ИД-я?ПО чл.55,ал.1 ЗЗД,но кой трябва да подаде иска-Д или ТЗЛ,което е платило за СИ по запорното с/е. ТЗЛ е дал на В нещо,което е трябвало да даде на Д,но не е сигурно ,че е щял да му го даде(може да е имал удръжки за глоби,липси и т.н.).И какво става,ако ТЗЛ е платил на Д,въпреки получено запорно с/е и после все пак е платил и на СИ?Значи ТЗЛ,а не Д трябва да заведе иск с/у В на осноание обезсилените ИД-я

.дори възнаграждения до 300 лв са частично секвестируеми с 1/4 = 75 лв..

Имаше такава практика,но след ТР2/2013 вече е невъзможна.В проекта за ГПК това вече е прецизирано.

Между другото какво се случва ако Д работи на 2-3 места почасово,като от всяко от тях получава по-малко от МРЗ,но общо надхвърля някой от праговете?Кой преценява кой работодател ще удържа и колко?

[lawchoice]

Според Джуандзъ /китайски философ/ "И в кривото, и в правото ще видиш висшето в природата." Питам се вярно ли е това? Ако се съди по постовете в темата, за мен отговорът е отрицателен!

[neutralen]

[quote neutralen написа:
.дори възнаграждения до 300 лв са частично секвестируеми с 1/4 = 75 лв..

Имаше такава практика,но след ТР2/2013 вече е невъзможна.В проекта за ГПК това вече е прецизираноe][/quote]
ТР № 2/2013 г относно чл. 446 ГПК е погрешно. Абсолютните числа с които си служи закона не подлежат на тълкуване. Така че доходите до 300 лв са частично несеквестируеми, дори ако получавате 200 лв, секвестируеми са 1/4=50 лв. Измишльотините на докладчика, че несеквестируем е дохода до размера на МРЗ никъде не е записан в закона. Несеквестируем е доход от пенсия, равен на МРЗ - виж чл. 446, ал.1 ГПК. Това че при сегашната редакция не се засяга МРЗ за 2008 г, която е била 220 лв, няма спор, но от това не следва, че като се увеличи МРЗ с това нараства и несеквестируемия доход - той си остава на нивото на 2008 г
Не съм чувал за проект за изменение на чл. 446 от ГПК

[manol0]

Не съм чувал за проект за изменение на чл. 446 от ГПК

Виж в сайта на НС има 4 варианта.Не съм гледал стенограмите от първото четене,да видя кои са приели.И 4-те са в смисъл,че доход под МРЗ е несеквестируем.Има и проект за чл.446а -"несеквестируем доход получен по сметка в банка"

Видях,че са публикували ТР по ТД 3/2015 на ОСГТК.Отговора на 5тия въпрос -"Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но
длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя." дава възможност за продължаване на изпълнението/давността когато няма никакви други способи-например Дл. е в чужбина и няма никакво имущество.
Така до някъде се компенсира недоразумението създадено от ТР2/2013.

[nqgol]

Това наистина е сравнително евтин способ за прекъсване на давността,но като въведат 10 год. абсолютна давност с чл.112 ЗЗД за всички задължения на физ. лица,както е проекта и Взис. пак ще остане със студената водица.Някои СИ най-напред пускат справка за наличие на сметка и после налагат запор на банковата сметка.

Може и така:намира се някой близък на Взис.,който признава вземане на Длъж. към него-10лв. примерно.Искам от СИ да изпрати запорно съобщение до този човек,той признава вземането и плаща на СИ.ПО-скъпичко е,но е по-сигурно при иск прекратяване поради давност.

[nqgol]

Новият ГПК отмени едно от порочните тълкувания на ТР2/2015 за секвестируемия доход.

Въвеждат се нови правила за несеквестируемите доходи, след като депутатите подкрепиха предложението на партия "Воля" за промени в чл. 446 от ГПК.

Ако изпълнението е върху заплата, пенсия или друг доход от труд, то кредиторът ще може да си удържа само една четвърт от сумата при месечно възнаграждение до размера на минималната работна заплата (ако няма деца) или една пета (ако има деца).

Ако длъжникът получава между една и две минимални заплати, ще му се удържа една трета част (ако е без деца) или една четвърт (ако е с деца, които издържа). Ако възнаграждението на длъжника е между две и четири работни заплати, ще му се взема една втора част или една трета част в зависимост от това дали има деца или не.

При заплата над четирикратния размер на МРЗ кредиторът има право на горницата над двукратния размер на минималната заплата или над 2.5 пъти от размера на МРЗ, в зависимост от това дали длъжникът има деца или не.

Предложението на Воля не точно така,според него пенсия до МРЗ е несеквестируема.Ще видим как е точно след публикуването в ДВ.Другите недомислици на ТР2 си остават.Пак ще трябва да се правят ремонти

[ivanov_p]

Ако е така, както е написано на практика няма да има несеквистируем минимум, ще може да се удържа дори от пенсия от 200 лв.
Абе знаех си, че Мая е наше момиче!

[neutralen]

Съгласно цитирания текст на изменението МРЗ и минималната пенсия са частично секвестируеми. Размерът на секвестируемия, респективно несеквестируемия доход е определен като дробно число - 1/4, или 1/5 - секвестируем доход . Отпада несеквестируемостта на пенсиите до размера на МРЗ.

[nqgol]

Не съм следил сесията,но предложението на Воля е:
ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или друго каквото и да е възнаграждение за труд,както и върху пенсия,чийто размер е над МРЗ,може да се удържа само:
1.Ако получава до МРЗ 1/4 ако е без деца и 1/5 ако е с деца които издържа

Ако са го приели без изменение,то пенсията до МРЗ е несеквестируема.Секвестируеми са заплатите.Така се решава и проблема,когато Д работи по няколко договора на 2-4 часа.До сега трудно се взимаше нещо,дори и общия размер да е над МРЗ.

[ivanov_p]

МРЗ не може да е критерий, защото няма задължение за държавата да я плаща на всички. Несеквестируем може да е доходът до минималното обезщетение за безработица или социални. Няма как МРЗ да е несеквестируема и то нето, което прави несеквестируема заплата от 595 лв., каквато на документ получават поне 40% от населението и която е в горния край на пенсиите. Тя може да е несеквестируема ако всичко над тази заплата е секвестируемо, а не от заплата от 1000 лв. да могат да ти вземат 120-130 лв.

[manol0]

Новият ГПК отмени едно от порочните тълкувания на ТР2/2015 за секвестируемия доход.

Въвеждат се нови правила за несеквестируемите доходи, след като депутатите подкрепиха предложението на партия "Воля" за промени в чл. 446 от ГПК.

Ако изпълнението е върху заплата, пенсия или друг доход от труд, то кредиторът ще може да си удържа само една четвърт от сумата при месечно възнаграждение до размера на минималната работна заплата (ако няма деца) или една пета (ако има деца).

Ако длъжникът получава между една и две минимални заплати, ще му се удържа една трета част (ако е без деца) или една четвърт (ако е с деца, които издържа). Ако възнаграждението на длъжника е между две и четири работни заплати, ще му се взема една втора част или една трета част в зависимост от това дали има деца или не.

При заплата над четирикратния размер на МРЗ кредиторът има право на горницата над двукратния размер на минималната заплата или над 2.5 пъти от размера на МРЗ, в зависимост от това дали длъжникът има деца или не.

Предложението на Воля не точно така,според него пенсия до МРЗ е несеквестируема.Ще видим как е точно след публикуването в ДВ.Другите недомислици на ТР2 си остават.Пак ще трябва да се правят ремонти

Това е текста в ДВ:

§ 42. В чл. 446 ал. 1 се изменя така:
„(1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.“

Така че окончателно доходите от заплати и пенсии до МРЗ са несеквестируеми. Какво се случва,ако длъжника работи на 2-3 места и на всяко от тях получава под МРЗ,но общия сбор я надвишава?Кой от платците следва да удържа?
Запазва се неравнопоставеността на частниците спрямо държава и общини ,които могат да удържат всичко над 250 лв по ДОПК.

[ivanov_p]

Какво се случва,ако....

Случва се ръст на лихвите, обезпечения и ипотеки за кредити от по няколко стотин или 2-3 хил. лв. Калкулиране в цените на всички несъбрани вземания и товаренето с тях на гражданите.