ЗУТ чл.19

[Mitaka41]

Здравейте,
Съсобственик съм на имот от 1500 кв.м.със застроена и незастроена част. Аз притежавам 1/3 идеална част. Преди години с договор за доброволна делба определихме собствеността на застроената част. Реална делба не можахме да направим, защото лицето на имота е малко. Въпросът ми е следния:
Мога ли да поискам реална делба, на съсобствения имот на два урегулирани имота, като се възползвам от чл.19 ал. 5 от ЗУТ. Основанията ми са следните:
1. Моят дял е с площ 500 кв.м.
2. Съседните сгради и моята част са свързани.
3. Моят дял от застроената част е паянтова, строена преди повече от 100 г. и не подлежи на някакъв ремонт, освен построяването на нова сграда. Има реална опасност от самосрутване с непредвидими последици, вкл. пожар.
4. Съсобственика ми не позволява построяването на нова сграда.
5. Не е приложена необходимата улична регулация

Какви документи трябва да подготвя и къде трябва да ги внеса. необходимо ли е съгласието на съсобственика.

Благодаря предварително

[georgi07]

Аз нещо не можаш да разбера.Как сте направили делба , а пишете:Преди години с договор за доброволна делба определихме собствеността на застроената част. Реална делба не можахме да направим, защото лицето на имота е малко.
Предполагам ви е известно, че при делба може изискването за лице и площ да бъде намалено с 20%.
Какво разбирате под:5. Не е приложена необходимата улична регулация .
При всички случай следва да попитате в общината.Ако е възможна делба и съсобственикът ви не желае остава да предявите иск пред съда.

[donna]

Аз нещо не можаш да разбера.Как сте направили делба , а пишете:Преди години с договор за доброволна делба определихме собствеността на застроената част. Реална делба не можахме да направим, защото лицето на имота е малко.
Предполагам ви е известно, че при делба може изискването за лице и площ да бъде намалено с 20%.
Какво разбирате под:5. Не е приложена необходимата улична регулация .
При всички случай следва да попитате в общината.Ако е възможна делба и съсобственикът ви не желае остава да предявите иск пред съда.

Предполагам че са си разделилил ползването, трябва да каже първо имота в града ли е или не е , може и да се стигне до делба на парцела ,но гр. в случая да се стигне до 3 парцела които отговарят на на изискванията на чл.19 ЗУТ.Идете първо в общината технически отдел и се поинтересувайте парцела ,който е със сгради върху него може ли реално да се подели/да са спазени изискванията за мин . площ и лице/ . Ако е възможно ,процедурата е съдебна делба след като не можете да постигнере доброволна.

[Mitaka41]

Става дума за следното:
Съсобствения имот е с площ от 1500 кв.м., а аз притежавам 1/3 идеални части. Тъй като този имот бе наследствен от нашия общ дядо и баба през 2005 г. с бротовчедката направихме доброволна делба с която определихме кой какво ще ползва от застроената площ. Не определихме обаче кой какво ще ползва от незастроената площ. Лицето на имота е малко и не отговаря на изискванията на ЗУТ и затова на онзи етап не можахме да направим реална делба. Имота се намира в малко градче близо до В.Търново. През 2007 г. направиха промяна в ЗУТ, като чл.19 бе допълнен с ал.5 която дава възможност при свързани имота да се обособяват регулирани имоти без да се спазват стандартните изисквания на ЗУТ. В моя случай имотите са свързани. Намират се на главната улица и 5 или 6 къщи са долепени една към друга.
Та въпросът ми е може ли да ползвам преференциите на чл.19, ал.5 от ЗУТ и какво трябва да направя. Моята част от застроената площ представлява паянтови постройки на повече от 110 години, които на практика не могат да се ползват, ако не се съборят и не се построи нещо наво.

[donna]

ал.5 говори за урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно високо и високо жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване в повече от два имота ,а случая като го чета не е такъв.

инъче ето ви едно определение на ВКС

ОП Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 340





гр. София, 07.05..2009 г.







Върховният касационен съд на РепубликаБългария, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди идевета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА



изслушадокладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 246/09г. и за да се произнесевзе предвид следното:



Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 568 от 08.12.08г., постановено по гр.д. № 769/08г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение № 161 от 28.05.08г. по гр.д. № 76/08г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. С. П. против Ц. В. Н., Е. К. Н. и И. К. И. иск за делба на урегулиран поземлен имот ХV-2811, 2810 в кв.15 по плана на гр. С.. П. е, че дворното място е съсобствено между страните, но че предявеният иск за делбата му е неоснователен, тъй като в него са построени две жилищни сгради, едната от които е собственост на ищеца, а другата - на ответниците и същото има характер на обща част по смисъла на чл.38 ЗС, неподлежаща на делба.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. С. П. от гр. С. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос – за допустимостта на делба на съсобствен урегулиран поземлен имот, в който съсобствениците притежават в самостоятелна собственост отделни сгради, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.

На първо място следва да се отбележи, че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на незадължителна практика на ВС и ВКС следва де се прецени дали не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.

Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. По отношение на първия поставен въпрос обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното от жалбоподателя Р № 504 от 24.11.96г. по гр.д. № 376/96г. на ВКС, І г.о., тъй като с него е разгледан друг случай, а именно когато с последващо изменение на дворищнорегулационния план от общия съсобствен парцел ****а образувани два нови парцела и личните сгради попадат във всеки от тях. В настоящия случай такова изменение на плана не е установено да е налице, поради което позоваването на това решение е неоснователно.

Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай касатортът не е изложил никакви доводи в посочените насоки, а само е цитиран законът, поради което касационно обжалване не следва де се допуска и на това основание. В допълнение следва да се отбележи, че във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и съществува изобилна съдебна практика, поради което разглеждането на настоящия спор от ВКС няма да допринесе с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

С оглед изложеното подадената от А. С. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 400 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.




О П Р Е Д Е Л И:





Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 568 от 08.12.08г., постановено по гр.д. № 769/08г. на Великотърновския окръжен съд.

О с ъ ж д а А. С. П. от гр. С. да заплати на Ц. В. Н., Е. К. Н. и И. К. И. , тримата от гр. С. сумата 400лв./четиристотин лева/ разноски.

О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:

[l____]

Позволете и аз да се намеся.

Щото май се отплеснахте в посоки, дето, май, не са правилни.
Почнахте да ръсите акъл, без да е ясно следното:

Първо –
Никак не стана ясно какъв е начина на застрояване и какъв е характера на застрояване в имота на Mitaka41.
Докато това не се изясни – не може да се приказва за чл. 19, ал. 5 от ЗУТ.

Второ -
Никак не стана ясно какво /в смисъл КОЛКО/ е лицето на имота на Mitaka41. Било малко!!! Ами вместо да се чудим дали е малко, дали е голямо, нека просто научим колко е това лице!

Трето –
Нека Mitaka41 не използва понятия които не разбира – например ‘реална делба’, ‘свързани съседни сгради’, ‘необходима улична регулация’

Преди да си говорим за доброволна или за съдебна делба, нека си изясним горните нещица, и после да даваме акъл.

Съвет към Mitaka41!!!!
Вероятно, за имота ви, имаш скици от Общината. Ами вземи ни ги покажи, де! Знаеш ли, Mitaka41, колко важно е, къде точно са сградите в имота ви?!
Покажи ни и копие от Плана за застрояване в частта му, в която попада имота ви. Без да видим Плана за застрояване - ще си губим взаимно,един на друг, времето.

Щото ако не знаем отговорите на тези ми доуточняващи въпроси, няма смисъл да си чешем езиците.

[Mitaka41]

Доста години се мъча да си изясня въпроси свързани с делба на поземлени имоти и не мога да се оправя. Но не е само в проблема, че не съм юрист, а професията ми е в областта на точните науки. Проблемът е в това, че и юристите дават противоречиви отговори. В това време от 2008 г. нещата се промениха в неблагоприятна за мен насока.
Както и да е. Някои от тези които изразиха становища по повдигнатите от мен въпроси искаха да изясня какво означава "реална делба", защото използвания от мен термин бил непрофесионален. Възможно е. Става дума за следното. Лицето на имота ни е 18 метра, като половината от него е лице на къща която е собственост на съсобственичката ми. Останалата част от лицето е 9 метра, което би могло да се раздели наполвина единствено ако се вземе предвид чл.19, ал.5 от ЗУТ, защото по цялата главна улица на градчето сградите са с ниско свързано застрояване и според тази алинея би могло да не се спазват нормите на ал. 1. Както писах, през 2003 г. направихме доброволна делба с която определихме дяловете ни: аз получих 1/3 от идеалните части, единия съсобственик 1/2, а третия-1/6. Разделихме си и застроената част, но не за ползване а, както е записано в договора: аз получавам във своя изключителна собственост западния магазин, и други паянтови постройки. До ден днешен никой адвокат не даде смислено обяснение какво означава "изключителна собственост" и какви ми са правата в такъв случай. Тъй като моя застроен дял е в окаяно състояние, реално не може да се ползва от консултациите които направих не стана ясно мога ли да направя сериозна реконструкция без да искам съгласието на съсобствениците. Несправедливо е тези сгради да не мога да реконструирам основно без съгласието на съсобствениците, да не мога да ползвам, а да плащам данъци.

[julyanvonemona]

При така описаните доуточняващи параметри възможността за съдебна делба е на двора е почти нулева, дори и предвижданията на ПУП да са за свързано застрояване.