Е с този ваш последен коментар наистина ме шашнахте. Доколкото разбрах, положението е следното. Трима съсобственици на поземлен имот учредяват право на строеж на ЕТ заедно с ид. ч. от ПС в/у земята, като уговарят, че след построяването на сградата ще станат индивидуални собственици на някои от построените в бъдеще обекти в сградата. Едновременно с това ЕТ-то се задължава да построи и сградата. Впоследствие ЕТ прехвърля учреденото му право на строеж на други пет лица заедно с ид. ч. от правото на собственост в/у земята (какво количество от правото на строеж - в цялост, само част от него или дори в повече, отколкото притежава, е друг въпрос, който също е важен, но не се отразява на направените по-долу от мен разсъждения). ЕТ-то не построява сградата, а вместо него строителна дейност започват петте други лица, станали съсобственици по силата на прехвърлителната сделка, сключили с ЕТ-то. На името на петте лица като строители има издадено разрешение за строеж (нали не греша?). Това именно разрешение за строеж е обжалвано от първоначалните трима съсобственика, вследствие на което съдът отменя издаденото разрешение за строеж. Отмяната има обратно действие - т.е. смята се, че такова разрешение за строеж никога не е издавано на въпросните пет лица. И така се стига до незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т.2, предл. 2-ро от ЗУТ. Но съгласно пар. 16, ал. 4 ЗУТ: "Незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон".
А издавано ли е и друго разрешение за строеж на името на ЕТ? То според мене, ако не страда от други пороци, ще бъде валидно и строителството, макар и вършено от други лица, няма да бъде незаконно на основание липса на действително разрешение за строеж. Изобщо цялата тази съдебна одисея с жаленето на разрешението за строеж, издадено на петте лица, е била излишна, защото всички са искали да се построи сградата, а именно обжалването на разрешението за строеж е насочено точно да попречи това да се случи. Но каквото било, било. Не разбрах дали за сградата има издадено удостоверение за груб строеж. Защото, ако няма достигнат етап "груб строеж", а очевидно са изминали повече от пет години от учредването на първото право на строеж, тогава построеното става общо на съсосбствениците на земята, т.е. общо м/у всичките осем собственика на земята при съответните им квоти. Това, че сградата е достигнала "груб строеж" по някое време, не означава, че това се е случило в рамките на изискуемите от закона пет години.
Освен това съгласно чл. 153, ал. 2 ЗУТ: "Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от неговото издаване не е започнало строителството или когато в продължение на 5 години от издаването му не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите. Това се установява писмено от органа, който го е издал." А съгласно ал. 3: "Строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си по смисъла на ал. 2, могат да бъдат осъществени след презаверяване на разрешението за строеж. Когато разрешението за строеж не бъде презаверено в едногодишен срок, одобреният проект губи правно действие."
Ако обаче сградата е изградена на "груб строеж" (построени са стените + покрива)в рамките на петте години от учр. на праваото на строеж, тогава, трябва да се види дали построеното е в същия обем съгласно учр. право на строеж. Построеното в повече става общо м/у осемте съсобственици на земята и тази общност може да бъде ликвидирана или чрез делба, или чрез прехвърляне на съответните ид. ч. от м/у съсобствениците.
Накратко трябва да приключите цялата процедура по узаконяване на строежа, ако действително той е незаконен, и след това, ако построеното е в рамките на уговореното, всеки става собственик на съответния индивидуален обект в сградата така, както е било договорено. Довършителните работи вече трябва да се разберат помежду си съсобствениците как ще се извършват и заплащат. А относно търсенето на някаква отговорност от наследниците на ЕТ за неизпълнението по договора за строителство, давността за такъв иск отдавна е изтекла. Просто се откажете.
Колкото до вашето предложение "купувачите (предполагам петте лица, на които ЕТ-то е прехвърлило правото си на строеж) да купят апартаментите", това няма как да стане. Те са станали собственици на "апартаментите" по силата на прехвъленото им право на строеж от ЕТ-то в момента на достигането на грубия строеж. Ако ли пък грубият строеж не е достигнат в рамките на петте години от неговото учредяване от първоначалните съсобствници на ЕТ-то, то тогава всичките осем съсобственици се общи собственици на построената сграда.
Толкова от мене. Надявам се да не се съм изопачил много фактите по казуса.
