Чл. 166, ал. 1 АПК ВЪПРОС

[NoNameFor]

Здравейте, моля, ако някой има мнение по конктетния казус, да го сподели.
Благодаря преварително.
През 2005 г. е издадено Разрешително ..... за промишлени води. Разрешителното е обжалвано пред 3 и 5-членен състав на ВАС, като и двата състава оставят в сила издаденото Разрешително.
Решението на 5-членен състав на ВАС е от 2007 г.
Скокът на издаденото Разрешително е 5 години.
Във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от АПК, моля да определите оставащия срок за действие на Разрешителното.

[prof_prof]

ИАА влизат в сила от момента, в който са станали окончателни

[advokat__nikolov]

Колега, prof_prof, Вашето твърдение противоречи както на материалния, така и на процесуалния закон.

Индивидуалните административни актове влизат в сила тогава, когато бъдат съобщени на адресатите си.

В този случай се известни два различни случая:

Първо, когато ИАА бъде изготвен, той влиза сила, но само за административния орган, който го е издал. Второ, както отбелязахме и по-горе, за адресатите, ИАА, влизат в правно действие само когато им бъдат съобщени.

[kalahan2008]

Индивидуалните административни актове влизат в сила тогава, когато бъдат съобщени на адресатите си.

Това в кой закон го пише? И кой член? Да не би да е по камбоджанския АПК

[palimsest]

Колега, prof_prof, Вашето твърдение противоречи както на материалния, така и на процесуалния закон.

Индивидуалните административни актове влизат в сила тогава, когато бъдат съобщени на адресатите си.

В този случай се известни два различни случая:

Първо, когато ИАА бъде изготвен, той влиза сила, но само за административния орган, който го е издал. Второ, както отбелязахме и по-горе, за адресатите, ИАА, влизат в правно действие само когато им бъдат съобщени.

Няма да ти се отрази зле да прочетеш нещо по въпроса,докато си окъснеш от студентската книжка странцитата с подписа на ас. Вълкадинова,тя като прочете,какво твори оценяван от нея с 6 ца студент,бил той и с психологични отклонения, ще се засрами...

[kalahan2008]

palimsest, ти остави, ами и любимият на Николов проф. Воденичаров има голяма вероятност да научи за неговите поразии.

[Гост.]

Аааа, стига сте го гълчили- ИАА не е влязъл в сила щом страната не е уведомена.
Каква ти 5 членка значи тука?... има и по-висша институция/ малей ми тя доста височко.... няма връщане после/- Николов И там би жалил. Та в този ред на негови мисли- право е човечето- не е съобщено на страните, ерго- не е влязло в сила.
Мда... прозрях- това хм ИАА нямат никакъв стабилитет
Благодарско Николов, научих днес нещичко и от теб...Жив и здрав да си.

п.п. Познавам още студенти от ЮЗУ/ или поне контактувам с тях/ май изпитчето по адм. право и процес нещо ...а? Сега във втори курс ще настане закъсация... и цялата правна литература дали ще може да помогне- неизвестност...

[system]

Мисля, че този спор е породен по-скоро от употребата на различни понятия в кодекса. Съгласно чл. 90 ал. 1 от АПК, ИАА не се изпълняват преди да са изтекли сроковете за тяхното обжалване (уф как го мразя този термин "оспорване"), а при жалба или протест - до решавдане на въпроса от съответния орган. А чл. 166 ал. 1 от АПК урежда спиратено на изпълнението на обжалвания по съдебен ред административен акт. И двата текста навеждат на извод, че административният акт е влязъл в сила, но не се изпълнява (чл. 90 ал. 1) или изпълнението му, вече започнало, се спира (чл. 166 ал. 1) - иначе кодексът изрично би прогласил "АА влизат в сила, след като са изтекли сроковете за тяхното обж ... ооопс ... оспорване, или след отхвърлянето на жалбите ..." нещо от този сорт. В този смисъл, отметката на Николов не е съвсем лишена от основание.
На практика обаче да изтичането на тези срокове или до произнасянето на компетентните органи по "оспорването", имаме невлязъл в сила административен акт. Горното следва донякъде от текста на чл. 268 т. 1 от АПК: "Изпълнителни основания по този кодекс са влезли в сила или подлежащи на предварително изпълнение ... индивидуални или общи административни актове". Под "влезли в сила" следва да се разбира тези ИАА, за които сроковете за обжалване са изтекли или жалбите срещу тях са отхвърлени от по-горестоящия административен орган и/или от съда (за ОАА - само от по-горестоящия адм. орган, тъй като съдебното обжалване не спира тяхното изпълнение - чл. 180 ал. 1 АПК).
Дано не съм объркал конците с административното право. Карам я повече на спомени

[Гост.]

Колега, моите уважения / исках да ви отговоря по-рано на забележката, но нещо важно..../.
За коректност-фактите са следните

През 2005 г. е издадено Разрешително ..... за промишлени води. Разрешителното е обжалвано пред 3 и 5-членен състав на ВАС, като и двата състава оставят в сила издаденото Разрешително.
Решението на 5-членен състав на ВАС е от 2007 г.

5 членката е последна инстанция,/ която потвърждава решението на тричленката/ - пред кого ще се жали?
В подкрепа на думите на Николов-не влиза в сила докато не бъде съобщено на страните...
Не възразявам да ме поправят, когато съм сбъркала нещо...но в случая нямам грешка и подкрепям изцяло написаното от колегата проф- проф!
И според мен ИАА е окончателен от дата на постановяване решението на ВАС-5чл. състав, а не от дата на връчване обявлението, че е изготвено....

[kalahan2008]

Както посочи колегата system, именно чл. 268 сочи, че влезли в сила са съдебните решения, които НЕ подлежат на предварително изпълнение ("изпълнителни основания по този закон са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение ..."), т.е. докато трае процедурата по оспорване, те не влизат в сила (арг и чл. 90, ал. 1).

[Гост.]

Не мога да разбера- поста ти към мен ли е насочен?

[kalahan2008]

Не, към Николов, разбира се.

[system]

За мен обаче остава нерешен конкретният практически проблем: откога започва да тече срокът на разрешението: от датата на издаването му или от датата на влизането му в сила ?
Влизам в зала. Ще се включа пак. Спорен ден на всички !

[advokat__nikolov]

Калахане, моите уважения, но, как да ти кажа, слабичък си по тая материя. Какво да ти соча, айде вземи по прочети малко.

Към Систем

Колега, разпоредбите на чл. 166 и чл.90 имат правен смисъл за адресатите едва когато последните бъдат уведомени за издаването им. Когато това стане, те, актовете, естествено, не се изпълняват,(изкл. a priori) до изтичането на съответните срокове за оспорване, но пък, от друга страна, имат правно действие. Именно правното действие на административния акт "задейства" разпоредбите на АПК, разбира се, от гледна точка на адреатите, защото, както се отбеляза, административните актове, влизат в сила в един момент за административния орган, а в друг-за адресатите на административните актове.

Ето защо чл. 61 АПК въвежда задължението на административния орган да уведоми адресатите за издаването на административните актове. И оттук, ако няма уведомяване чл.90 е неприложим. Чл. 90 има предвид, че адресатът е уведомен за издаването на административния акт.
Най-после, сроковете за обжалване започват да текат от момента на уведомяването на адресата за издаването на административния акт/ във вр. чл. 90/


Калахене, колкото и опит да има някой си, АПК е издаден 2006 г. Предишният опит, преди тая година, по тази материя е безсмислен. Някои просто си остават ЗАП-аджии и ЗВАС-аджии.И сега тепърва се запознават с модните тенденции в административния процес, а именно АПК.
Така че, колкото и да знае проф_проф по административен процес, според АПК, толкова и аз, ако не и по-добър, защото много добре съм запознат с тази материя, колкото и да не ти се иска.И не можеш да твърдиш, че някой е добър, поради факта, че цял живот се занимавал с административно право, и на тази основа този някой да твърди безумни неща, които противоречат на добрите нрави, които грубо противоречат на материалния и процесуалния закон.
Има хора, които цял живот, примерно, са били лозаровинари, но не означава, че правят хубаво и качествени вино.И недей ми съди за книгата по корицата.

Поздрави на изключителния Систем. Голяма работа е !
Поздрави и на съдиите от Административен съд-Плевен. Съдия Данева е номер 1.

[kalahan2008]

Николов, сам не осъзнаваш колко обиждаш себе си с нападките срещу prof_prof...ти си възпитаник на проф. Воденичаров...Само този жокер ще ти дам Дано се сетиш какво имам предвид.
http://www.sac.government.bg/home.nsf/v ... enDocument
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1
София, 14 януари 2008 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите, в съдебно заседание на 06 ноември 2007 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
ВЕНЕТА МАРКОВСКА
СТЕФКА СТОЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:
НИКОЛАЙ УРУМОВ
СВЕТЛА ПЕТКОВА
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пенка Иванова 30. Здравка Шуменска
2. Иван Трендафилов 31. Йовка Дражева
3. Дима Йорданова 32. Ваня Анчева
4. Бисерка Коцева 33. Светлозара Анчева
5. Мария Костова 34. Галина Солакова
6. Александър Еленков 35. Галина Карагьозова
7. Веселинка Кълова 36. Диана Гърбатова
8. Веселина Тенева 37. Татяна Хинова
9. Йорданка Костова 38. Юлия Ковачева
10. Нина Докторова 39. Джузепе Роджери
11. Марина Михайлова 40. Марияна Дечева
12. Славка Найденова 41. Маруся Димитрова
13. Наталия Марчева 42. Анна Димитрова
14. Елена Златинова 43. Теодора Николова
15. Ваня Пунева 44. Милена Златкова
16. Милка Панчева 45. Атанаска Дишева
17. Виолета Ковачева 46. Таня Вачева
18. Ангел Калинов 47. Иван Раденков
19. Жанета Петрова 48. Румяна Монова
20. Георги Ангелов 49. Илияна Дойчева
21. Захаринка Тодорова 50. Виолета Главинова
22. Аделина Ковачева 51. Георги Георгиев
23. Румяна Папазова 52. Мариета Милева
24. Галина Матейска 53. Емилия Миткова
25. Диана Добрева 54. Искра Александрова
26. Галя Костова 55. Тодор Тодоров
27. Надежда Джелепова 56. Донка Чакърова
28. Галина Христова 57. Марио Димитров
29. Таня Радкова

при секретаря Нина Спасова и с участието на заместника на главния прокурор при Върховната административна прокуратура Митьо Марков, разгледа тълкувателно дело № 19/2007 г., докладвано от съдия Светлана Йонкова.

Председателят на Върховния административен съд на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е направил искане до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса: "Подлежат ли на касационно обжалване решенията на административните съдилища, с които са се произнесли по жалби срещу решения и заповеди за одобряване или изменение на устройствени планове по Закона за устройство на територията?"
В искането се посочва, че в съдебната практика има противоречиви становища по прилагането на чл. 132, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 136, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според едното от тях решенията на административните съдилища, с които са се произнесли по жалби срещу решения и заповеди за одобряване или изменение на устройствени планове, не подлежат на касационно обжалване, тъй като съгласно чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ устройствените планове влизат в сила от датата на потвърждаването им от компетентния съд, чието решение е окончателно. По силата на чл. 215, ал. 1 ЗУТ компетентният съд е съответният административен съд и неговото решение не подлежи на касационно обжалване. Според другото становище, при граматическото, логическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ се налага заключението, че тя не въвежда ограничение за касационно обжалване на решенията на административните съдилища, постановени по жалби срещу актове, с които се одобряват или изменят устройствени планове. Смисълът, който точно съответства на волята на законодателя, е, че устройствените планове влизат в сила тогава, когато бъде изчерпана възможността за съдебен контрол, който е двуинстанционен. Понятието "компетентен съд" е общо, като този съд може да бъде първоинстанционният съд, когато решението му не е било обжалвано или е оставено в сила от втората инстанция, и решението на второинстанционния съд, когато отменя решението на първата инстанция и решава спора по същество.
Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :
Законът за устройство на територията урежда обществените отношения, свързани с устройство на територията, с режима на ограничение на собствеността за устройствени цели, с инвестиционното проектиране и строителството в Република България.
Устройствените планове са актове по устройство на територията. Съдебният контрол върху актовете по устройство на територията е регламентиран в глава деветнадесета ЗУТ "Съдебен контрол върху административните актове по устройство на територията". По силата на чл. 213 ЗУТ съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 215, ал.1 ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон могат да се обжалват пред съответния административен съд. В главата, регламентираща съдебния контрол върху актовете по устройство на територията, не се съдържат правила относно функционалната (инстанционната) компетентност.
Административнопроцесуалният кодекс в чл. 131 установява двуинстанционност на съдебните производства по този кодекс, освен когато в него или в друг закон е установено друго.
Специалната норма на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ предвижда устройствените планове да влизат в сила от датата на потвърждаването им от компетентният съд, чието решение е окончателно. С тази разпоредба е установено едноинстанционно съдебно производство за разглеждане на жалбите срещу актовете за одобряването или изменението им. В чл. 215, ал. 1 ЗУТ изрично е определена компетентността на съдилищата, разглеждащи спорове по този закон - това е съответният административен съд (до влизане в сила на АПК съответният окръжен съд и Софийски градски съд). Административният съд разглежда жалбите и се произнася по съществото на спора. Предмет на проверка в касационното производство е законосъобразността на решението на първоинстанционния съд (чл.208 и 209 АПК) и касационният съд не може да бъде компетентен съд по смисъла на чл.132, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Същото следва и по аргумент от чл. 133 АПК, към който препраща чл. 219, ал.1 ЗУТ, в който употребеното от законодателя понятие "компетентен съд" се отнася за административния съд. Посочената разпоредба има за цел да придаде "окончателност" на решението на административния съд, на което тази окончателност липсва. Касационното решение бездруго е окончателно съгласно чл. 223 АПК (чл. 5, т. 4 ЗВАС, отм.). Достатъчно би било разпореждане, че устройствените планове влизат в сила от потвърждаването им с влязло в сила решение на съда, без да се прави разграничение във функционалната му компетентност. Изричното посочване на компетентния съд сочи,че целта на закона е друга.
Посочените по-горе съображения са относими и към решенията и заповедите, с които се одобрява изменение на влезли в сила устройствени планове. По отношение на влизането на тези актове в сила чл. 136, ал. 1 ЗУТ (Изм. - ДВ, бр.65 от 2003 г.) препраща към глава седма, раздел трети, където се намира нормата на чл. 132, ал. 1 ,т. 3. В тази глава, озаглавена "Създаване, одобряване и изменение на устройствени схеми и планове", законодателят е поставил всички норми, които изключват или ограничават съдебния контрол върху актовете, с които се одобряват или изменят устройствените планове. С чл.127, ал.6 и 10 ЗУТ е изключен съдебният контрол върху решенията и заповедите за одобряване на общи устройствени планове. С разпоредбата на чл.131, ал. 1 и 2 ЗУТ и очертания от нея изключително стеснен кръг на заинтересувани лица, устройствените планове са обжалваеми само в посочените в чл.131, ал. 2 пет хипотези. Систематично мястото в тази глава на закона е и на разпоредбите на чл.132, ал. 1, т. 3 и чл. 136, ал. 1 ЗУТ, ограничаващи съдебния контрол до една инстанция по отношение на решенията и заповедите за одобряване или изменение на устройствените планове.
Инстанционността на съдебното производство не може да бъде поставяна в зависимост от изхода на делото при разрешаване на съдебни спорове с еднакъв предмет. При отмяна на устройствен план с решение на съда административният орган издава нов, който подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на потвърждаването му от компетентния съд с окончателно решение. Целта на съдебното обжалване е защита на правата, независимо дали те са засегнати от издадения план или от отказа да бъде издаден такъв. Съдебното решение срещу акт, с който е одобрен или изменен устройствен план или срещу отказа да бъде издаден такъв акт , независимо какво е по резултата му, не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд

Р Е Ш И :

Решенията на административните съдилища, с които се произнасят по жалби срещу решения и заповеди за одобряване или изменение на устройствени планове по Закона за устройство на територията, не подлежат на касационно обжалване.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИИТЕ:

МАРИЯ КОСТОВА, МАРИНА МИХАЙЛОВА, ЖАНЕТА ПЕТРОВА, ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА, АТАНАСКА ДИШЕВА, ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА, ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА


Не сме съгласни с тълкувателното решение, прието с мнозинството на съдиите от Общото събрание на Върховния административен съд, и считаме, че решенията на административните съдилища, с които са се произнесли по жалби срещу заповеди и решения за одобряване или изменение на устройствени планове по Закона за устройство на територията (ЗУТ), подлежат на касационно обжалване.
Въз основа на резултатите от граматическото, логическото и систематическото тълкуване на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ може да се направи извод, че разпоредбата не въвежда ограничение за касационното обжалване на решенията на окръжния (административния) съд, постановени по повод обжалването на актове, с които се одобряват или изменят устройствени планове.
Индивидуални административни актове по смисъла на чл. 214 ЗУТ са: актовете за устройство на територията по чл. 1 от закона, между които и устройствените планове, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати; актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации; актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Въпросите, свързани с обжалването на издаваните по този закон индивидуални административни актове, са уредени в глава деветнадесета "Съдебен контрол на индивидуалните административни актове по устройство на територията", където не е предвидено изключение от правилото за двуинстанционно разглеждане на делата, образувани по жалба срещу актове, издадени по Закона за устройство на територията.
Устройствените планове влизат в сила веднага, ако не са обжалвани или не подлежат на обжалване. В случаите, когато има подадена жалба, плановете влизат в сила при постановяването на окончателно съдебно решение, с което се потвърждават техните предвиждания. Съобразно чл. 208 АПК съдебният контрол по административни дела се упражнява на две инстанции, така че окончателно може да е решението на първоинстанционния съд, ако не е било обжалвано или е било оставено в сила от втората инстанция, а също и решението на втората инстанция, с което тя отменя решението на първоинстанционния съд и решава спора по същество. Поради това в текста на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ е използвано общото понятие "компетентния съд". Компетентните съдилища от системата на административното правосъдие са административните съдилища и Върховния административен съд, който разглежда като първа инстанция актове, определени със закон, и като касационна инстанция - обжалваните актове по дела на административните съдилища и актове по дела на тричленен състав на Върховния административен съд. Всяко изключение от възприетия принцип за двуинстанционност на производствата по обжалване на административни актове се урежда изрично, което означава, че изключенията не биха могли да се извеждат по тълкувателен път. Буквалният прочит на закона, който е в основата на възприетото от мнозинството на съдиите разбиране, не води до оня смисъл, който се извлича при тълкуването на нормата в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби и целта на тълкувания акт. Нормата на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ не може да се нарече специална спрямо общите разпоредби, тъй като няма за предмет въпросите на съдебното обжалване, а определя момента на влизане в сила на устройствените планове. Не би могло да се приеме, че Законът за устройство на територията предвижда отклонение от уредбата на съдебното обжалване, тъй като естеството на обществените отношения, които той регулира, не изисква такъв подход. Устройствените планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища, при което всички, последващо издадени административни актове, следва да се съобразяват с техните предвиждания. Важността на обществените отношения, които възникват при тяхното прилагане, предполага и възможност за упражняване на съдебен контрол в рамките на предвидените за делата от административен характер две инстанции, като гаранция за законност на създадените с устройствените планове технически и правни положения.
Както беше отбелязано, въпросите на съдебния контрол за законосъобразност са уредени в глава деветнадесета „Съдебен контрол на индивидуалните административни актове” по устройство на територията, като случаите, в които той е ограничен, са посочени изрично. В тези случаи се изключва напълно прякото обжалване на административните актове, като никъде не става дума за изключване само на касационното обжалване. Това още повече затруднява приемането на тезата, че строежът на нормативния акт е бил нарушен поради редакционна грешка, при което разпоредба, изключваща възможността за касационно обжалване на решенията, постановени по жалби срещу устройствени планове, се е оказала в глава седма „Създаване, одобряване и изменение на устройствените схеми и планове” и е била инкорпорирана в текст с различен предмет и съдържание.
Споделеното от мнозинството на съдиите разбиране по прилагането на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ влиза в противоречие и с разпоредбата на чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 219, ал. 3 ЗУТ за неуредените в глава деветнадесета "Съдебен контрол на индивидуалните административни актове по устройство на територията", въпроси се прилага Административнопроцесуалният кодекс, което означава, че гражданите и организациите имат право да подадат касационни жалби срещу решенията на административните /окръжните съдилища/, с които те са се произнесли по законосъобразността на одобрените или изменените от административните органи устройствени планове.

[Quicksilver]

Решението на 5-членен състав на ВАС е от 2007 г.
Скокът на издаденото Разрешително е 5 години... моля да определите оставащия срок за действие на Разрешителното.

2007 + 5 = 2012г. Дотогава

[advokat__nikolov]

Калахане, аз от къде да знам кой какъв е. Всички се крият.

Ако проф_проф е Лорд Върховен съдия евала. Даже супер ! Уважавам много Върховни съдии. В този ред на мисли, всеки може да сгреши. Аз, естесвено, като юрист държа на мнението си и винаги съм го правил. Но не мога да се съглася с с подобни твърдения.

Да, вярно, аз съм възпитаник на проф. Воденичаров, който много уважавам. Освен това, професорът е доктор по право и професор по административно право и административен процес. Той много държи на тези дисциплини и като негов възпитаник, трябва много добре да познавам материята по тази проблематика. И не случайно отделих цялото си време да вникна много внимателно в административния процес. Превърнах се в голям почитател да тази академична дисциплина, просто защото ми стана много интересно и защото, все пак, говорим за изпълнително-разпоредителната дейност на държавата.


С най-добри намерения към Лорд Върховната съдийка !

[kalahan2008]

Аз друго имах предвид, а то какво излезе...

[system]

Моите уважения към колегата kalahan2008, но мисля, че точно примерът с чл. 132 ал. 1 т. 3 от ЗУТ и това тълкувателно решение не е много подходящ. ЗУТ е специален закон (по "специалната клауза" , каквото, излишно според мен разграничение прави Д. Димитров), а и е приет и в сила преди АПК. Уредбата на ИАА в двата нормативни акта се разминават. Освен това, докомлкото си спомням, подобна уредба на точните моменти на "влизане в сила" има изрично само за устройствените планове - чл. 132 ал. 1 от ЗУТ, и мълчаливо - за разрешенията за строеж - чл. 156 изр. 2 от ЗУТ.
Не споря с kalahan2008 и поддържам това, което казах. Просто мисля, че уредбата на ЗУТ е твърде специфична, за да се извлече от споменатите текстове заключение за влизането в сила на административните актове в общия административен процес.
Поправете ме ако греша. Вече съм в друга материя, а в административното право оставам като любител .

[kalahan2008]

Дадох само пример със ЗУТ. Примери могат да се дадат и за други специални закони, напр. ЗВСЗГФ (чл. 13а, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 5); чл. 17, ал. 7 и чл. 19 ЗСПЗЗ; чл. 49, ал. 5 ЗКИР, чл. 211л от Закона за митниците, чл. 133, ал. 2, б. "б" , чл. 232, ал.2 и чл. 259, ал. 10, вр. чл. 266 ДОПК и др.
Всички специални закони изхождат от логиката, че ИАА влиза в сила, след като се изчерпят възможностите за обжалването му. ЗКИР напр. дори изрично препраща към АПК. Така че аргументът, че почти всички специални закони били приети по реда на предишния ЗАП, а не по сегашния АПК, не могат да се възприемат - логиката и на АПК, и на стария ЗАП е еднаква и няма промяна в идеята на законодателя, каквото се опитва да ни убеди Николов.