forum.lex.bg

Подписване на акт от пълномощник (а не от нарушителя), абсолютно основание ли е за отмяна на наказателното постановление? (съгласно чл. 52, ал. 2 ЗАНН)

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) (1) Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.
(2) Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.
(3) Когато не може да се установи самоличността на нарушителя от актосъставителя, тя се установява от най-близкия народен съвет или поделение на Министерството на вътрешните работи.
(4) Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинския народен съвет по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.
(5) При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
(6) Когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.

В случая мисля, че не е приложим и чл. 160 НПК, вр с препращането от чл. 81, ал. 1 ЗАНН, тъй като процедурата по предявяване е уредена изрично в ЗАНН.

Успех!!!

Зависи кой е нарушитерля. В нормативните актове, където е предвидено и налагането на имуществени санкции нарушител може да бъде и юридическо лице. Друг е въпроса, че чл. 83 от ЗАНН говори за неизпълнение на задължения към държавата, а не за административни нарушения. При последните задължително трябва да е налице субективния елемент, какъвто ЮЛ няма. Практиката обаче възприе, че такива нарушения могат да се извършват и от ЮЛ /превртатно тълкуване на чл. 83 и в противоречие със понятието адм. нар. в ЗАНН/ и както казах на тях не се налага глоба а имуществена санкция. Тъй като ЗАНН не регламентира как се връчва и подписва акт на търговци е възприето, че той трябва да е подписан от лице, което може да представлява дружеството, било то управляващ или пълномощник-поне такава е съдебната практика.

"Чл.12 ЗАНН: Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани".
Много ми е интересно как ще се превъзпита и предупреди едно юридическо лице? И имуществената санкция, колега, не е възприета от практиката, а изрично уредена в ЗАНН и специалните закони. ЗАНН си е шантав закон, за мене абсолютно противоконституционен. Между другото, направих това възражение през 2002г при обжалване на НП. Съдията мисли 4 месеца. Не го възприе. Сега съм хвърлил въдицата по три дела. По две от тях чакам решения, вече три седмици. Ще ви уведомя за резултата, ако проявявате интерес.
Вие случайно да знаете друга процедура освен тази в ЗАНН, при която пред съда се явява при обжалване друг ПРАВОРАЗДАВАТЕЛЕН ОРГАН/ наказващия орган/. Като какъв? Като страна ли, като що ли? Ами актосъставителя и свидетеля? И къде е триинстанционното съдебно обжалване? Къде е съда, който правораздава по извършеното административно нарушение? И какъв е административнонаказващия орган - съд ли, изпълнителна власт ли? И НАЙ-ВЕЧЕ - какво от това, че Конституцията има непосредствено действие? Въобще, да ви кажа, решил съм да стигна до абсолютния край. Дано преди това ЗАНН не бъде отменен, та да се наслаждавам на победата си.

КОЛЕГА никой не спори, че ИС не е уредена в специалните закони. Въпроса е, че ЗАНН говори за неизпълнение на задължения към държавата, а в специалните закони имуществената санкция се предвижда за административно нарушение /в някои се споменава само думата "нарушение"/. Административното нарушение има четири елемента, както и престъплението. Един от тях е субективния, който не може да присъства при деяния, при които субекта на извършването им е ЮЛ, т.е. тези деяния не може да се квалифицират като административно нарушение и не се припокриват с понятието за него.
Административните нарушения и престъпленията се различават само по обществената им опасност-критерия, по който законодателя е визирал едните в НК, а другите в съответните закони. Ако разпоредбата /понятието/ за това що е административно нарушение визира, че и извършеното от ЮЛ е такова, то трябва да има и промяна в понятието за престъплението. Имам предвид субект на него да може да бъде и ЮЛ, а не управителя му да кажем. Затова нещата си се карат ей такаи има противоречие м/у понятието ад. нар. в ЗАНН и практиката, в съответните нормативни актове да се визира възможност и ЮЛ да са субект на ад. нар.