Това, което прави впечатление е действително разграничаване на няколко хипотези в мотивите, което е абсолютно приемливо, и никакво разграничаване в приетия текст, което ми звучи: "Искахме да направим това, защото..., но ето какво излезе...
- от ал.2 не виждам кой ще се ползва, при условие че става дума за имоти с предвидено, но нереализирано предназначение за защитените сега обществени обекти и променено такова от възстановените собственици, но на практика със същото предназначение. Не знам случай, в който ПУП на възстановен имот е променен с предвиждане за застрояване на обществени обекти - имах възможност да видя само такова предложение на възстановени собственици, които освен жилищно строителство, пожелаха да построят детска градина върху имотите си (преди възстановяването на собствеността предназначението на имотите е било именно такова), но предложението им не беше прието в тази част.
Освен това прави впечатление, че в текста на проекта изброяването на всички досегашни изменения на ЗУТ (под заглавието), отсъства направеното такова от 23.01.2009 г) - доста грозно, като се има предвид, че именно НС е приело и тези изменения, а не си ги е отчело в проекта.
Публикуваният тук проект с мотивите е свален от страницата на НС (посоченият статус е "приет", все още не е обнародван.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект
З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията
(Обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.,
бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и
105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53
и 61 от 2007 г. и бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г.)
§ 1. В чл. 9 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Промяна на предназначението на поземлени имоти или на части от поземлени имоти, които са отредени съгласно действащ подробен устройствен план за обществени обекти на образованието, здравеопазването или културата, може да се извършва само след съгласие съответно на министъра на образованието и науката, министъра на здравеопазването или на министъра на културата.
(5) Преди да вземе решение по ал. 4, съответният министър изисква становище от ръководителя на обществения обект на образованието, здравеопазването или културата.”
§ 2. Създава се чл. 39а:
„Чл. 39а. Промяна на предназначението на сграда или на част от сграда - обществен обект на образованието, здравеопазването или културата, за други нужди може да се извършва само след съгласие съответно на министъра на образованието и науката, министъра на здравеопазването или на министъра на културата.”
§ 3. В чл. 62а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 2 се изменя така:
„2. общинския съвет с решение, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците, след съгласието на министъра на околната среда и водите - в останалите случаи.”
2. В ал. 5 се създава изречение второ:
„В тези случаи се прилага разпоредбата на ал. 3.”
§ 4. В чл. 134, ал. 4 се създава т. 3:
„3. промяна на предназначението на поземлени имоти или на части от поземлени имоти, на сгради или на части от сгради, които са отредени съгласно действащи подробни устройствени планове за обществени обекти на образованието, здравеопазването или културата, освен в случаите по чл. 9, ал. 4 и по чл. 39а.”
§ 5. Създава се чл. 136а:
„Чл. 136а. Изменения на подробните устройствени планове относно поземлени имоти или части от поземлени имоти, сгради или части от сгради, отредени за обществени обекти на образованието, здравеопазването и културата, се приемат по предвидения в този закон ред след съгласие съответно на министъра на образованието и науката, министъра на здравеопазването или на министъра на културата.”
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 6. (1) За срок 3 години от влизането в сила на този закон се спира прилагането на действащите подробни устройствени планове в частите им за имоти, собствеността върху които е възстановена, ако собствеността е възстановена върху обществени обекти на образованието, здравеопазването или културата и с последващ подробен устройствен план това предназначение е било променено за други нужди.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато за тези имоти е налице влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ застрояване на обекти, чието предназначение е за нуждите на обществени обекти на образованието, здравеопазването или културата, като въз основа на този план към момента на влизането в сила на този закон са съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, издадено е разрешение за строеж и са започнали строителни работи.
§ 7. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от
1996 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. - бр. 38 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 45 от
2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г. и бр. 52 и 54 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7 се създава ал. 4:
„(4) Собствеността върху имоти - държавна собственост, които са обществени обекти на образованието, здравеопазването или културата по смисъла на Закона за устройство на територията, не може да бъде възстановявана на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници и правоприемници.”
2. В чл. 32 се създава ал. 4:
„(4) Държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, по ал. 1 е винаги налице, когато имот или част от имот се отчуждава за нуждите на обществени обекти на образованието, здравеопазването или културата.”
3. В чл. 33:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) Подробният устройствен план - основание за отчуждаване, се приема от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и се утвърждава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 8. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от
1996 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от
2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г., бр. 59, 63 и 92 от 2007 г. и
бр. 54, 70 и 100 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7 се създава ал. 4:
„(4) Собствеността върху имоти - общинска собственост, които са обществени обекти на образованието, здравеопазването или културата по смисъла на Закона за устройство на територията, не може да бъде възстановявана на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници и правоприемници.”
2. В чл. 21:
а) алинея 6 се изменя така:
„(6) Подробният устройствен план - основание за отчуждаване, се приема от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и се утвърждава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”;
б) създава се ал. 7:
„(7) Общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, по ал. 1 е винаги налице, когато имот или част от имот се отчуждава за нуждите на обществени обекти на образованието, здравеопазването или културата.”
Законът е приет от XL Народно събрание на …………………… 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(Георги Пирински)
М О Т И В И
към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията
Предлаганите законодателни промени имат за цел да уредят механизми за разрешаване на основни проблеми, възникнали в резултат от реституцията на имоти, попадащи на територията на обществени обекти на образованието, здравеопазването и културата, както и за закрила на зелените площи.
Като обществени обекти на образованието, здравеопазването и културата биха могли да бъдат определени всички поземлени имоти, сгради и съоръжения, които са предназначени за задоволяване на обществени образователни, здравни и културни нужди. Тези обекти именно защото са предназначени за задоволяване на важна обществена потребност, в общия случай са публична държавна или общинска собственост. Въпреки това приложената реституция в Република България засегна немалка част от имотите, предназначени и използвани за обекти за образованието, здравеопазването и културата. В резултат се стига до конкуренция на важни и закриляни от Конституцията блага – частната собственост, от една страна, и образованието, здравеопазването и културата, от друга страна, а често и до трудноприемливи житейски хипотези.
Съществуващите проблеми в зависимост от естеството си могат да бъдат обособени в четири групи:
1. Имоти, предназначени за обществени обекти на образованието, здравеопазването и културата, по отношение на които в бъдеще биха могли да бъдат удовлетворени реституционни претенции.
2. Реституирани недвижими имоти, предназначени за обществени обекти на образованието, здравеопазването и културата, за които все още не е влязла в сила промяна на подробния устройствен план за отреждането им за други нужди.
3. Реституирани недвижими имоти, предназначени за обществени обекти на образованието, здравеопазването и културата, на които с влязла в сила промяна в подробния устройствен план е променено предназначението, но все още не са започнали строителни дейности.
4. Реституирани недвижими имоти, предназначени за обществени обекти на образованието, здравеопазването и културата, в които строителните дейности са реализирани или поне са започнали (съгласувани и одобрени са инвестиционни проекти, издадено е разрешение за строеж и реално са започнали строителни работи).
За решаване на тези групи въпроси е възприет диференциран подход, отчитащ правата на частните собственици, но и допускащ, че са възможни ограничения в правомощията на собственика, когато важни обществени интереси налагат това. Предложените мерки въвеждат защитен режим относно обществените обекти на образованието, здравеопазването и културата, подобен на съществуващия вече в законодателството относно други територии, нуждаещи се от закрила. Непосредствената цел на промените е защита на обществения интерес от развитие на образованието, здравеопазването и културата, като в случая това се постига чрез правна защита на собствеността и материалната база.
За да се препятства бъдеща реституция на имоти, предназначени за обществени обекти на образованието, здравеопазването и културата, и да се избегне възможността за противоречиво тълкуване и прилагане на закона, чрез промени в Закона за държавната собственост, съответно в Закона за общинската собственост, е предвидена изрична забрана за възстановяване на собствеността върху такива имоти.
По отношение на реституирани недвижими имоти, за които все още не е влязла в сила промяна на подробния устройствен план за отреждането им за други нужди, се урежда разрешителен режим. Промяна на предназначението на недвижими имоти, предназначени за обществени обекти на образованието, здравеопазването и културата, и промяна на подробните устройствени планове може да бъде извършена само след съгласие съответно на министъра на образованието и науката, министъра на здравеопазването или на министъра на културата, с което те да направят предварителна преценка, че обектът вече не е необходим за нуждите на образованието, здравеопазването и културата. Липсата на такова съгласие е пречка за положително решение относно изменението на подробните устройствени планове и опорочава актовете, издадени в нарушение на процедурата.
В случаите, когато на основание на реституцията собствениците са поискали промяна на подробните устройствени планове и са променили предназначението на имота, но все още не са започнали реализиране на строителни дейности в него, се предвижда спиране за определен срок действието на изменените подробни устройствени планове с оглед възпрепятстване на евентуално междувременно застрояване на имота.
В двата описани по-горе случая мерките не засягат характера на собствеността, но ограничават правата на частния собственик. Собственикът запазва правото си на собственост, но би могъл да използва имота си само като обществен обект на образованието, здравеопазването и културата. На общо основание държавата би могла да се възползва и от предвиденото като възможност в Конституцията принудително отчуждаване на частна собственост за държавни или общински нужди. За улеснение на отчуждителните процедури чрез промени в Закона за държавната собственост, съответно в Закона за общинската собственост, се предлага въвеждането на законова презумпция за наличие на важна обществена нужда, която не би могла да бъде задоволена по друг начин, когато обект на отчуждаване са недвижими имоти, които преди това са били отредени за обществени обекти на образованието, здравеопазването и културата.
В четвъртата хипотеза, доколкото собственикът е извървял цялата административна процедура, направил е значителни инвестиции и вече е реализирал правото си на собственост, като е построил или е започнал да строи обект с друго предназначение, единственият обоснован и общественоприемлив подход остава при необходимост да се прилагат действащите общи правила за отчуждаване на частна собственост за държавни или общински нужди.
По отношение на поземлените имоти, отредени в подробните устройствени планове за зелени площи, като допълнителна защитна мярка в съществуващия режим законопроектът предвижда промяна на предназначението да може да се извърши само след съгласие на министъра на околната среда и водите.
Наред с това с оглед облекчаване стартирането на процедури по отчуждаване на имоти за държавни или общински нужди по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост е предложена разпоредба, според която подробните устройствени планове - основание за принудително отчуждаване, се приемат от Националния експертен съвет по устройство на територията и се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Сергей Станишев)
Колко разумно! Винаги трябва да има въможност за изключение, което да се превърне в правило, отколкото обратното - да си остане просто изключение.
