forum.lex.bg

Здравейте!
Казусът : малолетно дете - 11 години, е дало "обяснения" - според протокола, в който са отразени, за видяното от него престъпление по 134, ал.1, т.1, от което пострадал е по - малката му сестра, без да присъстват нито психолог, нито социален работник. Дефакто, детето е разпитано от гл.инспектор Х. от РУП, като в обясненията му е записано, че са съставени под негова диктовка, без да е уточнено кой е записвал.
Може ли и трябва ли съдът да не приеме като годно доказателствено средство тези обяснения?

Обясненията сами по себе си не са доказателствено средство и Съдът няма процесуална възможност да ги ползва в съдебното следствие и при постановяването на присъдата. Относно разпита на свидетел, то виж чл.94, ал.1, т.1 и чл.140 НПК. Дете на 11 би трябвало да може да пише, следователно не се налага протоколът да бъде изготвен под диктовка. отговорът на въпроса е: Съдът може и трябва да не приеме тези обяснения като годно доказателство /чл.104 НПК/, а протоколът - като годно доказателствено средство /чл.131 НПК/.

Простете неточния ми изказ - именно протокола имах предвид.
Детето не може да чете и пише, затова е под диктовка.
Да разбирам, че липсата на психолог/ соц. работник не може да се счете за основание да не се приеме протокола?

lanfear написа:Здравейте!
Казусът : малолетно дете - 11 години, е дало "обяснения" - според протокола, в който са отразени, за видяното от него престъпление по 134, ал.1, т.1, от което пострадал е по - малката му сестра, без да присъстват нито психолог, нито социален работник. Дефакто, детето е разпитано от гл.инспектор Х. от РУП, като в обясненията му е записано, че са съставени под негова диктовка, без да е уточнено кой е записвал.
Може ли и трябва ли съдът да не приеме като годно доказателствено средство тези обяснения?

lanfear написа:Простете неточния ми изказ - именно протокола имах предвид.
Детето не може да чете и пише, затова е под диктовка.
Да разбирам, че липсата на психолог/ соц. работник не може да се счете за основание да не се приеме протокола?

НПК - Чл. 140. (1) Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника.
(2) Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на лицата по ал. 1, ако съответният орган намери това за необходимо.
(3) С разрешение на органа, който извършва разпита, лицата по ал. 1 могат да задават въпроси на свидетеля.
(4) Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност.
(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел в страната може да се извърши при необходимост и чрез видеоконференция.