forum.lex.bg

Здравейте колеги,
възникна един въпрос, на който нямам еднозначен отговор- разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответния съд ( 187)и се възлагат, при осъдителна присъда, на осъдения( 189).
Да, но ако свидетелят се ползва от възможността на чл. 122, ал.2 НПК и си наеме адвокат, за да се консултира с него ( което си е пак разноска, освен пътни и прочее), съд или разследващ е допуснал тази консултация, то се пита в задачата кой ще поеме ( репарира) тези разноски?
Има ли правно основание решаващия съд да не ги признае, респективно не ги заплати от бюджета си? И защо?

Предварително благодаря на включилите се.

п.п. наясно съм, че бюджета е като окъсан чувал, но съм наясно, че това право е гарантирано на свидетеля, респективно макар и да няма практика по този въпрос, въпросът стои отворен- защо му признаваме само пътни, при това доста уклончиво , но с лека ръка отказваме разходът по консултиране с адвокат.

Разходите на свидетел по 122 ал.2 от НПК не са разноски по наказателното производство и съдът няма да ги присъди.Присъждат се разноски на страните и възнаграждението на работещите свидетели.

Благодаря за включването, колега. Ценно е и в този ред ще продължа дискусията с Вас.
Каква е разликата между "разход"и "разноски" в наказателното производство?
НПК не прави разлика между тях.

Пътните на един свидетел са разход- негов, за да може да се яви пред съответния съд и да свидетлства за обстоятелствата по делото, който разход не е пряко свързан с предмета на наказателното производство, но му се признава за разноски. Нали така. Е, от къде се изведе извод, че разходът за адвокат, допуснат от съда, не е разноска по смисъла на НПК?

В чл. 122, ал.1 се казва, че свидетелят има право да получи възнаграждение за загубения работен ден( ок., не че му се присъждат- да не си кривим душицата) и да му бъдат заплатени разноските, които е направил.
Никъде в нормата не се указва от какво естество са тези разноски. Това, че съдебната практика говори само за пътни разноски ( пак трудни за присъждане и изплащане), не противоречи ли на логиката, че разноските за адвокатска консултация са също вид разноски по нак. п-во? Още повече, че тази консултация е одобрена от съда или разследващия, ерго- някак предварително е дадено разрешение от властимащия да се направят.

Действително законът не определя кои разноски, разноски за какво. Моето лично убеждение е, че това са само разноските, които свидетелят е направил за изпълнение вменените от законодателя задължения в това му качество, но не и за упражняване на права. Изпълнението на задълженията на свидетеля „обезпечава“ основен принцип в наказателния процес – този на обективната истина, неизпълнението им е скрепено със санкции, които съществено навлизат в правната му сфера /глоба, принудително довеждане/. Именно, за да не се навлиза непропорционално в правната сфера на това лице, за изпълнение на задължението му да се яви пред съответния орган, когато е призован, законодателят е задължил работодателят му да му предостави „отпуск за изпълнение на граждански задължения“ по чл. 157 от КТ, „компенсира“ свидетеля с възнаграждение за изгубения работен ден /пътните разноски са също част от „копменсацията“ за вмененото му задължение да се яви пред органа, който го е призовал/. По отношение правата на свидетеля - задължението на съответния орган тук е да му ги разясни и да му предостави възможност да ги упражнява. Правата, за защита на които свидетелят има право на адвокат, са тези, свързани с упражняване на правото му да не дава показания, с които уличава себе си или близките си в престъпление. В този смисъл намирам и за житейски, и за правно нелогично трето лице да понесе разноските за това, че свидетелят упражнява собственото си правото на защита.
П.П. В кръга на шегата и поамериканчено - "Позовавам се на Петата поправка и претендирам разноски за адвокат"

lexi21 е написала по-подробно това, което скицирах.В общи линии на свидетеля се заплаща това, което е направил като разход за изпълнение на задължението си по наказателното прозиводство.В общи линии 187-190 от НПК кореспондира с чл.122 ал.1 от НПК по повод възнаграждението и разноските за изпълнение на задължението.

lexy21 написа:Действително законът не определя кои разноски, разноски за какво. Моето лично убеждение е, че това са само разноските, които свидетелят е направил за изпълнение вменените от законодателя задължения в това му качество, но не и за упражняване на права. Изпълнението на задълженията на свидетеля „обезпечава“ основен принцип в наказателния процес – този на обективната истина, неизпълнението им е скрепено със санкции, които съществено навлизат в правната му сфера /глоба, принудително довеждане/. Именно, за да не се навлиза непропорционално в правната сфера на това лице, за изпълнение на задължението му да се яви пред съответния орган, когато е призован, законодателят е задължил работодателят му да му предостави „отпуск за изпълнение на граждански задължения“ по чл. 157 от КТ, „компенсира“ свидетеля с възнаграждение за изгубения работен ден /пътните разноски са също част от „копменсацията“ за вмененото му задължение да се яви пред органа, който го е призовал/. По отношение правата на свидетеля - задължението на съответния орган тук е да му ги разясни и да му предостави възможност да ги упражнява. Правата, за защита на които свидетелят има право на адвокат, са тези, свързани с упражняване на правото му да не дава показания, с които уличава себе си или близките си в престъпление. В този смисъл намирам и за житейски, и за правно нелогично трето лице да понесе разноските за това, че свидетелят упражнява собственото си правото на защита.
П.П. В кръга на шегата и поамериканчено - "Позовавам се на Петата поправка и претендирам разноски за адвокат"

+1
И аз разсъждавам така.

Разяснени са ми правата, които имам, а именно: да си служа с бележки за цифри, дати и други, които се намират у мен и се отнасят до моите показания; да получа възнаграждение за загубения работен ден и да ми бъдат заплатени разноските, които съм направил; да искам отмяна на актовете; които накърняват моите права и законни интереси – чл.122, ал.1 от НПК.

Уведомен съм, че имам право да се консултирам с адвокат, ако смятам, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата ми по чл.121 от НПК и съгласно чл.122, ал.2 от НПК разследващият орган е длъжен да ми осигури тази възможност.

Част от нечий съдебен протокол, търкалящ се в нета, не че не сте чели и вие такива, та:- какво е вложил магистратът, подписал протокола, в това изречение и какво се съдържа в задължението " да му бъде осигурена възможност".
Разпит, спира, защото свидетелят иска да се консултира с адвокат, но няма възможност, примерно да си наеме за собствена сметка такъв? Какво прави разследващия/магистрата?
Спира делото? Хе-хе...
Заплашва със съответна санкция( най-често, ама не си дава сметка, че ако го няма този свидетел или последния е по-ербап, все ще са с неизвестен, или спряни, или ... в небитието, ако и да не обичат този вид статистика) или какво?

lexy21 написа: Именно, за да не се навлиза непропорционално в правната сфера на това лице, за изпълнение на задължението му да се яви пред съответния орган, когато е призован, законодателят е задължил работодателят му да му предостави „отпуск за изпълнение на граждански задължения“ по чл. 157 от КТ, „компенсира“ свидетеля с възнаграждение за изгубения работен ден /пътните разноски са също част от „копменсацията“ за вмененото му задължение да се яви пред органа, който го е призовал/.

?

Лекси, знаеш, че безрезервно ти се доверявам в наказателната материя, казусът не е мой- отговорих, както и вие, но отпосле се замислих- защо не, по ягодите?
Пътните не са компенсация, защото човекът е в отпуск! Те са разход на субекта за да свидетелства- примерно аз ще свидетелствам отново по едно дело на 600км. Да кажа искрено все ми е тази, че съм си изпълнила гражданския дълг , когато ще се наложи да се бръкна с едни 70лв. от джоба, за да го изпълня.

Наясно сте, че в нито едно с.з., респективно НОХД, не са присъдени разноски за т.н. отпуск по 157 КТ, който ако и да е разрешен от работодателят ( абе, разрешен- вменено му е задължение, ама на частника му е все тази, за него е важно, че дна работна сила е в летаргия за един работен ден), то не го изплаща той, защото се прилага нормата на чл. 157, ал.3 т.3- предвидено е в НПК, ерго- посрещат се от бюджета. Да, но съдебният бюджет все не стига, и когато попиташ за този вид разноска, те гледат смаяно и се отпочва едно въртене- от "колко", през категоричното " не признаваме/плащаме такива разноски", дори съм чувала неистини - "работодателят ще ви плати, защото е длъжен да ви освободи", обаче на финалната права на 30 число - изненада! денят остана неплатен.
Сега остава да ме смаете, като посочите, че по ваши дела е присъдено възнаграждение на свидетел за този неплатен от работодателя отпуск.
Нормата е мъртва! Факт.

Та, значи се солидализирате около мнението, че щом упражнява собствените си права, не му се присъждат разноски по 122, ал.2.
Ми, ок. има ли право да мълчи?- има. Репликата" ако отговоря ще се улича" трябва да е извинителна, обаче пак ще му платят пътните. Правен non-sens- платихме, за да чуем, че няма да отговори.

И какво?

Има всякакви абсурди относно присъждането на разноски по наказателни дела. Мен например ме учуди по едно дело, че съдията реши, че на свидетеля било задължително да му се присъдят разноски на стойност на билетите за автобус от съответното населено място до Пловдив, обаче ако искал да му се присъдят суми, съответстващи на стойността на изразходваното гориво за транспорт с личния му автомобил, нямало да му ги присъдят, понеже това не били наложителни разходи, а по този начин човекът си осигурявал личен конфорт по време на пътуването. Относно приложението на разпоредбата от КТ за заплащане на отпуска, съм напълно съгласна, че е мъртва разпоредба.

Не, Наде- нормата на 157 задължава работодателят да освободи работника, което и понякога се прави, макар с толкова унизителни реплики да е съпроводено, но възнаграждението му за този ден, който се води неплатен отпуск, пада върху плещите на съда/ разследването.
Последните, хич беля да го присъдят, ама човека изпълнявал нормативно задължение.... за своя сметка.

poli_g написа:Не, Наде- нормата на 157 задължава работодателят да освободи работника, което и понякога се прави, макар с толкова унизителни реплики да е съпроводено, но възнаграждението му за този ден, който се води неплатен отпуск, пада върху плещите на съда/ разследването.
Последните, хич беля да го присъдят, ама човека изпълнявал нормативно задължение.... за своя сметка.

Точно това имах впредвид и аз, че реално съдът няма да ги присъди тези разноски, Поли.

Така. Е, да, но ако адвокатското възнаграждение е спорно( според колегите категорично не се поема), то задължение на съда/разследващия( тези клетници наистина не знам от къде да ги извадят- често ги превозва патрулка, само и само да се явят хората) е да осигури средства за тези разходи, така щото нормата е императивна и сочи:

свидетелят има право да получи възнаграждение за загубения работен ден

Стана ясно, че това задължение не е на работодателят, а съгласно 157, ал.3 т.3 КТ вр. 187 НПК - от бюджета на съда, и к`во? ( сори за жаргона)-сам правораздаващия не съблюдава ( да не ползвам по-тежки глагорни форми) правна норма?
Но, защото пътните са в пъти по-нисък размер, понякога може и да ги признаем. Ала може и не( толкова пъти, какви ли не реплики, само за да не се плати, че чак ми е ставало неловко).
Препоръчително е да не се плащат.

А, аз пък съм седнала да питам и за разноските по адвокатска консултация- да ми се ненадява човек, каква ... голяма бяла птица съм.

poli_g написа:Така. Е, да, но ако адвокатското възнаграждение е спорно( според колегите категорично не се поема), то задължение на съда/разследващия( тези клетници наистина не знам от къде да ги извадят- често ги превозва патрулка, само и само да се явят хората) е да осигури средства за тези разходи, така щото нормата е императивна и сочи:

свидетелят има право да получи възнаграждение за загубения работен ден

Стана ясно, че това задължение не е на работодателят, а съгласно 157, ал.3 т.3 КТ вр. 187 НПК - от бюджета на съда, и к`во? ( сори за жаргона)-сам правораздаващия не съблюдава ( да не ползвам по-тежки глагорни форми) правна норма?
Но, защото пътните са в пъти по-нисък размер, понякога може и да ги признаем. Ала може и не( толкова пъти, какви ли не реплики, само за да не се плати, че чак ми е ставало неловко).
Препоръчително е да не се плащат.

А, аз пък съм седнала да питам и за разноските по адвокатска консултация- да ми се ненадява човек, каква ... голяма бяла птица съм.

Няма пари и това е. За бензин няма, та за тия скъпи адвокатски консултации, значи..

poli_g написа:Пътните не са компенсация, защото човекът е в отпуск!

Не съм се изразила ясно, явно. Пътните нямат нищо общо с това е ли свидетелят в отпуск или не, нито с възнаграждението му за изгубения работния ден. Там, където се изплащат, те "компенсират" друго "неудобство", което свидетелят е длъжен да претърпи - пасивът, свързан със задължителното му явяване пред органа, който го е призовал, който може да е, както каза, на 600 км. И те са въпрос на преценка /постоянен, настоящ адрес адрес и т.н., щото няма да се плаща, че някой е отишъл на море и от морето идва да свидетелства или пък да се осребрява стойността на самолетен билет Варна - София - Варна/.
За практическото приложение, няма да споря, но пък, в интерес наистината, един единствен път съм видяла свидетел да си поиска възнаграждението за изгубения работен ден - и в дадения му срок да представи доказателства за доходите си и обстоятелството, че е бил в отпуск по чл. 157 от КТ/така де, да му се изчисли "наданицата" и да не се обогатява неоснователно/, свидетелят го хвана "немката". Ако беше представил служебна бележка и заповед от работодателя - гаранция, щеше да си получи възнаграждението по това дело.
Иначе си права, че совите не са това, което са.

Поли, в отклонение от посоката съм, но нюанс по аналогия - дори на оправдан подсъдим не се изплащат разноски за адвокат по НОХД, отказват да ги присъждат и по ЗОДОВ, та ще се замислят за свидетеля
Остава общият ред по ЗЗД - познай колко хора ще водят поредица от дела за единия платен от тях хонорар, колкото и да е висок той - поставени са в положение да бъдат доволни, че въобще са оправдани...чак пък разноски...
В същото време при осъждане се плащат всички разноски по двете фази на производството, независимо колко са били целесъобразни или не - например има куп безсмислени и скъпи експертизи, които така и не се оказват относими към предмета на доказване, но...струват пари и то доста.

Поли, очевидно двойното кафе ми е дошло малко, та за нюанса писах, но по темата ти - не
Споделям логиката на разсъжданията на колегите по-горе, но и същевременно възприемам малко по-широко тълкуване на "разноски" на свидетеля:
От една страна, законът признава възнаграждението за загубения работен ден, практиката признава пътните разноски, все с аргумента, че същите се явяват така да се каже присъщи и необходими за изпълнение на задължението на свидетеля.
Безспорно е, че с ангажирането на адвокат свидетелят осъществява свое право на защита и формално погледнато тези разноски не се явяват минимални и задължителни като горните, но в крайна сметка, упражняването на това право също се е наложило от изпълнението на задължението и преценката на всяко лице дали да упражни правото или не често е свързана именно с възможността дали може да си го позволи финансово.
Не може да се приеме за справедлива преценката, че щом може и без адвокат - да си понесе разноските, тъй като е едностранчива и отчита само бюджетния интерес.
Напълно е възможно обаче лицето да се лиши от адвокат и да не упражни това съществено според мен право, защото няма средства, а в същото време не по свой избор свидетелства.
Тук не говорим за екстри, свързани със свидетелстването (има например автобусен транспорт, но аз ще пътувам със самолет) и които основателно следва да бъдат отказани за възмездяване, а за законово уредено право на защита при изпълнението на задължението за свидетелстване, а не въобще в широк смисъл.
За мен това би могло да се възприеме и като част от гаранциите за упражняването на това право (наред с вече посоченото в постовете на колегите задължение на органа по разследване).
Както обаче писах преди, дори и на оправдания подсъдим не се присъждат разноски за адвокат, кой ще мисли за свидетеля с далеч по-малките разноски на неговия адвокат.

fani_i написа:...Безспорно е, че с ангажирането на адвокат свидетелят осъществява свое право на защита и формално погледнато тези разноски не се явяват минимални и задължителни като горните, но в крайна сметка, упражняването на това право също се е наложило от изпълнението на задължението и преценката на всяко лице дали да упражни правото или не ....

Точно това ми е мисълта - на свидетелят, в конкретната хипотеза, му се налага да направи такива разноски, защото му е вменено задължение да свидетелства. Ако не се налага да се съберат неговите гласни, то и няма и да разходва средства за това.

lexy21 написа:За практическото приложение, няма да споря, но пък, в интерес на истината, един единствен път съм видяла свидетел да си поиска възнаграждението за изгубения работен ден - и в дадения му срок да представи доказателства за доходите си и обстоятелството, че е бил в отпуск по чл. 157 от КТ/така де, да му се изчисли "наданицата" и да не се обогатява неоснователно/, свидетелят го хвана "немката".

Докато те четях се сетих, че по ред причини на наши служители все им се налага да свидетелстват по дела, ерго- не могат да изпълняват служебните си задължения и се роди идея ( идейна съм в глупостта ) - ще опитам да реализирам в кратко време.

От друга страна, ако всички започнат да си претендират възнаграждение от такова естество... не ми се мисли.

Благодаря за участието, колеги.